|
СТАНСА IX ПОСЛЕДНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕКА 33. Създателите се разкайват. 34. Те изкупват своята небрежност. 35. Човекът става надарен с разум. 36. Четвъртата раса развива съвършена реч. 37. Всеки андрогин се разделил и станал двуполов. 33. ВИЖДАЙКИ ТОВА,1 ЛХА,2 КОИТО НЕ СЪЗДАВАЛИ ХОРА,3 ПРОЛЕЛИ СЪЛЗИ, КАЗВАЙКИ: 34. „АМАНАСА4 СА ОСКВЕРНИЛИ НАШИТЕ БЪДЕЩИ ОБИТАЛИЩА. ТОВА Е КАРМА. ДА УТВЪРДИМ НАШИТЕ ОБИТАЛИЩА У ДРУГИТЕ. ПО-ДОБРЕ ДА ГИ УПЪТИМ, ЗА ДА НЕ СЕ СЛУЧИ НАЙ-ЛОШОТО.“ ТЕ ИЗПЪЛНИЛИ ТОВА. 35. ТОГАВА ВСИЧКИ ХОРА БИЛИ НАДАРЕНИ С МАНАС5. ТЕ ВИДЕЛИ ГРЕХА, ИЗВЪРШЕН ОТ ЛИШЕНИТЕ ОТ РАЗУМ. Но те вече са се разделили, преди лъчът на божествения разум да е осветил областта на техния спящ досега разум, и съгрешили. Т.е. те извършили това зло несъзнателно, пораждайки противоестествено следствие. Въпреки това, подобно на останалите шест първични сестри раси, и седмата, от този момент изграждаща се раса, като следствие на извършения грях, трябва да дочака своето време за окончателното си развитие – даже тази раса ще се окаже в последния ден на една от Седемте Пътеки. Тъй като: „Мъдритe6 пазят реда на Природата, те съкровено се обличат в прекрасни Форми,“1 1 Греха, извършен с животните. 2 Духовете, „Синове на Мъдростта“. 3 Тези, които се отказали „да създават“. 4 Лишените от Разум. 5 Разум. 6 Стих в Риг-Веда (Х, 5, 6): „Седем Мъдри (Лъчи на Мъдростта, Дхиани) образуват Седем пътя (или линии, а в друг смисъл също така раси). Да дойдат към един от тях нещастните смъртни“ – този стих, изтълкуван само в неговия астрономически и космически аспект, е един от най-наситените с окултно значение. „Пътищата“ могат да означават линии (Maryвdвh), но те преди всичко са Лъчи на Светлината, озаряващи пътищата, водещи към Мъдростта. (Вж. Риг-Веда, IV, 5–13.) Това означава „пътища или пътеки“. Казано накратко, те са същността на Седемте Лъча, които свободно излизат от макрокосмическия Център, седем Принципа в метафизически смисъл, седем раси във физически. Всичко зависи от това, какъв ключ ще бъде употребен. 1 Риг-Веда, Х, 10, 5, 2. Но ние трябва да се убедим: били ли са „животните“, с които е станало съвкуплението, от същия вид, от който са и известните сега на зоологията? Според свидетелствата на древната мъдрост и старите писания „Падението“ станало веднага след като Дакша – въплътилият се Създател на хората и нещата в ранната трета раса – изчезнал, за да отстъпи мястото на тази част от човечеството, която се разделила. Някои от Коментарите излагат подробности, предшествали „Падението“, със следните думи. „В началния период на Четвъртата Еволюция на Човека човешкото царство дало разклонения в няколко и различни посоки. Външният строеж на неговите първи представители не е бил еднообразен, тъй като носителите (яйцеподобните, външни обвивки, в които бъдещият напълно физически човек е нараствал), преди да успеят да се втвърдят, често били насилвани от огромни животни от неизвестни днес видове, принадлежащи към опитите и усилията на Природата. Резултат от това е била междинната раса от чудовища – полуживотни, полухора. Тъй като те били несполучливи, не им е било разрешено дълго да дишат и живеят; и макар мощта на психическата природа в своето естество да е по-висша от физическата, тя е била още твърде слаба и едва установила се и поради това Синовете, „родени от Яйцето“ се съвкупили с няколко такива самки и породили други човешки чудовища. По-късно, когато видовете на животните и човешките раси постепенно станали по-уравновесени, те се обособили и вече не се съвкупявали. Човекът повече не създавал, той пораждал. Но в отминалите дни той пораждал животни, както и хора. Поради това Мъдреците (или мъдрите хора), които говорят за самци, нямащи повече воля от родените деца, но пораждащи, така както и Данавите (Гигантите), различни животни със самки, принадлежащи към други видове – животни, които били (в известен смисъл) като техни синове; и че те (човешките самци) не желаели да ги смятат за (предполагаеми) бащи на немите твари – тези Мъдреци твърдят справедливо и дълбоко разумно. Виждайки това (подобно положение на нещата), Царете и Властелините на последните Раси (трета и четвърта) наложили печат на забрана върху греховното съвкупление. Това нарушило Кармата и развило нова (Карма).1 Те (Божествени Царе) поразили съгрешилите с безплодие. Те унищожили червената и синята раси.“2 На друго място срещаме: „Сините и червеноликите зверове-хора съществували даже и в no-късни времена; не от истинско съвкупление (между човешки и животински видове), а по родство.“ На трето място се споменава: „Хора с тъмен лик и червени коси, ходещи на четири крака, които се навеждали и изправяли (протягайки се в цял ръст и отново се отпускали на ръцете си), които говорели както своите бащи и бягали на четири крака като своите гигантски прабаби.“ Възможно е последователите на Хекел да познаят в тези представители не „Homo Primigenius“, a някои от низшите племена, подобни на австралийските диваци. Въпреки това, даже и тези диваци не са потомци на антропоидните маймуни, а са произлезли от човешки бащи и получовешки майки или, за да го кажем по-ясно, от човешки чудовища – тези несполуки, които се споменават в първите Коментари. Истинските антропоиди Catarrhini и Platyrrhini на Хекел са се появили много по-късно, в последните времена на Атлантида. Орангутанът, горилата, шимпанзето и киноцефалите са по-късни и чисто физически еволюции от низшите антропоидни млекопитаещи. Те притежават искра на човешко естество, но от друга страна човекът няма нито една капка кръв на питекоид3 в своите жили. Така казва древната мъдрост и световната традиция. 1 Почти е невъзможно да се преведат дословно някои от тези древни коментари. Често се налага да се предаде само смисълът им и по този начин да се превеждат отново дословните преводи. 2 Рудра, в своето качество на Кумар, е Нилалохита – червен и син. 3 Въпреки съвременната материалистична еволюция, която разсъждава по следния начин: „Първоначалната човешка форма, от която, както ние предполагаме, че са произлезли всички човешки видове, е загинала отдавна. (Ние отричаме това: тя само е станала по-малка по размер и е изменила тъканите.) Но много факти довеждат до заключението, че тя е била покрита с косми и дългоглава. (Африканските раси и досега в значителна степен са долицефали, но палеолитният неандерталски череп, най-древният от известните ни, има големи размери и с нищо не е по-близо до черепа на горилата, отколкото е черепът на живеещия днес човек.) Да наречем засега този хипотетичен вид homo primigenius... този пръв вид или човек-маймуна, прародител на всички останали, вероятно се е появил в тропическите области на Стария Свят от антропоидните маймуни.“ Ако помолим за доказателство на това, без въобще да се смути, еволюционистьт ще отговори: „Още не са ни известни никакви изкопаеми от тези видове, но по всяка вероятност те са били сродни на горилата и орангутана на нашето време.“ И след това ще спомене папуаския негър, като вероятен потомък по права линия. („Pedigree of Man“, стр. 80.) Хекел също се е придържал към Лемурия, която той споменава заедно с Източна Африка и Южна Азия, като възможна люлка на първобитния човек-маймуна. На същото мнение са и много геолози. А. Р. Уолъс признава нейната реалност, макар донякъде в изменен вид в своя труд „Географско разпределение на животните“. Но нека еволюционистите не говорят така лекомислено за сравнителните размери на мозъка на човека и маймуната, тъй като това е твърде ненаучно, особено когото те твърдят, че не виждат разлика или поне че тя е твърде малка. Тъй като самият Фогьт е доказал, че докато висшият тип сред човекоподобните маймуни, горилата, притежава мозък с размер от 30 до 51 куб. дюйма, мозъкът на най-примитивния от австралийските туземци стига до 99 куб. дюйма. Така, казва проф. Пфаф, мозъкът на горилата не достига и „половината от обема на мозъка на новородения младенец.“ Пита се – по какъв начин е станало разделянето на полове? Трябва ли да повярваме на еврейското сказание за реброто на Адам, послужило за създаването на Ева? Даже и такова вярване е по-логично и разумно, отколкото е произходът на човека от четириръко, приет без всякакви ограничения; тъй като първото скрива Езотеричната Истина под фантастичността на изложението, докато второто крие само факта за желание да се накара човечеството да приеме материалистичната измислица. Реброто е кост и когато четем в Книгата Битие, че Ева е била създадена от ребро, това означава само, че расата с „кости“ е произлязла от предишната раса и раси, които били без „кости“. Това е Езотеричната Догма, разпространена нашироко и надалеч. Тя е почти универсална в своите разнообразни форми. Традициите на таитяните твърдят, че човек е бил създаден от Ареа, „червената земя“. Таароа, Творящата Мощ, главният Бог, „потопил човека в сън за дълги години, за няколко живота“. Това означава расовите периоди и е намек за неговия умствен сън, което беше показано на друго място. През това време божеството извадило Иви (кост) от човека и тя станала жена.1 1 „Polynesian Researches“, Елис, том II, стр. 38. Явно мисионерите са се възползвали от това име Ivi и са направили от него Eve, но както доказва проф. Макс Мюлер, Ева не е еврейско име, а само европейското превръщане на Хава, което означава живот или Майка на всичко живеещо; „докато думата на таитяните ivi и думата на майорейците wheva означават кост и нищо друго“. („Introduction to the Science of Religion“, стр. 304.) |
