|
„СИНОВЕ НА БОГА“ И „СВЕЩЕНИЯТ ОСТРОВ“ „Легендата“, представена в „Разбулената Изида“1 и отнасяща се към тази част от нашата планета, която науката сега е съгласна да признае за люлка на човечеството – въпреки че в действителност е била само една от седемте люлки – казва следното: 1 Том I, стр. 589 et seq. „Преданията гласят и записаното във Великата Книга (Книгата Дзиан) пояснява, че много преди дните на Ad-am и неговата любознателна жена Не-va там, където сега се срещат солени езера и безлюдни и безплодни пустини, се е намирало обширно вътрешно море, простиращо се през Средна Азия на север от горделивата Хималайска верига и нейните западни разклонения. И на него остров, който по своята несравнима красота не е имал съперник в целия свят и е бил обитаван от последните остатъци на Раса, предшествала нашата.“ „Последните останали“ означава „Синове на Волята и Йога“, които с няколко племена преживели великия катаклизъм. Тъй като това е била третата раса, обитавала великия Материк и предшествала сегашните и завършени човешки раси – четвърта и пета. Поради това в „Разбулената Изида“ беше казано, че: „Тази раса е можела еднакво лесно да живее във водата, въздуха или огъня, тъй като тя е притежавала неограничен контрол над елементите. Те били „Синове на Бога“; не онези, които видели дъщерите на човека, а истински Елохими, въпреки че в източната Кабала носят друго име. Те били онези, които предали на човечеството най-чудесните тайни на Природата и им открили неизреченото и до днес загубено „слово“.“ Според преданието този „остров“ съществува и до днес като оазис, заобиколен от страшното безлюдие на пустинята Гоби, чиито пясъци „не познавали човешки крак за спомен на хората“. „Това слово, което не е слово, вече веднъж е било разпространено по цялото земно кълбо и то все още се пази, като далечно замиращо ехо, в сърцата на някои привилегировани хора. Йерофантите на всички гръцки Школи са знаели за съществуването на този остров; но „словото“ е било известно само на Ява-Алейм (на друг език Маха-Коган) или Върховния Глава на всяка Школа и се е предавало на приемника само на прага на смъртта. Имало е много подобни Школи и старите класически автори ги споменават. Не е съществувала връзка по море с прекрасния остров, а подземни проходи, известни само на Главите, които контактували с него по всички направления.“1 1 Съществуват археолози, които като Джеймс Фергюсън отказват да признаят значителната древност даже и на някой паметник в Индия. В своя труд „Illustrations of the Rock-Cut Temples of India“ той се осмелява да изкаже твърде странното мнение, че „Египет е престанал да съществува като нация преди и най-ранният от пещерните храмове на Индия да е изкопан“. Казано накратко, той не допуска съществуването на пещерни храмове по-рано от царството на Ашоки и се стреми да докаже, че мнозинството от тези изкопани в скалите храмове са били изградени през времето на набожния буддиски цар до разрушаването на Андраха, династия на Магада в началото на петото столетие. Ние смятаме такъв извод за твърде произволен. По-нататъшните открития ще докажат, че той е погрешен и на нищо не се основава. |
