За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част първа, част 87

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Но каквото и да означава тази алегория, дори и нейният екзотеричен смисъл се нуждае от божествен Строител на човека – „Прародител“. Вярваме ли тогава в подобни „свръхестествени“ същества? Ние казваме: не. Окултизмът никога не е вярвал в нищо одушевено или неодушевено извън Природата. Също така ние не сме космолатри или политеисти само защото вярваме в „небесния човек“ и „Божествените хора“, тъй като за подкрепа в това имаме натрупани вековни свидетелства с тяхното неизменно доказателство по всеки съществен въпрос, а именно – мъдростта на древните и световните традиции. Ние обаче отхвърляме такива неоснователни и безпочвени традиции, които са надхвърлили мярката на точната алегория и символиката, въпреки че са били приети в екзотеричните вярвания. Но само доброволният слепец може да отхвърли това, което се съдържа във всеобщата традиция. Поради това ние вярваме в раси от Същества, различни от нашата и принадлежащи на далечни геоложки периоди; в ефирни раси, следващи безплътните (Арупа) хора – тези раси са имали форма, но не от плътна субстанция, и са били гиганти, предшествали нас, пигмеите; ние вярваме в Династиите на Божествените Същества, тези Царе и Наставници на третата раса в изкуствата и науките, в сравнение с които нашата малка съвременна наука стои по-долу, отколкото е елементарната аритметика по отношение на геометрията.

Не, разбира се, не. Ние не вярваме в свръхестественост, а само в свръхчовешките или no-скоро междучовешките (interhuman) Разуми. Лесно може да се разбере чувството на негодувание, което би изпитал образованият човек само при мисълта, че може да бъде поставен в един ред със суеверните и невежите; и може да се разбере великата истина, изказана от Ренан със следните думи:

„Подобно на първородния грях, свръхестественото е станало неизмиващо се петно, от което явно се срамуват всички, даже и тези от най-религиозните хора, които в наши дни се отказват да приемат дори малка част от чудесата на Библията в цялата им непосредствена примитивност и опитвайки се да ги принизят до минимум, ги крият в най-отдалечените ъгли на миналото.“1

1 „Chaire d’Hйbreu au Collиge de France“, стр. 20.

Но „свръхестествеността“ на Ренан принадлежи на догмата и нейната мъртва буква. Тя няма нищо общо нито с духа, нито с фактите в Природата. Ако богословието изисква да вярваме, че само преди четири или пет хиляди години хората са живели по 900 години и повече, че част от човечеството, състояща се изключително от врагове на еврейския народ, е била от гиганти и чудовища, тогава ние се отказваме да вярваме, че нещо подобно е съществувало само преди пет хиляди години. Тъй като Природата никога не прави скокове и логиката, и здравият смисъл, както и геологията, антропологията и етнологията, справедливо са въстанали против подобни твърдения. Но ако същото това богословие, отхвърляйки своята фантастична хронология, би заявило, че хората са живели по 969 години – века на Матусаил – преди пет милиона години, ние нищо не бихме казали против такова твърдение. Тъй като в онези дни физическият строеж на хората в сравнение със сегашното човешко тяло би изглеждал като тялото на мегалозавъра по отношение на обикновения гущер.

Натуралистът предпоставя друга трудност. Човешкият род е единственият, при който колкото и да се отличават неговите раси, все пак може да поражда, съвкупявайки се помежду си. „Сред човешките раси не съществува въпрос за подбора“, казват антидарвинистите и нито един еволюционист не може да отрече този довод, който твърде победоносно доказва специфичното единство. Как може Окултизмът тогава да настоява, че част от човечеството на четвъртата раса е породило потомството от самките на друга раса, само полу-човешка, ако не и напълно животинска; че хибридите, резултат от такова съвкупление, не само свободно са се развили, но даже са породили и предците на съвременните маймуни? На това Езотеричната Наука отговаря, че е станало в самото начало на появата на физическия човек. Оттогава Природата е изменила своите методи и само безплодието е резултат от човешкото скотоложство. Ние и досега имаме доказателства за това. Тайната Доктрина учи, че специфичното единство на човечеството даже и днес не е без изключения. Тъй като съществуват, или по-точно, още са съществували преди няколко години потомци на онези полуживотински племена или раси с лемуро-атлантски произход, както и принадлежащи към отделената Лемурия – светът ги знае като жители на Тасмания (сега вече измрели), австралийци, жители на Андамановите Острови и т.н. Произходът на тасманците може да бъде почти доказан от един факт, поразил твърде много Дарвин, който при това не е успял да му намери обяснение. Този факт заслужава да се отбележи.

Дьо Катрефаж и други натуралисти, стараещи се да докажат моногенезиса чрез факта, че всяка човешка раса е способна да се съчетава с всяка друга, изпуснали в своите съображения изключенията, които в дадения случай не потвърждават правилото. Човешкото съвкупление би могло да е общо правило от времето на половото разделяне, но това не е попречило на установяването на друг закон, например закона за безплодието между две човешки раси, както и между двама представители на животни от различни семейства, в тези редки случаи, когато европеецът ще пожелае със снизхождение да има друга жена от диво племе и я избере сред такива смесени племена.1 Дарвин отбелязва подобен случай сред племето на тасманците, чиито жени били внезапно поразени от масово безплодие, известно време след като при тях пристигнали европейските колонизатори. Великият натуралист се опитал да обясни този факт с промяна в условията на хранене и т.н., но накрая се отказал да търси разрешение на тази загадка. За окултиста това е очевидно. „Кръстосването“, както това се нарича, на европейците с жените на Тасмания – т.е. с представителките на раса, чиито прародители били „лишени от душа“2 и разум чудовища, с истински човек – макар също все още непритежаващ разум – се изродило в безплодие; и това не е само следствие на физиологически закон, а и по силата на закона за кармичната еволюция, отнасящ се към по-нататъшната жизнеспособност на ненормална раса. Науката все още не е готова да признае нито една от приведените no-горе точки, но в бъдеще ще Ј се наложи да стори това. Нека запомним, че Езотеричната Философия запълва оставените от науката празнини и поправя нейните погрешни предположения.

1 Единствените отживелици на подобни полуживотински същества, известни на етнологията, били тасманийците, част от австралийците и планинско племе в Китай, чиито мъже и жени са напълно покрити с косми. Те били последните потомци по права линия на по-късните лемурийци, полуживотинските лемурийци, за които вече говорихме. Съществува обаче значително количество представители на смесените народи на лемуро-атлантите, породени от различни кръстоски с подобни получовешки същности – така например диваците от остров Борнео, веджите от Цейлон, поставени от проф. Флоуер сред арийците(!), мнозинството от останалите туземци на Австралия, бушмените, негритосите, жителите на Андамановите острови и т.н.

Австралийците, обитаващи залива Св. Винсент и околностите на Аделаида, са много космати и кафявият пух, покриващ кожата на малките момчета от пет до шест години, прилича на мъх. Въпреки това те са само деградирали хора и нямат никакво отношение към „човека-маймуна“, независимо от широко разпространеното, но невнимателно твърдение на Хекел. Само малка част от тези хора представлява остатък от лемурийци. („Езотеричен Буддизъм“, стр. 64 et. seq.)

2 Като наричаме животните „лишени от душа“, ние не лишаваме звяра, от най-нищожния до най-висшия вид, от Душа, а само от притежаването на съзнателно преживяваща Ego-Душа, т.е. от този принцип, който надживява човека и отново се въплъщава в човек. Животното има астрално тяло, което за кратко време надживява физическата форма; въпреки това неговата (животинска) Монада не се въплъщава в същата порода, а в по-висока и, разбира се, няма състояние на „Девачана“. Тя съдържа в себе си семената на всички човешки принципи, но те се намират в латентно състояние.

Въпреки това в този специален случай геологията и даже ботаниката и зоологията поддържат Езотеричното Учение. Геолозите са се изказали, че туземците-австралийци – съществуващи сред архаична фауна и флора – трябва да бъдат отнесени към дълбоката древност. Цялото окръжение на тази тайнствена раса, за чийто произход етнологията пази мълчание, свидетелства за истинността на Езотеричната гледна точка. Както казва Jukes:

„Твърде любопитен е фактът, че не само тези торбести животни (млекопитаещите, намерени в Оксфордшар сред плочите на каменните полета), а също така и много раковини, като например тригониите, и даже някои растения, намерени като вкаменелости в Оолитните скали, много повече се приближават до живеещите днес в Австралия, отколкото до съществуващите форми в която и да е друга част на планетата. Това може да се обясни с предположението, че от времето на Оолитния (Юрския) период в Австралия са станали no-малко изменения, отколкото на други места и че по тази причина нейните флора и фауна са запазили нещо от този Оолитен тип, докато в останалите части на Глобуса той е бил напълно изместен и заменен (!!).“1

1 „Manual of Geology“, стр. 302.

А сега, защо измененията в Австралия са били по-малко, отколкото на други места? Къде е основанието или причината за такова „осъждане на забавяне“? Просто защото природата на заобикалящите условия се развива pari passu със съответната раса. Съответствията царстват навсякъде. Отживелиците на онези по-късни лемурийци, които избегнали гибелта, погълнала тяхната раса, когато главният Материк е потънал, са станали предци на част от сегашните туземни племена. Понеже са твърде ниска субраса, породена отначало от животните, от чудовища, чиито вкаменени останки почиват днес на мили и мили под коритата на моретата, тяхното потомство оттогава е съществувало в условия, подлежащи на ярко изразен закон на забавяне. Сега Австралия е една от най-древните страни над водите и се намира в състояние на старческа разруха, независимо от нейната „девствена почва“. Тя не може да произвежда нови форми, ако не Ј се окаже помощ от младите раси и чрез изкуствен метод на развъждане и култивиране.

Но да се върнем още веднъж към историята на третата раса, „Послеродената“, „родената от Яйце“ и „Андрогините“. Почти безполова при първото си появяване, тя станала двуполова или андрогинна, разбира се постепенно. Преходът от първото преобразяване до последното е изисквал безброй поколения, в течение на които, развивайки се от истинско яйце, простата клетка проявила еднополово същество. Третата раса на човечеството е най-тайнствената от всички, развили се досега пет раси. Тук не може напълно да се обясни тайната, „как именно“ е станало зараждането на този или онзи пол, тъй като това е работа на ембриолога и специалиста; този труд дава само леки очертания на процеса. Но е ясно, че отделните единици на третата раса започнали да се разделят в своите обвивки или яйца1 още преди раждането и излизали от тях като младенци с определен мъжки или женски пол векове след появяването на своите първи прародители. И със смяната на геоложките периоди отново народените субраси започнали да губят своите вродени способности. Към края на четвъртата субраса на третата раса младенците загубили способността да ходят веднага след освобождаването си от своята обвивка и към края на Петата човечеството вече се е раждало в тези условия и чрез тъждествен процес, както и нашите исторически поколения. Разбира се, за това са били нужни милиони години. Читателят вече се запозна с приблизителните цифри поне що се отнася до екзотеричните изчисления.2

1 „Басните“ и „митовете“ за Леда и Юпитер и други подобни легенди никога не биха могли да възникнат в народното въображение, ако тази алегория не се опираше на факт в Природата. Еволюцията, постепенно превръщаща човека в млекопитаещо, в този случай е направила за него същото, което и за другите животни. Но това въобще не противоречи на факта, че човекът е стоял винаги начело на животинския свят и подобните органични породи и на това, че той е предшествал животинския свят.

2 Вж. раздела „Хронология на Брамините“.

Ние се приближаваме към повратната точка в еволюцията на расите. Да видим какво казва Окултната Философия за произхода на езика.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част първа, част 87

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206

Направи своя избор
Напред