|
И така, първото значение на „Победител на Змея“ трябва да бъде отнесено към Мистериите. Изцяло този въпрос ще бъде осветен по-нататък. Засега от всичко това следва, че ако Мойсей е стоял начело на Мистериите, той е бил Йерофант; освен това, като виждаме, че в същото време пророците са рушели „мерзостите“ на израилския народ, значи са съществували две Школи. Така „Огнени Змейове“ било определение, дадено на левитите от свещеническата каста, след като те са се оттеглили от Добрия Закон, традиционното учение на Мойсей, и на всички, които са учели на Черна Магия. Исай, като сочел „въстаналите деца“, които трябва да носят богатствата си в земята, откъдето... излизат „аспидите и огнените летящи змейове“2 (или в Халдея и Египет), и посветените, които вече силно се изродили по неговото време (700 години пр. Хр.), е имал предвид вещарите на тези страни.3 Но трябва да се прояви голяма предпазливост, за да не бъдат те сбъркани с „Огнените Дракони на Мъдростта“ и „Синовете на Огнената Мъгла“. 2 XXX, 6. 3 Жреците на Ваал, които скачали през огън. Но това е бил еврейски термин, при това местен. Сарат означава „огнена или пламенна отрова“. Във Великата Книга на Мистериите ни казват, че: „Седем Властелини създали седем Човека: Трима Властелини (Дхиан-Когани или Питри) били свети и благи, другите четирима no-малко божествени и пълни със страсти... Чхая (отраженията) на Отците им били подобни.“ Това обяснява наблюдаваните различия в човешката природа, която се подразделя на седем степени на добро и зло. Седем вместилища били готови за обитаването в тях на Монади при седем различни кармични условия. На тази основа Коментарите обясняват лесното разпространение на злото веднага, щом човешките форми станали истински хора. Обаче някои древни философи в своите генетични писания не признавали тези седем и пишели само за четири. Така местният мексикански Генезис има „четири добри хора“, описани като четирима истински предци на човешката раса, „които не били породени нито от боговете, нито заченати от жена“, а тяхното създаване било чудо, произведено от Творческите Сили, и те били направени едва след като „три опита да се създадат хора не се увенчали с успех“. И египтяните в своята теология са имали само „Четири Сина на Бога“, докато в Пемандър са посочени седем — избягвайки по този начин всякакъв намек за лошата природа на човека. Но когато Сет от Бог слязъл до Сет-Тифон, той започнал да се нарича „седмия син“, откъдето по всяка вероятност е възникнало поверието, че „седмият син на седмия син“ винаги ще бъде природен магьосник, въпреки че в началото се е предполагало само вещар. Апап-змей, символизиращ Злото, е сразен от Акер, Змея на Сет1; поради това Сет-Тифон не е можел да е това зло. В Книга на Мъртвите е посочено, че глава CLXIII трябва да се чете „в присъствие на змей на два крака“, което означава висок Посветен, Йерофант, тъй като дискът и рогата на овена,2 украсяващи неговата „змийска“ глава, означават именно това в йероглифите на заглавието на споменатата глава от книгата. Над „змея“ са изобразени двете мистични очи на Амон,3 скрития „Таен Бог“. Посочените места потвърждават нашата теза за значението в древността на думата „змей“. 1 Книга на Мъртвите, гл. XXXIX. 2 Същите рога на овен се срещат на главата на Мойсей, които авторката е виждала на някои неотдавнашни медали в Палестина, един от които е нейно притежание. Рогата, които са част от ореола на сиянието в статуята на Мойсей в Рим, изваяна от Микеланджело, са вертикални, вместо да бъдат извити към ушите, но емблемата е една и съща; оттук е и Медния Змей. 3 Но вж. „Магически Папирус“ на Харис, номер V и изображението на Амон с глава на овен, зает с оформянето на хора върху грънчарското колело. Що се отнася до Нагалите и Наргалите, откъде произлиза тьждествеността на имената на индуските Наги и американските Нагали? „Наргал е бил главата на халдейските и асирийските Магьосници (Раб-Маг), а Нагал е бил главният магьосник на мексиканските индианци. И двете наименования произлизат от Гергал-Серезер на асирийския бог и индуските Наги. Както този, така и другите притежават една и съща мощ да имат при себе си приближен помощник на Демона, с когото те напълно отъждествяват себе си. Халдейският и асирийският Наргал е пазел своя Демон вътре в храма в образа на някакво животно, почитано като свещено. Нагала на индианците пази своя, където му е удобно – в съседното езеро или в гората, или в образа на някакво домашно животно.“1 Подобно сходство не може да се припише на съвпадението. Открита е нова светлина и ние виждаме, че за нашите предци на четвъртата раса тя е била вече стара, тъй като Арджуна, спътник и ученик на Кришна, според преданието се спуснал в Патала – „Антипод“, и там се оженил за Улупи,2 Нага или по-точно Наги, дъщеря на царя на Нагите Кауравия.3 |
