|
Това „примитивно човечество“ се е намирало в своята пета раса, когато „Дракона на Четирите Гърла“, езеро, от което сега са останали твърде слаби следи, е било обиталище на „Синовете на Мъдростта“, първите от Разума-родени синове на третата раса. Въпреки това тя не е била единствената и не е била първоначалната люлка на човечеството, макар и наистина да е била копие на люлката на първия мислещ божествен Човек. Това е била Парадеза, платото на първия народ, говорещ на санскритски език, Хедон, страна на възхищение при гърците, но не е била „Обителта на Наслажденията“ на халдейците, тъй като последната е само спомен за нея; както и не тук е станало „Падението на Човека“ след „разделянето“. Едема на евреите е бил взет от халдейското копие. Фактът, че преминаването на човека в зараждане се е случило през първата част от времето, наричано от науката Мезозойски период или век на влечугите, се установява от библейската алегория за змията, чиято природа е обяснена в Зохар. Въпросът не е в това, дали е алегоричен случаят на Ева със Змията Изкусителка, или е буквален, тъй като никой не може да се съмнява, че той е алегоричен, а да се докаже древността на неговия символизъм и че това не е била еврейска представа, а именно универсална. Така в Зохар намираме твърде странно твърдение, което е предназначено да предизвика весел смях у читателя по силата на неговата очевидна нелепост. То ни съобщава, че змията, от която се възползвал Самаел, предполагаемият Сатана, за прелъстяването на Ева, е била нещо като „летяща камила“, ????????????.1 Наистина, „летяща камила“ – това е вече твърде много дори и за най-свободомислещия член на Кралското общество. Въпреки това Зохар, от който надали може да се очакват същите словесни изрази като присъщите на Кювие, е бил прав в своето описание; тъй като в древните манускрипти на зороастрите намираме Ашмог, представен в Авест като загубил след Падението своята природа и име и описан като огромна змия с камилска шия. Салверт твърди: „Няма нито крилати змейове, нито истински дракони... Гърците и сега наричат скакалците „крилати змии“ и тази метафора е могла да създаде много разкази за съществуването на крилатите змейове.“2 Сега те не съществуват; но няма причина да не са можели да съществуват в Мезозойския период; и Кювие, възстановяващ техните скелети, е свидетел на „летящите камили“. След намирането на простите вкаменелости на някои заври, прочутият натуралист записал: „Ако нещо може да оправдае съществуването на хидрите и други чудовища, чиито образи така често са били повтаряни от средновековните историци, това е без съмнение плезиозавърът.“1 1 Дьо Мирвил, „За Духовете“, II, 423. Вж. също „More Nevochim“ на Мойсей Маймонид. 2 „Окултни Науки“, стр. 464. 3 „Rйvolution du Globe“, том V, стр. 247. Ние не знаем дали Кювие е добавил нещо по пътя към своята по-нататъшна mea culpa, но лесно можем да си представим смущението му при цялата негова клевета за историческата достоверност, когато се е оказвал пред летящия завър, птеродактила, намерен в Германия, с дължина седемдесет и осем фута и със силни криле, прикрепени към тялото му на влечуго. Тази вкаменелост е описана като влечуго, чиито малки пръсти на ръцете са удължени дотолкова, че да могат да поддържат дългото мембранно крило. И така, „летящата камила“ на Зохар е получила основание. Тъй като между дългата шия на плезиозавъра и мембранното крило на птеродактила, или още по-добре мозазавъра, несъмнено има достатъчна научна вероятност да се построи „летяща камила“ или дълговрат дракон. Проф. Коп от Филаделфия доказал, че мозазавърът, вкаменен в кредовите пластове, е бил крилата змия от този вид. В неговите прешлени има признаци, които сочат по-скоро връзката му със змиевидните, отколкото с гущерите. Сега да се върнем към основния въпрос. Добре е известно, че Древността никога не е претендирала палеонтографията и палеонтологията да са част от нейните изкуства и науки и тя никога не е имала своите Кювие. Въпреки това на вавилонските таблички и особено на старите китайски и японски рисунки в най-древните пагоди и паметници на Императорската Библиотека в Пекин много пътешественици са видели и познали в многообразните китайски дракони1 точни възпроизвеждания на плезиозаври и птеродактили. Още повече, в Библията пророците говорят за летящи огнени дракони2 и Йов споменава левитана.3 Следващите въпроси са поставени доста направо. 1 В „Mйmoire а l’Acadйmie“ (II, 431) на Дьо Мирвил ние четем за наивното учудване на Жофруа Сент-Илер, когато М. дьо Паравей му показал в някакви древни китайски трудове и на вавилонските таблички дракони – от вида ornithorhynchus; заври (водни животни, срещащи се само в Австралия) и др. под. измрели животни, които, както той е смятал, били неизвестни на земята... преди неговото време. 2 Вж. Исай, XXX, 6 – „Ехидна и летящ змей“ и огнени змейове, победени от медния змей на Мойсей. Бълг. прев. – „... аспидий и хвъркати змейове...“ – Бел. прев. 3 Възстановените от науката изкопаеми, които трябва да служат за достатъчни доказателства на възможностите за съществуването даже на левитана, да не говорим за летящите змейове на Исай или сарата Ме’отеп, думи преведени във всички европейски речници като „Сарат“, възпламенена или огнена отрова, и „Ме’отеп“ като летящ. Независимо че християнското богословие винаги е свързвало както Левитана, така и Сарат Ме’отеп с дявола, тези изрази са метафорични и нямат нищо общо със „Злия Дух“. Въпреки това думата „Дракон“ е станала днес символ на втория. В Бретани думата Друк сега означава „дявол“ и оттук, както казва Кембри („Келтски монументи“, стр. 299), произлиза Дяволската Гробница в Англия, Droghedanum Sepulcrum. В Лангедок метеорните огньове и блуждаещите огънчета се наричат Драк, а в Бретан Dreag и Wraie или Wraith. Замъкът на Дрогхед в Ирландия означава Замък на дявола (Дьо Мирвил, пак там, II, 423). |
