Читателят може да попита – защо въобще говорим за дракони? Ние отговаряме: първо, защото знанието за съществуването на подобни животни е доказателство за дълбоката древност на човешката раса; и второ, за да покажем разликата между действителния зоологически смисъл на думите „Дракон“, „Нага“ и „Змей“ и значението на метафората при тяхното символично използване. Твърде е вероятно, срещайки някоя от тези думи, непосветеният читател, нищо незнаещ за тайния език, да ги приеме буквално. Оттук е quidproquos и несправедливите обвинения. Два примера са достатъчни. „Sed et Serpens?“ Да, но каква е била природата на змея? Мистиците интуитивно виждат в Змея на Книгата Битие животинска емблема и висока духовна същност; свръхразумна космическа сила, „Велика Паднала Светлина“, дух надзвезден и въздушен, и телурен едновременно, „чието влияние обвива нашето земно кълбо“ (qui circumambulat terram), както излага това Дьо Мирвил,1 християнин, фанатик на мъртвата буква, и „който се проявил само във физическата емблема, най-добре отговаряща на неговите морални и умствени гънки“ – т.е. в змиевиден образ. 1 Op. cit., II, 422. |