|
27. ТРЕТАТА РАСА СТАНАЛА НОСИТЕЛ1 НА ВЛАСТЕЛИНИТЕ НА МЪДРОСТТА. ТЯ СЪЗДАЛА СИНОВЕ НА ВОЛЯТА И ЙОГА, СЪЗДАЛА ГИ ЧРЕЗ СИЛАТА КРИЯШАКТИ, СВЕТИ ОТЦИ, ПРЕДЦИ НА АРХАТИТЕ... Как те „се създавали“, след като „Властелините на Мъдростта“ са тъждествени с Девите на индусите, които се отказали да създават? Ясно е, че те са Кумарите на индуския пантеон и Пураните, старшите синове на Брама: „Санандана и другите синове Ведхас, (които) преди били създадени от него... без желание или страст (останали целомъдрени), вдъхновени от свята мъдрост... и без желание да имат потомство. “2 Мощта, чрез която в началото те създавали, е била именно причината за тяхното сваляне от високото им състояние до положението на зли духове, сатаната и неговото войнство – създадени на свой ред от нечистата фантазия на екзотеричните вярвания. Тази мощ била Крияшакти, тайнствената и божествена мощ, латентна във волята на всеки човек, която ако не бъде призована към живот, напрегната и развита чрез йогийски упражнения, остава спяща у 999 999 човека от милион и така атрофира. Тази мощ е обяснена в „дванайсетте знака за зодиака“3 по следния начин: 1 Проводник. 2 Вишну Пурана, I, VII; Уилсън, I, 100. 3 Вж. „Пет години теософия“, стр. 111. „Крияшакти е тайнствената сила на мисълта, която Ј дава възможност да възпроизвежда външни, осезаеми, феноменални резултати чрез присъщата Ј енергия. Древните хора са твърдели, че всяка мисъл ще се прояви външно, ако вниманието (и волята) на човека дълбоко се съсредоточат върху нея. Така напрегнатото желание ще се съпровожда с искания резултат. Йогата обикновено извършва своите чудеса чрез ичхашакти (сила на волята) и крияшакти.“ По този начин третата раса създала, наистина по непорочен начин, така наречените „синове на волята и йога“ или „предците“ – духовните праотци – на всички следващи или сегашни Архати или Махатми. Те действително били създадени, а не породени, както са били техните братя от четвъртата раса, които били зародени чрез полово съчетаване след разделянето на половете, „падението на човека“. Тъй като създаването е само резултат от волята, действаща върху феноменалната Материя, предизвикване от нея на изначалната божествена светлина и вечния живот. Те били „съкровените семена“ на бъдещите спасители на човечеството. Тук ние отново трябва да направим отклонение, за да обясним някои трудни точки, които са толкова много. Почти е невъзможно да бъдат избегнати такива отклонения.1 Редът на еволюцията на човешките раси се представя в пета книга на Коментарите по следния начин, който вече беше посочен: „Първите хора били Чхая (1); Вторите, „Послеродените“ (2); Третите, „Яйцеродените“ и свети Отци, родени чрез мощта на Крияшакти (3); Четвъртите били деца на Падмапани (Чернези) (4). Разбира се, подобни първобитни начини за размножаване – чрез проявяване на своето собствено отражение; чрез капки пот; след това по пътя на йога; а после чрез онова, което ще се разглежда от хората като магия (Крияшакти) – са осъдени предварително да бъдат приети като басни. Въпреки това, започвайки от първия и завършвайки с последния начин, в тях няма нищо измислено, както и нищо, което да изглежда противоестествено. Това трябва да бъде обяснено. 1.Родените по пътя на Чхая, или първобитния начин на безполовото размножаване – първата раса, отделила се, така да се каже, от телата на Питри – се среща сред намеците на космическата алегория на Пураните.2 Това е чудесната алегория и сказание за Санжна, дъщерята на Вишвакармана – дадена за жена на Слънцето, която „понеже не е в състояние да понесе горещината на Властелина си“, му предоставила своята Чхая (сянка, отражение или астрално тяло), а самата тя се отделила в джунглата за извършване на религиозни почести или Тапас. Като смятало, че Чхая е неговата жена, Слънцето породило от нея потомство, подобно на Адам и Лилит – според легендата също ефирна сянка, макар че в действителност е приличала на жена чудовище, живяло преди милиони години. Може би този пример доказва малко неща, като се изключи богатството на фантазията на авторите на Пураните. Но ние имаме още по-силно доказателство. Ако материализиращите се форми, които понякога могат да се наблюдават отделени от телата на някои медиуми, вместо да изчезнат, биха могли да се удържат и уплътнят, тогава „създаването“ на първа раса би станало съвсем разбираемо. Този начин за размножаване не може да не бъде убедителен за изследователя. Такъв начин на зараждане, разбира се, не е чак толкова невероятен, а тайната му е много по-разбираема за ума на истинския мислител-метафизик, от тайната на зачатието на утробния плод и раждането на детето, доколкото това ни е познато сега. 1 За обяснението и философското описание на природата на тези същества, създателите посредством Крияшакти, които днес се разглеждат като „зли и въстанали духове“, молим читателя да прочете главата „Мит за падналите ангели и неговите разнообразни аспекти“ във втората част на този том. 2 Вишну Пурана, III, 2. Да преминем към любопитното и малко разбираемо потвърждение в Пураните, свързано с Послеродените. 2. Канду – мъдрец и йога, чиято свята мъдрост и благочестие подбудили накрая ревността на боговете, представени в индуските Писания като намиращи се в неспирна борба с аскетите. Индра, „цар на боговете“,1 изпраща накрая един от своите Апсарас за изкушение на мъдреца. Това с нищо не е по-лошо от постъпката на Йехова, който изпраща Сара, жената на Авраам, да съблазни Фараона; но в действителност именно тези богове (и бог), които непрекъснато се опитват да смутят аскетите и с това да ги накарат да загубят плода на своите въздържания, трябва да се разглеждат като „демони-изкусители“; вместо това определение да се прилага към Рудрите, Кумарите и Асурите, чиято велика святост и непорочност е вечен урок за Боговете – Дон Жуаните на пантеона. Но във всички алегории на Пураните срещаме точно обратното и това не е без основателно езотерична причина. Царят на боговете или Индра изпраща прекрасната Апсарас (нимфа), на име Прамлоча, да прелъсти Канда и да наруши неговото покаяние. Тя преуспява в своето светотатствено намерение и „деветстотин и седем години, шест месеца и три дни“,2 прекарани в нейното общество, изглеждат на мъдреца като един ден. Когато това психологическо или хипнотично състояние приключва, Муни горчиво проклина съществото, което го е прелъстило и с това е нарушило неговото благочестие. „Загини, оттегли се – възкликва той, – гнусна грамада от прелъстявания!“ Изплашената Прамлоча отлита и летейки, тя изтрива потта от тялото си с листата на дърветата. 1 В най-древните манускрипти на Вишну Пурана, които притежава един посветен в Южна Индия, този бог не е Индра, а Кама – бог на любовта и желанията. 2 Екзотеричните числа нарочно са дадени в обратен и объркан ред, тъй като определят продължителността на цикъла между първата и втората човешки раси. И въпреки всички изтоковеди, ние твърдим, че в Пураните не съществува нито една дума, която да няма специално езотерично значение. „Нимфата полетяла от дърво на дърво и докато изсушила частите на тялото си в клоните, увенчала върховете им, детето, което заченала от Риши, се отделило от порите на кожата Ј във вид на капки пот. Дърветата приели живата роса и ветровете ги събрали в единна маса. „Това – казал Сома (Луната) – аз отгледах с моите лъчи“; и то започнало постепенно да увеличава размера си, докато отделеното, останало по върховете на дърветата, не станало прекрасно момиче с име Мариша.“1 1 Вишну Пурана, I, XV; Уилсън, II, 5. Сравнете също така изкушението на Мерлин (Тенисън), същата легенда в ирландските предания. И така, Канду представлява първата раса. Той е син на Питри, следователно е „лишен от ум“, което се вижда от неговата неспособност да различи почти хиляда дни от един ден; поради това той е представен като толкова лесно поддал се на прелъстяването и заслепението. Това е вариант на алегорията за Адам в Книгата Битие, роден от глина, в който „Господ Бог“ вдъхнал „Диханието на Живота“, но не разум и способност за разпознаване, които се развиват у него едва след вкусването на плода от Дървото на познанието; с други думи – когато той придобил първото развитие на ума, когато в него бил заложен Манас, чийто земен аспект е прах от земята, а неговите висши способности го свързват с Духа и Божествената Душа. Прамлоча е индуската Лилит на арийския Адам; а нейната дъщеря Мариша, родена след това, отделена от порите Ј, е „Послеродена“ и е символ на втората раса на човечеството. В Пураните, в дадения случай, не Индра е действащото лице, а Камадева, Бог на любовта и желанията, който изпраща Прамлоча на Земята. Логиката, както и езотеричната доктрина, доказва, че така и трябва да бъде. Така е, защото Кама е цар и властелин на Апсарасите, към които принадлежи и Прамлоча; и поради това, когато Канду, проклинайки я, възкликва: „Ти изпълни задачата, поставена от Властелина на боговете, отивай си!“, той би трябвало да е разбирал като властелин Кама, а не Индра, на когото Апсарасите не са били подчинени. Тъй като в Риг-Веда1 Кама също е олицетворение на чувството, което води и устремява към творчество. Той бил Първото Движение, което устремило ЕДИННОТО към творение след неговото проявяване от чисто абстрактния принцип. |
