|
И сега, десет години след написването на това, ние виждаме потвърждение в думите на проф. Сайс в неговата първа „Hibbert Lecture“, в която той казва, че културата на вавилонския град Ериду е била с „чуждоземен произход“. Тя дошла от Индия. „Семитите заимствали голяма част от теологията от несемитите, от акадийците или прото-халдейците, изтласкани от тях, но чиито местни култове не са поискали, а и не можели да изкоренят. Наистина, в течение на дълъг период от векове двете раси, семити и акадийци, живели една до друга и техните понятия и почитания на боговете незабелязано се слели.“ Тук акадийците се наричат „не-семити“, както вече твърдяхме това в „Разбулената Изида“, което е още едно потвърждение. Също така ние сме не по-малко прави, като твърдим непрестанно, че еврейската библейска история е била компилация на исторически факти от миналото на други народи, само че в еврейско облекло – изключвайки Книгата Битие, която е чисто и просто Езотеризъм. Но именно от Евксин до Кашмир и зад техните граници науката трябва да търси люлката — или по-точно една от главните люлки – на човечеството и синовете на Ad-ah; особено в следващите времена, когато градината Ед-Ем на Ефрат се превърнала в Училище на Астролози и Магьосници, Алейми. Но тази Школа и този Едем принадлежат на петата раса и са слаби напомняния за Ади-Варша, страната на първобитната трета раса. Какъв е етимологичният смисъл на думата „Едем“? На гръцки тя е ?????, означаваща „наслаждение“. В този аспект тя не е по-добра, отколкото е Олимп на гърците. Небесата на Индра, Сварга на Планината Меру и даже Рая, пълен с Хурии, обещан от Мохамед на верните синове на Исляма. Градината Едем никога не е била притежание на евреите, тъй като Китай, който едва ли може да бъде подозиран в познаването на нещо, отнасящо се до евреите, 2000 години пр. Хр. е имал подобна примитивна градина в Централна Азия, населена с „Дракони на Мъдростта“, Посветени. И според Клапрод йероглифната карта, прекопирана от японската енциклопедия в книгата Фо-го-цзи,1 поставя тази „Градина на Мъдростта“ на платото на Памир, между най-високите Върхове на Хималайската верига и описвайки я като кулминационна точка на Централна Азия, споменава четири реки – Окс (Аму Даря), Инд, Ганг и Сило – изтичащи от общия извор „Езерото на Дракона“. Но това не е генетичният Едем, не е и кабалистичната Градина Едем. Тъй като първата – Едем-Илла-а – в определен смисъл означава Мъдрост, състояние подобно на Нирвана, Рай на Блаженството; а в друг се отнася до разумния човек като такъв, съдържащ Едем, в който расте Дървото на Познанието на Доброто и Злото; при това Човекът се явява Познаващ го. Ренан и Вартоломей Сент-Илер, основавайки се на „най-безспорни изводи“, смятат, че повече не може да има съмнение и двамата поставят люлката на човечеството „в областта Тимаус“. Накрая „Journal Asiatique“2 заключава: 1 „Фо-го-цзи“ или „Relations des Royaumes Bouddhiques“; съч. на Фа-сян, превод Abel Remusat. 2 Година седма, 1855. „Всички традиции на човешката раса, събирайки нейните примитивни семейства в областите на техните родни места, сочат, че те са се групирали около страните, където еврейската традиция поставя Градината Едем; където арийците (последователите на Зороастър) установили своята Айряна-Ваеджо или Меру (?). На север те граничат със страни, които са близо до Аралското езеро, а на юг с Балтистан или Малък Тибет. Всичко се свежда до това да се докаже, че именно там е била обителта на онова примитивно човечество, от което произлизаме ние.“ |
