|
„Излизайки от двуродния принцип в единното, т. е. от андрогинно състояние, разделянето на двуродния принцип проявило две противоположности, чието незнание започнало след това винаги да се съдържа в търсене на съединение в първоначалното състояние на единство. Проклятието се е съдържало в следното – именно Природата, тласкайки към търсения, в същото време се е отклонявала от желаното следствие чрез създаване на ново същество, неотговарящо на това съединение или желаното обединение, благодарение на което естественото желание да се върне загубеното състояние постоянно се е подлагало, подлага се и сега на разочарования. Именно благодарение на този мъчителен процес на постоянно проклятие живее Природата.“2 Алегорията за Адам, изгонен от Дървото на Живота, означава езотерично, че отново разделената раса злоупотребила и унизила Тайната на Живота до границите на животинност и звероподобие. Тъй като според Зохар Матронета-Шекина, символично съпруга на Метатрон, е път към Великото Дърво на Живота, „Мощното Дърво“, и Шекина е Божествената Благодат. Както е обяснено, това Дърво достига небесната долина и е скрито между три върха (горната Триада на Принципите у човек). От тези върхове Дървото се издига нагоре (знанието на Адепта, устремено нагоре) и след това се спуска надолу (в Адепта на Земята). Това Дърво се открива денем и е скрито по време на нощта, т.е. то е открито за посветения ум и е скрито за невежеството, което е нощ.3 Както казват Коментарите: 1 Тази гледна точка е призната и приета от всички отци на църквата, но не е такова истинското Езотерично Учение. Проклятието не е започнало от времето, когато се образували мъжът и жената, тъй като тяхното разделяне е било естествена последователност на еволюцията, но с начало на нарушението на закона. 2 Благодарение на което човешката природа живее; даже не и животинската, а лъжливо насочената, чувствена и порочна природа, създадена от хората, а не от Природата. Вж. раздела „Кръст и Кръг“. 3 Вж. Зохар, I, 172, а и b. „Дървото на Познанието на Доброто и Злото расте от корена на Дървото на Живота.“ Но също, както пише авторът на „The Source of Measures“: „В Кабала може ясно да се види, че „Дървото на Живота“ е било египетският кръст в неговия фалически аспект и че „Дървото на Понанието“ е означавало разделяне и ново съединяване за изпълнение на съдбовното условие. Изобразявайки това в числа, значението на буквите, съставящи думата etz , Дърво, ще бъдат 7 и 9; седем е свещеното женствено число, а девет число на фаличната или мъжка енергия. Този египетски кръст е символ на египетския мъже-женствен (Изида-Озирис) зачатъчен принцип във всичките му форми, основан на първоначалното проявление, приложимо във всички посоки и във всички значения.“ Такава е кабалистичната гледна точка на западните окултисти и тя се различава от философските източни или арийски възгледи по този въпрос.1 Разделянето на половете е влизало в програмата на Природата и естествената еволюция; и творческата способност в мъжа и жената е била дар от Божествената Мъдрост. В истината на подобни предания са вярвали всички народи на древността от философа-патриций до най-скромния, но духовно устремен плебей. И според това, как ние ще продължим обясненията си, можем да докажем, че относителната истина на подобни легенди , ако не тяхната абсолютна точност – имаща поръчителството на такива гиганти на интелекта, каквито са Солон, Питагор, Платон и др. – започва да проблясва в ума на повече от един съвременен учен. Той недоумява; той стои поразен и смутен пред доказателствата, които всекидневно се трупат пред него; той чувства, че няма възможност да разреши много исторически проблеми, ако не приеме древните предания. Затова, като казваме, че ние абсолютно се доверяваме на древните писания и универсални легенди, едва ли можем да се признаем за виновни пред безпристрастния наблюдател, понеже доста по-просветени автори и даже такива, които принадлежат на съвременните школи на науката, очевидно вярват в много неща, в които и окултистите – в „дракони“ например и не само като символика, а и в тяхното някога реално съществуване. 1 Сравни раздела „Мистериите на Хебдомад“ (седем дни) в следващата част на този том. „Действително, преди трийсет години би било голяма смелост да се предложат на общественото мнение редица разкази, обикновено смятани за басни, и да се изисква внимание към тях, каквото се отделя на истинските реалности, или да се представят като реални факти сказанията от незапомнени времена, разглеждани като измислици; както и приказките на бавачката, които обикновено са повече или no-малко променени легенди, описващи реални личности и събития. В днешно време подобна постъпка е no-малко опасна.“1 Така започва уводът към неотдавна излезлия (1886) и твърде интересен труд на Чарз Гулд, озаглавен „Митични Чудовища“. Той смело налага своята вяра в съществуването на мнозинството от тези чудовища. Той изказва мисълта, че: „Много от така наречените митични животни, които в течение на дълги векове и сред всички народи са служели като богата тема за приказки и басни, законно влизат в областта на простата и позитивна естествена история и могат да се разглеждат не като създание на плодовитата фантазия, а като действително съществували някога животни, за които за нещастие до днес са стигнали само непълни и неточни описания, вероятно твърде изопачени в мъглата на вековете; ... предания за твари, съществували вече веднъж заедно с човека, като при това някои от тях са били толкова чудовищни и ужасни, че на пръв поглед те изглеждат невъзможни... Лично за мен множеството от тези твари не са химери, а обекти за разумно изучаване. Драконът не е твар, родена от фантазията на ариеца следствие на съзерцаването на мълниите, осветяващи пещерата, която е обитавал, както предполагат някои митолози, а е животно, живяло и влачело своите тежки извити прешлени и може би даже летяло... За мен съществуването на еднорога не изглежда нещо невъзможно, в действителност даже е по-вероятно, отколкото теорията, която му приписва произхода от лунния мит...2 От своя страна аз се съмнявам в обикновения произход на митовете, „от съзерцаването на видимите процеси на външната Природа“. Струва ми се по-лесно да се предположи, че времето е изгладило изложенията на тези често повтаряни приказки до пълна неузнаваемост на първоначалната им форма, отколкото да се допусне, че некултурните диваци са можели да притежават сила на въображение и поетични измислици, далеч превъзхождащи тези, с които са надарени най-просветените народи на съвременността. Много по-лесно е да се повярва, че чудесните разкази за богове и полубогове, за великани и джуджета, за дракони и чудовища с всевъзможни описания са преобразявания, отколкото да се повярва, че те са само измислици.“3 1 „Митични Чудовища“, Гулд, стр 1 2 „Еднорог: Митологично изследване“ на Робърт Браун, Лондон, 1881. 3 „Митични Чудовища“, стр. 2–4. |
