|
Същият геолог казва: „Палеонтолозите успешно са проследили съществуването на човека назад в дълбините на вековете до периоди, изчислявани с големи отклонения от трийсет хиляди до милион години – периоди, през които той е съществувал с животните, отдавна измрели оттогава.“1 Тези животни са били „фантастични и ужасни“, например: 1) Вид Cidastes, чиито огромни кости и прешлени подсказват, че са достигали около двеста фута дължина. Останките на подобни чудовища са не по-малко от десет и били намерени от проф. Марш, разхвърляни в долините в необитаемите земи на Колорадо. 2) Титанозавър Монтанус, достигащ петдесет или шейсет фута дължина. 3) Динозаври в Юрските корита на Скалистите Планини с още по-гигантски размери. 4) Атлантозавър Иманис, само бедрената кост на който е повече от шест фута дълга и следователно самият той е бил дълъг повече от сто фута. Но все пак границата още не е достигната и ние чухме за откриването на останки с такива титанични размери, при които берцовата кост е дълга повече от дванайсет фута!2 Четем и за чудовищния сиватериум в Хималаите, четирирогия елен с размери на слон, но надвишаващ го по ръст, за гигантския мегатериум, за колосалните летящи гущери, птеродактилите с крокодилски челюсти и патешка глава и т.н. Всички те са съществували с човека и е много вероятно да са го нападали, както и той да ги е нападал. А се стараят да ни убедят, че този човек със своите размери не е превъзхождал съвременния! Възможно ли е да си представим, че заобиколен от Природата с такива чудовищни твари, човекът е можел да оживее, докато всичките му врагове са загинали, ако самият той не е бил колосален гигант? Нима е можел да побеждава със своята каменна брадва сивата риума или гигантския летящ завър? Винаги ще помним, че поне един учен – Катрефаж, не вижда достатъчно научни основания човек да не може да бъде „съвременник на най-ранните млекопитаещи и да не бъде проследен назад до самия Вторичен Период. “3 1 Пак там, стр. 20. 2 Пак там, стр. 36, 37. 3 „The Human Species“, стр. 52. Твърде консервативният prof. Jukes пише: „Явно приказните летящи дракони действително са съществували в далечните векове на нашия свят.“1 Авторът продължава да пита: „Обхваща ли записаната история на човека, която побира само няколко хиляди години, целия ход на развитието на неговото разумно съществуване? Или в течение на дълги митични епохи, продължавали повече от стотици хиляди години и запечатани в хронологиите на Халдей и Китай, ние имаме само призрачни напомняния за доисторическия човек, предадени ни от традициите и може би донесени в съществуващите тогава страни от немногото оцелели очевидци на други земи, които подобно на митичната Атлантида на Платон е можело да са потънали или да са жертва на друга някаква велика катастрофа, която ги е разрушила с цялата им цивилизация?“2 Немногото останали гигантски животни, като слоновете – доста по-малки от своите предци, мастодонтите – и хипопотамите, са единствените преживели и с всеки ден броят им намалява. Но даже и те вече са имали няколко пионера на своя сегашен вид и са се намалили по размер в същите пропорции, в които и човекът. Тъй като останките на слона-пигмей на Е. Фалкониери били намерени в отлаганията на една пещера в Малта; и същият автор твърди, че те били открити заедно с останките на пигмей-хипопотам, като при това първият бил само два фута и шест дюйма висок. Също така съществува и хипопотам (Chњropsis) Liberiensis, който по описанието на М. Милне-Едвардс на височина не надвишава два фута.3 1 „Manual of Geology“, стр. 301. 2 Ibid., стр. 17. 3 „Митични Чудовища“, Гулд, стр. 16. Вж. също „Recherches, etc., des Mammifиres“, таблица I, 1868–1874, Париж. 4 Предговор към „Шан-Хай Цзин“ или „Чудеса на сушата и морето“. Скептиците могат да се смеят и да обявят нашия труд за пълен с нелепости или вълшебни приказки. Но така те само потвърждават мъдростта на китайския философ Чунг, който казал, че: „Нещата, които хората знаят, по никакъв начин не могат да бъдат сравнени количествено с нещата, които са им неизвестни.“4 По този начин те се смеят само на собственото си невежество. |
