|
СТАНСА VIII ЕВОЛЮЦИЯ НА МЛЕКОПИТАЕЩИТЕ ЖИВОТНИ; ПЪРВОТО ПАДЕНИЕ 28. Как са произлезли първите млекопитаещи? 29. Квази-дарвинистката еволюция. 30. Животните получават плътни тела. 31. Тяхното полово разделяне. 32. Първият грях на хората, непритежаващи разум. 28. ОТ КАПКИТЕ НА ПОТТА, ОТ ОТЛАГАНИЯТА НА СУБСТАНЦИИ, ОТ МАТЕРИЯТА НА МЪРТВИ ТЕЛА НА ХОРА И ЖИВОТНИ ОТ ПРЕДИШНОТО КОЛЕЛО1 И ОТ ОТПАДЪЦИ НА ПРАХТА ПРОИЗЛЕЗЛИ ПЪРВИТЕ ЖИВОТНИ2. 1 Предшестващия трети кръг. 2 На този кръг. Окултната Доктрина твърди, че в този кръг млекопитаещите били проявени от еволюцията след човека. Еволюцията протича на Цикли. Великият Манвантарен Цикъл на Седем Кръга, започвайки в Първи Кръг с минералите, растенията и животните, довежда своя еволюционен труд по низходяща дъга до мъртва точка в средата на четвъртата раса, със завършването на първата половина на Четвъртия Кръг. Именно на нашата Земя – Четвърта и низша Сфера — и в сегашния кръг е била достигната тази средна точка. И тъй като Монадата след своята първа „иметализация“ на Глобус А е преминала през минерален, растителен и животински светове, през всички степени на тези три състояния на материята, с изключение на последната степен на третото или плътното състояние, което тя е достигнала едва „в средната повратна точка на еволюцията“, от това е логично и естествено, че в началото на Четвъртия Кръг на Глобус D човек би се появил първи; а също така, че изграждането на неговото тяло би било от най-фината материя, която е достъпна за обективността. За по-голяма яснота ще кажем: ако Монадата започва своя цикъл на въплъщения през трите обективни царства , по низходяща дъга, по силата на необходимостта тя трябва да стъпи на възходящата дъга на сферата като човек. Именно на низходящата дъга духовното постепенно се превръща в материално. На средната линия на основата Дух и Материя се уравновесяват в човека. На възходящата дъга Духа отново започва бавно да се утвърждава за сметка на физическото или Материята, така че в края на Седмата Раса на Седми Кръг Монадата ще види себе си така свободна от материята и нейните свойства, както е била в началото, но придобивайки опита и мъдростта, плод на всичките Ј лични животи, без тяхното зло и съблазни. Този ред на еволюцията се среща и в първата, и във втората глава на Книгата Битие, ако бъдат прочетени в истинския езотеричен смисъл; тъй като първа глава съдържа историята на първите Три Кръга и на първите три раси на Четвърти Кръг до момента, когато човек е призован към съзнателен живот от Елохимите на Мъдростта. В първа глава животните, китовете и птиците в небесата са били създадени по-рано от андрогинния Адам.1 Във втора глава Адам (безполовия) се появява пръв, а животните след него. Даже състоянието на умствено вцепенение и безсъзнателност на първите две раси и първата половина на третата раса се символизира във втора глава на Книгата Битие от дълбокия сън на Адам. Именно под този „сън“ без сънища, или умствена бездейност, се подразбира спането на душата или ума, а съвсем не физиологически процес на диференциация на половете, както това си представя ученият-теоретик французинът Ноден. 1 Алегоричен намек за „Свещените Животни“ на Зодиака и другите небесни тела. Някои кабалисти виждат в тях прототипи на животни. Пураните, халдейските и египетските фрагменти, а също и китайските легенди, всички те показват тьждественост със Съкровеното Учение по отношение на процеса и реда на еволюцията. Ние намираме в тях потвърждение на почти всички наши учения; например твърдението, което се отнася до яйцеродния начин на размножаване на третата раса, и даже намек за по-малко невинен начин на размножаване на първите форми на млекопитаещите. „Те били прозрачни, неми и чудовищни гиганти“, казват Коментарите. Изследвайте във връзка с това сказанията за няколкото Риши и тяхното разновидно потомство. Пуластия е представен като баща на всички змейове и Наги – от яйцеродно пораждане; Кашияпа чрез своята жена Тамра се явява прародител на птиците и Гаруда, царя на пернатото племе; докато чрез своята друга съпруга, Сурабхи, той е бил първият породител на кравите и биволите и т.н. В Тайната Доктрина първите Наги – Същества по-мъдри от Змейовете – са синове на „волята и йога“, родени преди пълното разделяне на половете, „развили се в яйца“,1 съдържащи човешки зародиши, „създадени със силата (крияшакти) на светите мъдреци“, и са принадлежали на ранната трета раса.2 1 Според Хезоид Зевс създава своята трета раса на хора от дърветата от вида на ясена. В Попол Вух третата човешка раса е създадена от дървото Тзита и от сърцевината на тръстиката, наричана Сибак. Но Сибак означава „яйце“ на тайния език на Артуфа или пещерите на Посвещението. В отчета, изпратен през 1812 година от дон Баптист Пино Кортез е казано: „Всички Пуебло имат своята Артуфа – така туземците наричат подземните помещения само с една врата, където те (тайно) се събират... Това са недостъпни храмове... и тези врати винаги са затворени за испанците... Те се покланят на Слънцето и Луната..., на огъня и на великия Змей (творческата сила), чиито яйца се наричат Сибак.“ 2 Езотерически съществува забележима разлика между думите Сарпа и Нага, въпреки че и двете се употребяват безразборно. Сарпа – змия произлиза от корена srip – да пълзиш, сравнете с латинските serp-o; и те се наричат Ahi от ha – да изоставиш. Сарпа са произлезли от косите на Брама, които вследствие на уплаха от вида на Якши, създадени от него с ужасен вид, паднали от главата му и всеки косъм се превърнал в змия. Наричат ги „Сарпа, тъй като те пълзят и Ахи, понеже напуснали главата.“ (Уилсън, 8, 83.) Но в алегориите, независимо от змийската си опашка Наги не пълзят, а имат възможност да ходят, да бягат и да се сражават. „В тях се въплътили Властелините на трите (горни) свята – различните класове Рудра, които били Тушита; които били Джая и които са същността на Адитя“; тъй като, както обяснява Парашара: „Съществуват стотици наименования за обозначаването на тези безкрайно мощни Рудра. Някои потомци на първобитните Наги, Змейове на Мъдростта, населили Америка, когато по времето на славните дни на великата Атлантида се издигнал нейният материк. Америка е Патала или антипод на Джамбу-Двипа, а не на Бхарата-Варши. Иначе откъде са традициите и легендите – като при това последните винаги са no-достоверни, отколкото е историята, както казва Августин Тиери – и даже тьждествеността на наименованията на някои „лекари“ и свещенослужители, съществуващи и до днес в Мексико? Ние ще трябва да кажем няколко думи за Наргалите и Нагалите, а също за Нагализма, наричан от мисионерите „дяволски култ“. Почти във всички Пурани е приведено сказание за „Жертвата на Дакша“, най-древното изложение, което може да се намери във Ваю Пурана. Въпреки че е алегорично, в него има повече смисъл за натуралиста и биологични откровения, отколкото във всички псевдонаучни фантазии, смятани за научни теории и хипотези. Дакша, който се смята за главен прародител, се разглежда още и като създател на физическия човек в „легендата“, в която по време на битката между боговете и племето на Раум главата му била отделена от тялото. Според Каши Кханда, в Сканда Пурана тази глава била изгорена в огъня и заменена с главата на овен. Но главата на овена и рогата винаги са символ на зараждащата мощ и на размножаващата мощ и поради това те са фалични. Както вече показахме, именно Дакша установява епохата на зараждането на човека чрез полово съчетание. Този начин на размножаване не се е появил обаче внезапно, както би могло да се предположи, а е изисквал дълги– векове, докато не се е превърнал в единствен естествен способ. Поради това жертвата на Дакша към боговете е показана като възпрепятствана от Шива – Божеството на Разрушението, олицетворявало Еволюцията и Прогреса, но което заедно с това е и Възстановител; той разрушава нещата в една форма, за да ги призове отново към живот в друга, от по-съвършен тип. Шива-Рудра създава със своето дихание страшния Вирабхадра, „хилядоглаво, хилядоръко“ чудовище, и му поръчва да унищожи приготвената от Дакша жертва. Тогава Вирабхадра, „пребиваващ в областта на призраците (ефирните хора)... създал от порите на своята кожа (Рома-купа) мощните Раума“.1 Колкото и да е митична алегорията, Махабхарата,2 – която е исторична като Илиадата, – твърди, че Раума и другите раси възникват по същия начин от Рома-купа, коси или пори на кожата. Това алегорично описание на „Жертвата на Дакша“ е пълно със значение за изучаващите Тайната Доктрина, които знаят за „Послеродените“. Освен това във Ваю Пурана при описанието на жертвата е казано, че тя е дадена в присъствието на същества, родени от яйце, от пара, растения, пори на кожата и чак на самия край – от утроба.3 1 Уилсън превежда тази дума като „полубогове“ (Вишну Пурана, I, 130.) Но Раума са били просто раса или племе. 2 XII, 10, 308. 3 Уилсън, пак там, стр. 123. |
