|
36. ЧЕТВЪРТАТА РАСА РАЗВИЛА РЕЧТА. Коментарите поясняват, че първата раса – ефирните или астрални Синове на Йога, наречени също така „Самородени“ – в нашия смисъл била няма, тъй като била лишена от ум на нашия план. Втората раса имала вече „език на звуците“, например напевни звуци, съставени само от гласни. Третата раса развила отначало нещо като език, който бил само леко подобрение на разнообразните звуци в природата, ревовете на гигантски насекоми и на първите животни, които едва започнали да се зараждат в дните на „Послеродените“ или ранната трета раса. Езикът получил развитие едва когато в нейната втора половина „Послеродените“ зародили „Яйцеродените“, средната трета раса, и когато вместо да се излюпват – нека читателят да прости този доста нелеп израз, приложен в нашия век към човешките същества – те, като андрогинни, започнали да се развиват в отделни особи с мъжко и женско начало; и когато този закон на еволюцията ги довел до възпроизвеждането на себеподобни чрез полово съвкупление – действие, което заставило Творящите Богове, подтиквани от Кармичния Закон, да се въплътят сред непритежаващите разум хора, даже и тогава езикът бил само опит. В онова време цялото човечество имало „един единствен език“. Това не попречило на последните две субраси на трета раса1 да строят градове и да разпространяват нашироко и надалеч първите семена на цивилизацията под предводителството на техните Божествени Наставници2 и своя собствен, вече пробуден ум. Нека читателят обърне внимание, че ако всяка от седемте раси е разделена на Четири века – златен, сребърен, бронзов и железен – съвсем същите подразделения съществуват и сред най-малкото разклонение на подобни раси. По този начин, според Окултното Учение, речта се развила в следния ред: 1 За да се избегне бъркотията, читателят трябва да помни, че терминът „Коренна раса“ се прилага към една от седемте велики Раси, а терминът „Субраса“ към един от най-великите Клона и терминът „расово семейство“ към едно от подразделенията, включващи народности и многобройни племена. 2 В раздела „Пета раса и нейните Божествени наставници“, в коментарите на Станса XII същността на тези „Наставници“ е обяснена. I. Едносрична реч: принадлежала на първите, почти напълно развитите същества в края на третата коренна раса, на раса със „златен цвят“, жълтолики хора, след разделянето на половете и пълното пробуждане на техния разум. Преди това те са контактували по начин, който днес би се определил като „предаване на мисли“, въпреки че с изключение на расата, наричана „Синове на Волята и Йога“ – първите, в които се въплътили „Синовете на Мъдростта“ – мисълта е била много слабо развита в зараждащия се физически човек и не се е издигала по-високо от ниското земно равнище. Физическите им тела принадлежали на Земята, но техните Монади все още пребивавали изцяло на висшия план. Езикът не е можел напълно да се развива преди пълното придобиване и развиване от тях на познавателни способности. Този едносричен език бил, така да са каже, баща на едносричните езици, смесени с резки съгласни, все още употребявани сред жълтите раси, известни на антрополозите.1 II. Аглутинативна реч: тези лингвистични характерни особености се развили в аглутинативните езици. На тях са говорели някои раси на атлантите, докато други родствени групи на четвъртата раса са запазили основния език. И тъй като езиците имат своята циклична еволюция, свое детство, чистота, израстване, преминаване в материята, примес на други езици, зрелост, старост и накрая смърт,2 и примитивният език на най-цивилизованите раси на атлантите – езикът, който в старите санскритски трудове се споменава като Ракшаси-Бхаша – се изродил и почти изчезнал. Докато „каймака“ на четвъртата раса, устремявайки се все повече и повече към върховете на физическата и умствената еволюция оставил в наследство на зараждащата се пета (арийска) раса инфлекционни, високо развити езици, аглутинативната реч се изродила и останала като откъслечно вкаменило се наречие, сега разсеяно и почти ограничено сред туземните племена на Америка. 1 Жълтите раси на днешното време обаче са потомци на ранните разклонения на Четвърта Раса. Що се отнася до Третата, нейните единствени чисти и преки потомци са представени частично, както вече казахме, от известна част от изродилите се австралийци, чиито отделни предци са принадлежали към едно от подразделенията на седма субраса на Трета Раса, докато останалите имат смесен произход от Лемуро-Атлантите. Оттогава те съвършено са се изменили както по отношение на ръста, така и на умствените способности. 2 Езикът, разбира се, е съвременник на разума и никога не би могъл да се развие, преди човек да се е обединил с одушевяващите го принципи – тези, които оплодяват и събуждат за живот манастичния елемент, спящ в примитивния човек. Тъй като, както ни казва проф. Макс Мюлер в своя труд „Наука на мисълта“, „мисълта и езикът са тъждествени“. Що се отнася до допълнението, че мисли, които са твърде дълбоки, за да бъдат изразени с думи, в действителност не съществуват, това е твърде рисковано, понеже запечатаната на астралните таблици мисъл съществува във вечността независимо дали е изразена, или не. Логоса е едновременно Разум и Реч. Но езикът, който е цикличен, не винаги е в състояние да изрази духовни мисли. Освен това в известен смисъл гръцкият Логос е еквивалент на санскритското понятие Вак, „безсмъртния (разумен) лъч на духа“. И фактът, че Вак (както Девасена е аспект на Сарасвати, Богиня на Скритата Мъдрост) е съпруга на вечно девствения Кумар, приоткрива доста показателен, макар и скрит намек за Кумарите, тези, „които се отказали за създават“, но по-късно били принудени да завършат божествения Човек, въплътявайки се в него. Всичко това ще бъде обяснено напълно в следващия раздел. III. Инфлекционна реч: корен на санскрит, твърде погрешно наречен „по-голямата сестра“ на гръцкия език, вместо негова майка. Той е бил първият език, а сега е таен знак на посветените на петата раса. „Семитските“ езици са незаконно родени деца на първите фонетични изкривявания на по-старите потомци на ранния санскрит. Окултната Доктрина не признава деление на арийци и семити и даже туранците приема с голяма сдържаност. Семитите, особено арабите, са същността на по-късните арийци, изродили се духовно и усъвършенствали се в материалността. Към тях принадлежат всички евреи и араби. Първите са племе, произлязло от Чандала в Индия, отхвърлени, като при това много сред тях са били екс-брамини, търсещи убежище в Халдея, в Синд и Ария (Иран) и в действителност са били родени от своя баща А-Брам (Не-Брамин) около 8000 години пр. Хр. Арабите са потомци на тези арийци, които не пожелали да отидат в Индия по времето на разселването на народностите, някои от тях останали в пограничните Ј земи, в Афганистан, в Кабул1 и по течението на река Аму Даря, докато други проникнали и обсебили Аравия. Но това е било, когато Африка вече се е издигнала като Континент. 1 Като говори в своята девета таблица за Каболитите или племената на Кабула, Птоломей ги нарича ???????????, Aristophyli, аристократични или благородни племена. Афганистанците наричат себе си Бен-Израил, деца на Ис(са)раил от Исса „жена и също така земя“, синове на Майката Земя. Но ако вие наречете афганистанеца Яхуди (евреи), той ще ви убие. Имената на предполагаемите дванайсет племена на евреите и имената на сегашните дванайсет племена на афганистанците са тъждествени. Но тъй като афганистанците са много по-древни (във всеки случай тяхната арабска група), отколкото са израилтяните, никой не бива да се учудва, срещайки такива племенни имена между тях като Юсуфцик, синове на Йосиф в Пунджор и Бунер; Заблистани (Зебулон); Бен-Манасе, синове на Йосиф сред Кхожар-Тартар; Исагури – или Исашар, днес Агнашор в Афганистан и др. Всички дванайсет имена на така наречените дванайсет племена са по същество имената на знаците на Зодиака, което сега е напълно доказано. Във всеки случай, ако имената на древните арабски племена отново се преведат, се получават имената на знаците на Зодиака, а също и имената на митичните синове на Яков. Къде са следите на дванайсетте еврейски племена? Никъде. Но има следа, и то много дълбока, че евреите са се опитали да излъжат народите с помощта на тези имена. Нека видим какво е станало, когато десет племена напълно са изчезнали от Вавилон. Птоломей Филаделфийски, желаейки да има превод на еврейския закон на гръцки език (прочутия Септуагинт), написал на еврейския първосвещеник Елеазар да му изпрати по шест човека от всяко от дванайсетте племена; и седемдесет и двама представители (от които шейсет били явно призраци) пристигнали при царя на Египет и превели Закона сред странности и чудеса. Вж. „Horae Biblicae“ на Бутлер — Йосиф Флавий и Филон Юдей. |
