|
1 Стр. 135 и 574, Брасьор дьо Бурбург, „Мексико“. 2 Думата Улупи (Улупл) има съвършено атлантически характер. Точно както и Атлантида, тя не е нито гръцко, нито санскритско име, а напомня мексиканските. 3 Махабхарата, Ади Парва, стих 7788, 7789. В Бхагавата Пурана (IX, XX, 31), както е обяснено от коментатора Шридхара, Улупи е показана като дъщеря на цар Манипур (вж. Вишну Пурана, превод на Уилсън, IV, 160). Но покойният пандит Дайананд Сарасвати, без съмнение най-големият авторитет по санскритски език и по Пураните в Индия, както и по тези въпроси, лично потвърдил, че Улупи е била дъщеря на Царя на Нагите в Патала или Америка преди 5000 години и че Нагите са били Посветени. И така, може да се надяваме, че пълното значение на емблемата на Змея беше доказано. Това не е емблема на злото и най-малкото е символ на дявола; а в действителност е ???????????????????, „Вечното Слънце Абрасакс“, Централното Духовно Слънце на всички кабалисти, изобразено на някои диаграми с кръга на Тиферет. Тук също можем да приведем извадки от наши ранни трудове и да пристъпим към по-нататъшни обяснения. „От тази област на бездънна Дълбина (Бифос, Адити, Шекина, Покров на Непознаваемото) излиза Кръг, съставен от спирали. Това е Тиферет, което на езика на символизма означава велик Кръг, състоящ се от no-малки кръгове. Свит вътре така, че да следва по спиралите, лежи Змей – емблема на Мъдростта и Вечността – Двуредната Андрогина; Кръгът изобразява Еноя или Божествения разум (несъздаваща Мощ, която трябва да се възприема), а Змеят е Агатодемон, Офис, Сянка на Светлината (не вечната, но въпреки това най-великата светлина на нашия план). Както единият, така и другият били Логоси при офитите, или единство, тъй като Логоса проявява себе си като двуреден принцип на Доброто и Злото.“1 Ако това беше само бездействена и абсолютна Светлина, човешкият разум не би могъл не само да я оцени, но и да я разбере. Именно сянката дава възможност на Светлината да се прояви и Ј дава обективна реалност. Поради това Сянката не е Зло, а е необходимо съотношение, допълващо Светлината или Доброто; Сянката е нейна създателка на Земята. По мнението на гностиците тези два принципа са безспорно Светлина и Сянка; Добро и Зло всъщност са единни и са съществували по време на цялата Вечност и ще съществуват дотогава, докато и проявените светове. „Символът обяснява почитането от тази секта на Змея като спасител, независимо дали той ще е обвит около жертвения хляб или около Тау (фалическата емблема). В своето единство Еноя и Офис представляват Логоса. Когато те са разделени, единият изобразява Дървото на Духовния Живот, а другият Дървото на Познанието на Доброто и Злото. Поради това ние виждаме, че Офис устремява първата човешка двойка – материално произведение на Илда-Баоф, но притежаваща духовен принцип от София-Ахамот – да вкуси забранения плод, независимо от това, че Офис е Божествената Мъдрост. Змеят, дървото на познанието на Доброто и Злото и Дървото на Живота, всички те са символи, пресадени от почвата на Индия. Араса-марам (?), фикусовото дърво, толкова свещено сред индусите – тъй като Вишну в едно от своите въплъщения почивал под дебелата му сянка и учел под него на човешка философия и наука – се нарича Дърво на Познанието и Дърво на Живота. Под пазещите от слънцето листа на този цар на горите Гуру преподават на своите ученици първия урок за безсмъртието и ги посвещават в тайните на живота и смъртта. Ява-Алейм на Свещеническата Школа, по халдейските традиции, учели човешките синове да станат подобни на тях. До днешното време Фо-чжу,2 пребиваващ в своя Фо-Мяо или храма на Будда на върха Гуин-Лун-Сан,1 на великата планина, извършва своите най-велики религиозни чудеса под дърво, наричано на китайски Сун-Мин-Шу или Дърво на Познанието и Дърво на Живота, тъй като невежеството е смърт и само знанието дава безсмъртие. Тази забележителна демонстрация става на всеки три години, когато огромно сборище от китайски буддистки пилигрими се стича в това свещено място.“2 1 „Разбулената Изида“, II, 293. 2 На китайски език Фо-чжу означава буквално Владика Будда или учител на Доктрината Будда – Фо. 1 Тази планина се намира на югозапад от Китай, почти между Китай и Тибет. 2 Пак там, стр. 293–294. Сега става ясно защо най-първите Посветени и Адепти, или „Мъдри Хора“, които според твърдението били посветени в Тайните на Природата от самия Всемирен Разум, представян от висшите Ангели, са се наричали „Змейове на Мъдростта“ и „Дракони“ и също така защо първите физиологически завършени двойки (мъже и жени) – след като били посветени от Офис, проявен и андрогинен Логос, в тайната на Човешкото създаване чрез вкусване на плода на Познанието – постепенно започнали да бъдат обвинявани от материалистическия дух на потомството в извършване на грях и в непослушание на „господа Бога“, подучени от Змея. Първите християни – които заели от евреите тяхната Библия — толкова малко са разбрали езотеричния смисъл на първите четири глави на Книгата Битие, че не могли да видят как непослушанието не само не е съдържало грях, а и „Змея“ е бил в действителност Самият „Господ Бог“, който също като Офис, Логос или носител на божествената творческа мъдрост, е учел човечеството на свой ред да станат създатели.3 Те никога не са си давали сметка, че Кръстът е бил еволюция на Дървото и Змея и по този начин е станал спасение на човечеството. По силата на това той вече ставал най-първият и основен символ на Творческата Причина, приложим към геометрията, към числата, към астрономията, към измеренията и към животинското възпроизвеждане. Според Кабала проклятието настигнало човека със създаването на жената.1 Кръгът бил отделен от своята линия на диаметъра. 3 Читателят не бива да забравя – в Зохар, както и във всички кабалистични трудове се твърди, че „Метатрон се съединил с Шекина“. Така Шекина, като покров (благодат) на Ейн-Соф, представляващ Логоса, е самото Дърво на Познанието, докато Самаел – тъмният аспект на Логоса, заема само кората на това дърво и притежава единствено знанието за злото. Както казва Лакур, който виждал в Падението (Книга Битие, III) събитие, също отнасящо се към египетското посвещение: „Дърво на Пророчеството или знание за Доброто и Злота., е науката на Тзифон, Гения на съмнението, тзи – да учиш и, фон – съмнение. Тзифон е един от Алеймите; ние скоро ще го видим, носещ името Нах, изкусител“ („Елохими“, том II, стр. 218). Сега той е известен на символистите под името Йехова. |
