|
32. И ТЕЗИ, КОИТО НЯМАЛИ ИСКРИ,1 СЕ СЪЧЕТАЛИ С ОГРОМНИТЕ САМКИ НА ЖИВОТНИТЕ, ОТ ТЯХ ТЕ ПОРОДИЛИ НЕМИТЕ РАСИ. НЕМИ2 БИЛИ И САМИТЕ ТЕ. НО ЕЗИКЪТ ИМ СЕ РАЗВЪРЗАЛ3. ЕЗИКЪТ НА ТЯХНОТО ПОТОМСТВО ОСТАНАЛ НЕПОДВИЖЕН. ТЕ ПОРОДИЛИ ЧУДОВИЩА. РАСА НА ПРЕГЪРБЕНИ ЧУДОВИЩА, ПОКРИТИ С РИЖИ КОСМИ, ХОДЕЩИ НА ЧЕТИРИ КРАКА4. НЯМА РАСА, ЗА ДА НЕ ИЗДАВА СРАМА.5 1 „Тесноглави“, сравни стих 24. 2 „Тесноглави“. 3 Вж. Коментарите, стих 36. 4 Тези „животни“ или чудовища не са антропоидни или някакви други маймуни, а наистина са това, което антрополозите биха могли да нарекат „недостигащото звено“, примитивен низш тип на човека. 5 Срама от животинския произход, което нашите учени биха искали да подчертаят, ако можеха това. 6 „Deszendenzlehre und Darwinismus“, стр. 171, 172. „Неизвестните предци“, за които се намеква тук, са изначалните астрални прототипи. Фактът за първоначалния хермафродитизъм на млекопитаещите и последвалото го разделяне на полове сега е станал безспорен, даже и от гледна точка на биологията. Както доказва това проф. Оскар Шмит, убеден дарвинист: „Ползването или неползването на органи, свързани с подбора, обяснява (?) разделянето на половете и съществуването, иначе съвсем неразбираемо, на рудиментарни полови органи. Всеки пол, особено сред гръбначните, притежава определени признаци на апарата за размножаване, характерни за другия пол, и даже древността е признавала хермафродитизма като естествено първично състояние на човечеството... Упоритостта, с която тези рудиментарни полови органи се предават чрез наследствеността, е забележителна. Сред видовете млекопитаещи истински хермафродитизъм не се среща, въпреки че по време на целия период на развитието им те носят всички тези отживелици, зародени от техните неизвестни предци във времена, чиято древност не се поддава на определяне.“6 „Животните се разделили първи“, гласи стих 31. Обърнете внимание, че в този период хората даже физиологически са били други в сравнение с това, което представляват сега, тъй като средната точка на петата раса вече е преминала. Не ни казват какви са били огромните „самки на животните“; но без съмнение, те толкова са се отличавали от познатите ни сега, колкото и онези „хора“ – от хората на нашето време. Това е било първото физическо „падение в материята“ на някои от тогава съществуващите низши раси. Припомнете си стих 24. „Синовете на Мъдростта“ са пренебрегнали ранната трета раса, т.е. неразвити, и са показани като въплътили се в no-късната трета раса и надарили я по този начин с разум. Така грехът на безмозъчните или „непритежаващи разум“ раси, които нямали „искра“ и поради това били безотговорни, паднал върху онези, които отказали да изпълнят по отношение на тях своето кармично задължение. ВЪЗРАЖЕНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ОТПРАВЕНИ ОТНОСНО ПРЕДХОДНОТО По този начин окултизмът не само отхвърля мисълта, че Природата е развила човека от маймуната или от общ за двамата прародител, а напротив, отнася произхода на някои от най-антропоидните видове към хората на третата раса, ранния период на Атлантида. Тъй като това предположение ще бъде потвърдено и обяснено по-нататьк, сега са напълно достатъчни само няколко думи. Но за по-голяма яснота ние накратко ще повторим това, което беше казано в първи том, в Станса VI. Нашите Учения твърдят: напълно правилно е да се каже, че Природата някога е построила около човешката астрална форма външна маймуноподобна форма, също така е вярно, че въпросната форма е била толкова далеч от формата на „недостигащото звено“, колкото и всички други многообразни обвивки на тази астрална форма по време на нейната естествена еволюция през всички царства на Природата. Също, че такава еволюция, както вече беше доказано, не е имала място на нашата планета в нейния Четвърти Кръг, а само в течение на Първи, Втори и Трети Кръг, когато човек последователно е бил „камък, растение и животно“, докато не е станал това, което е бил в първа коренна раса на истинското Човечество. Действителната линия на еволюцията се отличава от линията на Дарвин и двете системи са непримирими, докато втората не се откаже от „естествения подбор“ и подобните му догми. Наистина между Монерата на Хекел и Сарисрипа Ману лежи непроходима пропаст в образа на Джива; тъй като „човешката“ Монада, независимо дали е „иметализирана“ в атома на камъка или „инвегетализирана“ в растението, или „инанимализирана“ в животното, винаги ще е божествена, следователно също и човешка Монада. Тя престава да е човешка само когато стане абсолютно божествена. Термините „минерална“, „растителна“ и „животинска“ Монада се употребяват с цел създаване на външно отличие; няма друга Монада (Джива) освен божествена и следователно тя вече е била или в бъдеще трябва да стане човешка. Последният термин остава лишен от смисъл, ако това различие не бъде добре разбрано. Монадата е капка от задпределния Безбрежен Океан или, ако се изразим по-правилно, вътре в плана на първичната диференциация. Тя е божествена във висшия си аспект и човешка в своето низше състояние – определенията „висш“ и „низш“ се употребяват тук поради недостиг на по-подходящи думи, – но тя винаги остава монада при всички условия или в каквито и да е външни форми, като се изключи само състоянието на Нирвана. Както Логоса отразява Вселената в Божествения Разум, а проявената Вселена се отразява във всяка от своите Монади, по думите на Лайбниц, който само повтаря Източното Учение, така и Монадата трябва в течение на Цикъла на своите въплъщения да отрази в себе си всички основни форми на всяко царство. Поради това кабалистите правилно казват, че „човек става камък, растение, животно, човек, дух и накрая Бог“, като завършва по този начин своя цикъл или кръговрат, връщайки се в точката, от която е започнал като Небесен Човек. Но под „Човек“ се подразбира божествената Монада, а не мислещото същество и още по-малко неговото физическо тяло. Въпреки че учените отхвърлят съществуването на безсмъртната Душа, сега се опитват да я проследят през ред животински форми, от низши до най-високата; докато в действителност цялата сегашна фауна е потомство на онези първобитни чудовища, за които говорят Стансите. Животните – влечугите или тези, които се намират във водите, които са предшествали човека в Четвъртия Кръг, както и тези, които са съвременни на третата раса – всички те пряко или косвено физически са взаимни и съвкупни произведения на Човека. Правилно е да се каже, че Човекът на тази Манвантара, т.е. на трите предишни Кръга, е преминал през всички Царства на Природата. Че той е бил „камък, растение и животно“. Но (а) тези камъни, растения и животни били прообрази, неясни намеци за камъните, растенията и животните на Четвърти Кръг; и (b) даже последните в началото на Четвърти Кръг били астрални сенки, както се изразяват окултистите, на истинските камъни, растения и животни. Освен това нито формите, нито видовете на човека, животното или растението са били това, което са станали впоследствие. По този начин, както е казано в „Езотеричен Буддизъм“, астралните прототипи на низшите същества на животинското Царство на Четвърти Кръг, които предшествали Чхаите на хората, били уплътнени, макар и все още доста ефирни обвивки на още по-ефирни форми или образи, сътворени при завършването на Трети Кръг на Глобус D; сътворени от останките на вещества, от материята на мъртви тела на хора и (други измрели) животни на предишното „Колело“ или предшестващото Трети Кръг – както гласи стих 28. Следователно, докато неописуемите „животни“ предшествали Астралния Човек в началото на този Цикъл-Живот на нашата Земя, били все още, така да се каже, порождение на човека от Трети Кръг, млекопитаещите на този Кръг в голяма степен са задължени за своето съществуване отново на Човека. Освен това „прародителят“ на сегашното антропоидно животно, маймуната, е пряко порождение на още непритежаващия разум човек, който е осквернил своето човешко достойнство, спускайки се физически до нивото на животното. |
