|
„Желанието първо възниква в ТОВА, което било първичен Зародиш на Разума; и което Мъдреците, като изучавали с помощта на своя ум, открили, че било връзката, съединяваща Същността с Не-Същността.“ Един от химните в Атхарва Веда възпява Кама като Висш Бог и Творец: „Кама бил роден първи. Нито Боговете, нито Бащите (Питри), нито хората са се оприличили на Него.“ Атхарва Веда го отъждествява с Агни, но го поставя по-високо от този бог. Таитирия Брахмана алегорично го прави син на Дхарма (морален и религиозен дълг, благочестие и справедливост) и Шрадха (вяра). На друго място Кама се ражда от сърцето на Брама; поради това той е Атмабху – „Самосъщен“ и Аджа – „Нероден“. Както Ерос в ранната гръцка митология е бил свързан с творението на света и едва след това станал Купидон, точно такъв е и Кама в първоначалния си ведически аспект; и Харивамша го изобразява като син на Лакшми, която е Венера. Така алегорията показва, че психическият елемент развива физиологическия до раждането на Дакша, прародител на сегашния физически човек – представен като роден от Мариша; и до чиято поява живите същества и хората са се размножавали, както ще бъде показано, „чрез волята, зрението, осезанието и йога“. Такава е алегорията за разможаването на втората раса или расата на „послеродените“. Това се отнася и до третата раса в нейното крайно развитие. Благодарение на старанието на Сома, Луната, Мариша е приета в качеството на жена от Прачетасите, също порождения на „Родените от разума“ синове на Брама2; от нея те породили Патриарха Дакша, който бил син на Брама в предишната калпа или живот, както поясняват и добавят Пураните, за да вкарат в заблуда и заедно с това казват истината. 1 Х, 129. 2 Казано е: „От продължаващия да размишлява Брама се е родило от разума-заченато потомство, с форми и способности, заимствани от неговата телесна природа; въплътени духове, произлезли от частите (Гатра) на Дхимата (всемъдрото Божество)“. Всички тези божества били обиталище за три качества на Дева-сарги или божественото творение, което като петорно е лишено от яснотата на разпознаването, без разсъдък е и е тъпо по природа. „Но тъй като те не се размножавали сами, Брама създал други от разума-родени синове по свое подобие“ – именно Брамарши или Праджапати на брой десет и седем. „Отначало били създадени Санандана и другите синове Ведхас (Брама)“, но както е казано на друго място, те били „без желания и страсти, вдъхновени от светата мъдрост, отчуждени от света и нежелаещи да имат потомство“ (Вишну Пурана, Х, VII; превод на Уилсън, I, 100, 101). Така Санандана и подобните Кумари са тези богове, които след като се отказали да „създават потомство“, били принудени да се въплътят в хора, лишени от разсъдък. Читателят трябва да извини неизбежните повторения, предвид огромното количество приведени факти. 3. По този начин ранната трета раса се е образувала от капки „пот“, които след многократни превръщания са се развили в човешки тела. Това не е по-трудно да си представим и разберем, отколкото израстването на утробния плод от неуловим зародиш и неговото следващо развитие като дете, а после до силен и тежък човек. Но според Коментарите третата раса отново изменя своя начин на размножаване. Казва се, че тя е еманирала vis formativa, превръщайки капките пот в големи капки, които растели, разширявали се и ставали кълбовидни тела – огромни яйца. В тези яйца човешкият утробен плод нараствал в течение на няколко години. В Пураните Мариша, дъщерята на Канду, мъдреца, става жена на Прачетасите и майка на Дакша. И така, Дакша е бащата на първите човекоподобни прародители, родени по този начин. Той се споменава по-нататьк. Еволюцията на човека-микрокосмос е аналогична на еволюцията на Вселената, Макрокосмоса. Тази еволюция се намира между еволюцията на последния и еволюцията на животното, за което човекът на свой ред се явява макрокосмос. След това третата раса става: 4. Андрогинна или хермафродити. Този процес на човешкото развитие обяснява може би защо в „Пир“ на Платон Аристофан описва природата на старата раса като „андрогинна“ и че формата на всяко индивидуално същество била закръглена, „при това гърбът и страните били затворени като в кръг“, „начинът на придвижване... бил кръгообразен... ужасни по сила и здравина с чудовищно честолюбие“. За да ги отслаби, „Зевс ги разделил (в трета коренна раса) на две и Аполон (Слънцето), следвайки неговите указания, съединил кожата“. Обитателите на Мадагаскар – този остров принадлежал на Лемурия – запазили легендата за първия човек. Отначало той живял без да вкусва храна, но след това свикнал с нея и в крака му се появило набъбване; когато то се разкъсало, от него излязла жена и станала майка на тяхната раса. Наистина, „ние имаме наши науки за хетерогенезиса и партеногенезиса, които показват, че областта на предположението още е отворена – полипите... проявяват от себе си своето потомство, подобно на пъпкуването и разклоняването на дърветата...“ Защо да не си представим първичния човешки полип? Твърде любопитният полип Stauridium, редувайки се, преминава от пъпкуване към полов начин на размножаване. Любопитно е също, че макар да расте като полип на стебло, той произвежда пъпки, които в края на краищата се развиват в морска коприва или медуза. Медузата съвсем не прилича в своя основен организъм на полипа Stauridium. Също така тя се размножава по различен начин, полов, и от добитите чрез него яйца отново се получават Stauridia. Този поразяващ факт би могъл с много да помогне на разбирането за това, че формата може да бъде развита – както се е наблюдавало при лемурите, притежавали определен пол и произлезли от родители хермафродити, съвсем различни от техните непосредствени родители. Освен това, без съмнение, в случай на човешки въплъщения законът на Кармата, расова или индивидуална, властва над наклонностите, зависещи от наследствeнocттa, която му е подчинена. Смисълът на последното изречение в приведения Коментар на стих 27, а именно, че четвъртата раса били деца на Падмапаните, може да намери обяснението си в известното писмо от Вдъхновителя на „Езотеричен Буддизъм“: „Мнозинството от човечеството принадлежи на седмата субраса на четвъртата коренна раса – споменатите китайци и техните деца и разклоненията (малайци, монголци, тибетци, унгарци, финландци и даже ескимоси, всички те са остатъци от това последно разклонение).“ Падмапани или Авалокитешвара на санскритски е Ченрези на тибетски. Авалокитешвара е велик Логос в своя висш аспект и в божествените Сфери. Но на проявения план той, подобно на Дакша, е прародител (в духовен смисъл) на хората. Падмапани-Авалокитешвара езотерично се нарича Бодхисатва (или Дхиан-Коган) Ченрези Ванчуг „мощен и всевиждащ“. В днешно време той се почита като велик Покровител на Азия като цяло и по-конкретно на Тибет. За да се насочат тибетците и ламите по пътя на светостта и да се запазят в света на Архатите, това небесно Същество, както твърдят, се проявява от век на век в човешка форма. Народната легенда гласи, че когато в света вярата започва да отмира, Падмапани Ченрези, „Носител на Лотоса“, излъчва ярък лъч светлина и след това сам се въплътява в един от двамата велики лами – Далай-Лама или Таши-Лама; съществува и поверие, че той ще се въплъти като „най-съвършения Будда“ в Тибет, вместо в Индия, където неговите предшественици великите Риши и Ману са се появили в началото на нашата раса, но сега повече не се появяват. Даже и екзотеричният аспект на Дхиани Ченрези сочи към езотеричното учение. Очевидно, подобно на Дакша, той е синтез на всички предишни раси и прародител на всички човешки раси след третата – първата завършена – и по този начин е представен като кулминация на всичките четири първоначални раси в своята единайсетлика форма. Тази форма представлява колона, построена от четири реда, като всеки има три образа или глави с различен цвят; три образа за всяка раса, като типични характеристики на нейните три основни физиологически превръщания. Първият ред е бял (лунен цвят); вторият – жълт; третият – червено-кафяв; четвъртият, в който има само два образа (третият лик не е показан, това е намек за ненавременния край на Атлантите) – кафяво-черен. Падмапани (Дакша) възсяда колоната и представлява върха. Във връзка с това сравнете стих 39. Дхиан-Когана се изобразява с четири ръце, още един намек за четири раси. Тъй като, докато две от ръцете са хванати, третата държи Лотос – Падмапани, „Носител на Лотоса“; цветчето означава зараждане – четвъртата ръка държи змия, емблема на Мъдростта в неговата мощ. На шията му има броеница, а на главата – знак на Водата – материя, потоп. На челото му се намира третото око, окото на Шива, знак за духовно прозрение. Неговото име е Покровител (на Тибет), „Спасител на Човечеството“. На други изображения, където има само две ръце, той е Ченрези, Дхиани и Бодхисатва, Чаг-на-Пема-Кар-по, „Държащ белия Лотос“. Друго негово име е Чантонг, „Хилядоокия“, когато е надарен с хиляда ръце и на всяка длан е изобразено окото на Мъдростта, тези ръце излизат от тялото му подобно на гора от лъчи. Още едно от неговите имена, на санскритски език, е Локапати или Локанатха, „Властелин на Света“ и на тибетски „Джигтен-Гонпо“, Покровител на Света от всякакво зло.1 1 Сравни „Буддизъм в Тибет“ на Шлагинтвайт, стр. 88–90. Падмапани обаче символично е „Носител на Лотоса“ само за непосветените; езотерично това означава – държащ Калпите, като последната от тях се нарича Падма и представлява една половина от живота на Брама. В действителност тя е по-малка Калпа, но се нарича Маха, „велика“, защото включва века, в който Брама е излязъл от Лотоса. Теоретично Калпите са безкрайни, но практически те са разделени и подразделени в пространството и времето и при това всяко подразделение – до най-малкото – има свой собствен Дхиани, като покровител или управник. Падмапани (Авалокитешвара) в своя женски облик става в Китай Гуан-Ин, „приемаща всякаква форма по желание, за спасението на човечеството“. Знанието на астрологичния аспект на съзвездията в съответните „дни на раждане“ на тези Дхиани – включително и Амитабха (А-ми-то Фо на Китай), например на 19-ия ден от втория месец, на 17-ия ден от единайсетия месец и на 7-ия ден от третия месец1) и т.н., дава на окултистите най-големи възможности да извършат това, което хората наричат „магически“ чудеса. Бъдещето на всеки индивид може да се види с всичките му предстоящи събития, преминаващи в строг ред в магичното огледало, поставено под лъча на известни съзвездия. Но пазете се от обратната страна на медала – ВЕЩАРСТВОТО. 1 Вж. „Chinese Buddhism“, Едкинс, стр. 208. |
