|
Написаното no-горе обяснява някои, така да се каже, физиологически доказателства, изтъквани като свидетелства за произхода на човека и животното. Въпросът, по който най-вече настояват еволюционистите, е, че „историята на ембриона е накратко история на расата“. Че: „Всеки организъм в своето развитие, започвайки от яйцето, преминава през ред от форми, през които в подобна последователност са преминали неговите предци в целия период на историята на Земята.1 Историята на ембриона... е картина в миниатюр и чертеж на развитието на цялата раса. Тази представа изгражда основата на нашия биогенетичен закон, който трябва да поставим начело на изучаването на основния закон на органичното развитие.“1 1 „Мощно твърдение в полза на измененията ни дава науката за ембриологията. Нима човекът в утробата не е просто клетка, растение с три или четири листенца, попова лъжичка с хриле, млекопитаещо с опашка и накрая примат (?) и двукрако? Едва ли е възможно да не се признае в еволюцията на ембриона бързо скициране на точното изброяване на цялата органична серия.“ (Льофевр, „Философия“, стр. 484.) Изброяването, за което се намеква, е обаче само група от типове, събрани у човека, микрокосмоса. Това просто обяснение среща все такива възражения като например наличност на рудиментарна опашка в утробния плод – факт, който бил тържествено изтъкнат от Хекел и Дарвин като решаващ в полза на теорията за маймунски прародител. Но може също така да се каже, че наличността на зеленчук с листенца в един от стадиите на ембриона не е обяснена с обичайните еволюционни основания. Дарвинистите не са проследили човека през растителното царство, но окултистите са направили това. Защо тогава съществува този признак в ембриона и как дарвинистите го обясняват? 1 „Доказателства на еволюцията“, лекция на Хекел. Тази съвременна теория била известна като факт на Мъдреците и окултистите от най-ранните векове и била изразена от тях много по-философски. За да се дадат няколко точки за сравнение, може да се цитира страница от „Разбулената Изида“. Ето отговор на въпроса – защо при цялата им ученост физиолозите не могат да обяснят тератологичните феномени? „Всеки анатом, който е превърнал развитието и ръста на ембриона в предмет на своето изследване..., може без особено умствено усилие да потвърди, че всекидневното наблюдение и свидетелството на собствените му очи са му показали, че човешкият ембрион до известно време е подобен на амфибия, на нейното първо стъпало на превръщане от хайвера – а именно поповата лъжичка. Но явно нито един физиолог или анатом не е помислил да приложи към развитието на човешкото същество – от първия момент на неговото физическо появяване във вид на зародиш до неговото крайно образуване и раждане – Езотеричната Доктрина на метам-психозиса на Питагор, така погрешно тълкувана от критиците. Значението на кабалистичната аксиома: „камъкът става растение, растението животно, животното човек и т.н.“, беше вече споменато на друго място във връзка с духовната и физическата еволюция на човека на тази Земя.“ Сега ние ще добавим няколко думи, за да поясним още повече този въпрос. Каква е първоначалната форма на бъдещия човек? Трохичка, клетка, казват някои физиолози; молекула, овум на овума, казват други. Ако това можеше да бъде анализирано – под микроскоп или по друг начин – от какво бихме очаквали то да се състои? По аналогия би трябвало да кажем – ядърце неорганична материя, отложена от кръвообращението при зараждането, съединено с отлагания на органичната материя. С други думи, това най-малко ядърце на бъдещия човек е съставено от същите елементи като камъка, от същите елементи, от които и Земята, която човекът е призван да насели. Приемайки авторитета на Мойсей, кабалистите се основават на неговите забележки, че за създаването на живо същество са нужни земя и вода и поради това може да се каже, че човек се появява отначало като камък. Към края на трите или четирите седмици овумът приема вид на растение, единият край става сферичен, а другият заострен подобно на моркова. При разрез виждаме, че той се състои, подобно на луковица, от много тънки слоеве или обвивки, съдържащи се вътре в течността. Тези пластове се допират един до друг в долния край и ембрионът виси на основата на пъпната връв почти като плод на клонче. Камъкът сега се е изменил чрез „метам-психозис“ в растение. След това ембрионалното същество започва да изтиква отвътре навън своите телесни части и да развива чертите си. Очите се появяват във вид на две черни точки; ушите, носът и устата образуват вдлъбнатини, по подобие на точките на ананаса, преди да започнат да се издават навън. Ембрионът започва да се развива в животноподобен утробен плод – форма на попова лъжичка – и подобно на амфибно влечуго живее във водата и се развива от нея. Неговата Монада още не е нито човешка, нито безсмъртна, тъй като кабалистите ни казват, че това става едва в „четвъртия час“. В последователното си развитие утробният плод приема характерните признаци на човешкото същество, през него преминава първият трепет на безсмъртното дихание; той се движи... и божественото естество се установява в младата форма, в която ще обитава до момента на физическата смърт, когато човекът стане дух. Кабалистите наричат тайнствения процес на деветмесечното образуване – завършване на „индивидуалния цикъл на еволюцията“. Както утробният плод се развива в liquor amnii в утробата, така и Земята нараства във всемирния Ефир или Астралния Флуид, в Утробата на Вселената. Тези космически деца, подобно на техните обитатели пигмеи, отначало представляват ядро, след това овули, после постепенно растат и на свой ред, ставайки майки, развиват минерални, растителни и човешки форми. От центъра към окръжността, от неуловимо мехурче до самите пределни граници на Космоса блестящите мислители, Окултистите, намират следи от цикъла, влизащ в цикъл, съдържащ и съдържащ се в безкрайна серия. Ембрионът се развива в своята сфера на предраждаемост, индивидът в своето семейство, семейството в държавата, държавата в човечеството, Земята в нашата система, а тази система в своята централна Вселена, Вселената в Космоса и Космосът в ЕДИННАТА ПРИЧИНА – Безгранична и Безкрайна.“ Такава е тяхната философия за еволюцията и както виждаме, тя се различава от философията на Хекел. Всичко е само части от величественото цяло, чието тяло е Природата и (Парабраман) Душата. Това са доказателствата на Окултизма и те са отхвърлени от науката. Но в такъв случай как може да се обясни пропастта между ума на човека и животното? Ако антропоидът и примитивният човек са имали argumenti gratia – общ прародител, както установява това съвременната теория – по какъв начин тези две групи толкова много се различават една от друга в своето умствено развитие? Наистина, на окултиста могат да кажат, че Окултизмът във всички случаи твърди това, което повтаря науката: той сочи общ прародител на антропоидната маймуна и на човека, тъй като установява нейния произход от Първобитния Човек. Да, но този „Първобитен Човек“ е бил човек само по своята външна форма. Той не е имал нито разум, нито душа по времето, когато със самката на животинското чудовище породил прародителя на цял ред маймуни. Тази теория – ако това е теория – поне е логична и запълва пропастта между ума на човека и животното. Така се обяснява всичко, което досега е било непостижимо и необяснимо. Фактът, в който науката е почти убедена, че в сегашния стадий на еволюцията никакво дете не може да последва от съвкуплението между човека и животното, е разгледан и обяснен на друго място. А сега, каква е фундаменталната разлика между приетите (или приблизително приети) заключения – както е обявено в „Pedigree of Man“, – че човекът и човекоподобната маймуна имат общ прародител, и Ученията на Окултизма, които отричат този извод и приемат факта, че всички неща и всички живи същества са произлезли от един общ източник? Материалистичната наука кара човека постепенно да се развива в това, което той е сега. Започвайки с първата протоплазмена частица, наречена Монера – която, както ни казват, подобно на всичко останало се е „зародила в течение на неизброими векове от няколко или от една проста, самопроизволно възникнала, начална форма, следваща единния закон на еволюцията“ – той преминава през „неизвестни и непознаваеми“ видове чак до маймуната и оттук до човешкото същество. Къде се намират тези преходни форми не ни сочат, по простата причина, че досега все още не са били намерени никакви „недостигащи звена“ между човека и маймуните, но този факт въобще не пречи на хора като Хекел да си измислят ad libitum. |
