|
Но какво ще направят християните с Медния Змей, „Божествения лечител“, ако разгледаме змея като емблема на хитростта, лукавството и злото, като самия Сатана? Възможно ли е някога да се установи линията на разграничаването, щом тя произволно е прекарана в сектантски и теологичен дух? Тъй като, ако последователите на римокатолическата църква преподават, че Меркурий и Ескулап, или Асклепий, в действителност представляващи едно и също лице, са „дяволи и синове на дявола“ и техният жезъл и змей е „Жезъл на Дявола“, как ще бъде с Медния Змей на Мойсей? Всеки учен знае, че както езическият „жезъл“, така и европейският „змей“ са едно и също нещо, а именно Кадуцея на Меркурий, син на Аполон Питийски. Лесно е да се разбере защо евреите са приели змиевидния образ за техния „прелъстител“. При тях той е бил чисто физиологически и фалически и никакво количество казуистични разсъждения от страна на римокатолическата църква не може да придаде на това друг смисъл, ако тайният език бъде добре изучен и европейските свитъци прочетени в тяхното числово значение. Окултистите знаят, че Змея, Нага и Дракона имат, всеки поотделно, седмично значение; че Слънцето например е било астрономическа и космическа емблема на две противоположни Светила и двата Змея на гностиците, на доброто и злото. Те също така знаят, че при обобщение, изводите на науката, както и на геологията представляват две най-нелепи крайности. Понеже когато първата ни казва, че е достатъчно да се проследят митовете за змейовете до техния първоначален източник на астрономическата легенда и сериозно да се замислим върху Слънцето, победителя над Питона и над Небесната Дева в Зодиака, отблъскваща назад пояждащия дракон, за да имаме ключ към всички следващи религиозни догми – лесно е да се види, че вместо да обобщи, авторът се е вслушал в християнската религия и Откровението. Това определяме като едната крайност. Ние виждаме другата там, където теологията, повтаряйки прочутото решение на Трентския Събор, се старае да убеди народните маси, че: „От Грехопадението на човека до часа на кръщаването му дяволът има пълна власт над него и го притежава по право – diabolum dominium et potestaоem super homines hцhere et jure eos possidere.“1 1 Пак там, стр. 433. На това Окултната Философия отговаря: докажете отначало съществуването на дявола като особа, а след това ние ще можем да повярваме на подобно вродено обземане. Достатъчни са твърде малка степен на наблюдателност и познание за човешката природа, за да се докаже погрешността на тази теологична догма. Ако Сатаната имаше реалност в обективния и даже в субективния свят (в църковния смисъл), именно жалкият дявол щеше да бъде обзет от злобни хора – следователно от мнозинството от човечеството. Именно самото човечество и специално свещеничеството, оглавявано от надменната, безпринципна и нетърпима римокатолическа църква, е заченало, родило и с любов е възпитавало Духа на Злото. Но това вече е отклонение. „Църквата хвърля обвинение върху целия мислещ свят за неговото поклонение пред Змея. Цялото човечество му е кадило благовония или пък го е било с камъни. В книгите Зенд се споменава за него, а също така и в Цзин и Ведите, както в Ед... и в Библията... Навсякъде свещеният Змей (Нага) има свое светилище и свой свещенослужител. В Рим весталката му... приготвя храната със същата грижовност, каквато изразява и към свещения огън. В Гърция Ескулап не може да лекува без неговата помощ и му посвещава силите си. Всеки е чувал за прочутите римски посланици, изпратени от Сената при бога на изцелението и за завръщането им с не по-малко прочутия змей, който ги последвал по собствено желание и сам, без съпровождащи го, към своя главен храм на островите Тибра. Не е имало нито една вакханка, която да не е обвивала (змея) около косите си, нито един авгур, който да не го е разпитвал старателно, нито един некромант, чиито гробове да са били лишени от неговото присъствие. Каините и офитите го наричат Създател, едновременно признавайки, както това е правил и Шелинг, че змеят „е злобен в естеството и образа си.“1 Да, авторът е прав и ако някой иска да има пълна представа за престижа, с който се ползва змеят чак до наши дни, той би трябвало да изучи този въпрос в Индия и да научи всичко, в което още вярват във връзка с Нагите (кобрите) и какво им се приписва в тази страна. Също така би трябвало да се посетят африканците от племето Whydah и Voodoo от Порт о Пренс и Ямайка, нагалите в Мексико и па или хората-змии на Китай и т.н. Но защо се учудваме, че на змея се „кланят“ и в същото време го проклинат, след като знаем, че от самото начало той е бил само символ? Във всеки древен език думата Дракон е означавала това, което означава и сега на китайски, а именно дълъг или „същество, отличаващо се по разум“, а на гръцки ?????? или „този, който вижда и пази“.2 Нима подобни определения са можели да се отнесат към животното, носещо това наименование? Нима не е очевидно, че докъдето и да е довело диваците днес суеверието и забравата на първоначалния смисъл, горните определения са били предназначавани за човешки прообрази, чиито символи са били Змейовете и Драконите? Тези прототипи – и до днес наричани в Китай „Дракони на Мъдростта“ – били първите ученици на Дхиани, на техните наставници; казано накратко, те били първите Адепти на третата раса и след това на четвъртата и петата раси. Това име станало универсално и нито един здравомислещ човек преди християнската ера никога не би смесил човека със символа. |
