|
25. КАК ПОСТЪПИЛИ МАНАСА, СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА? ТЕ ОТХВЪРЛИЛИ САМОРОДЕНИТЕ.1 ТЕ НЕ СА ГОТОВИ. ТЕ ПРЕНЕБРЕГНАЛИ ПОСЛЕРОДЕНИТЕ.2 ТЕ НЕ СА ОЩЕ СЪВСЕМ ГОТОВИ. ТЕ НЕ ПОИСКАЛИ ДА ВЛЯЗАТ В ПЪРВИТЕ ЯЙЦЕРОДЕНИ.3 1 Безкостните. 2 Първите послеродени. Това е обяснено в раздела, следващ тази серия от Станси, в алегорията от Пураните, отнасяща се до Канду, свят мъдрец, и Прамлоча, нимфа, която според преданието го хипнотизирала. От гледна точка на науката тази алегория е твърде показателна, тъй като капките пот, които нимфата отделила, са символи на спорите на науката. 3 Това ще бъде обяснено по-нататьк. Нежеланието да се образуват или създават хора е символизирано в Пураните чрез поведението на Дакша по отношение на неговия противник Нарада, „аскета“, подстрекателя на обмена на мнения. За богослова или християнина този стих би предизвикал преди всичко богословска представа: именно за Падението на Ангелите поради тяхната гордост. В Съкровеното Учение обаче причините за отказа да се въплътят в наполовина готовите физически тела са no-скоро физиологически, отколкото метафизични. Не всички организми са били достатъчно готови. Въплъщаващите се сили избрали най-узрелите плодове и отхвърлили останалите. По любопитно съвпадение, избирайки познато име на материка, на който са се разделили първите андрогини, авторката на този труд се е спряла, по географски съображения, на наименованието „Лемурия“, създадено от Р. Л. Склетер. И едва по-късно, след прочитането на „Pedigree of Man“ на Хекел, беше открито, че немският „Анималист“ е избрал същото име за своя бивш материк. Той доста правилно е проследил центъра на човешката еволюция до Лемурия, но с някои научни промени. Говорейки за Лемурия като за „люлка на човечеството“, той описва постепенното превръщане на млекопитаещия антропоид в първобитен дивак!!! От своя страна Фогьт твърди, че в Америка човекът е произлязъл от разклонение на маймуните от семейството platyrrhine, независимо от появата на примитивна основна маса от африканци и азиатци, чийто произход той отнася към вида catarrhinians на стария свят. Както обикновено, антрополозите се разминават в мнението си по този въпрос, също както и по много други. В Станса VIII ние ще потвърдим това в светлината на Езотеричната Философия. А засега ще отделим няколко минути внимание на различните и последователни начини на размножаване според законите на еволюцията. Да започнем с размножаването на по-късните субраси на трета човешка раса, тези, които са били надарени със „Свещения Огън“ от Искри на висши и тогава независими Същества, психически и духовни родители на човека, както низшите Питри-Девата (Питри) породили неговото физическо тяло. Тази трета и свята раса се е състояла от хора, които в своя зенит били описани като „висши гиганти с божествена сила и красота; пазители на тайните на Небето и Земята“. И били ли са те паднали, ако тогава въплъщението е било „Падение? Да изследваме този въпрос. Единственото, което трябва да се отбележи, е, че главните богове и герои на четвъртата и петата коренна раса, като принадлежащи на по-късно време, са обожествени образи на тези Хора от третата раса. Дните на физиологическата им чистота и дните на тяхното така наречено Падение са останали еднакво живи в сърцата и паметта на потомството им. Оттук идва и двойнствената природа на тези Богове, описвана от потомството в биографии, в които добродетелта и грехът се възпяват до най-високи предели. Били са Пред-адамити и Божествени раси, от които днес започва да се интересува даже теологията, в чиито очи всички те са „проклети раси на Каин“. Но ние трябва преди това да разгледаме дейността на „Духовните праотци“ на тази раса. Трябва да бъде обяснена извънредно трудна и абстрактна точка в стихове 26 и 27. 26. КОГАТО ПОСЛЕРОДЕНИТЕ ПОРОДИЛИ ЯЙЦЕРОДЕНИТЕ, ДВУЕДИННИ,1 МОЩНИ, СИЛНИ, СНАБДЕНИ С КОСТИ, ВЛАСТЕЛИНИТЕ НА МЪДРОСТТА КАЗАЛИ: „СЕГА НИЕ ЩЕ ТВОРИМ“. 1 Андрогинната трета раса. Еволюционистът проф. Шмит сочи факта за половото разделяне като намек за произхода на тази раса от хермафродитен вид, с което всички (изключвайки, разбира се, тези, които вярват в Сътворението) без съмнение са съгласни („Deszendenzlehre und Darwinismus“, стр. 145). Това е в действителност неоспоримото доказателство, изведено на основата на наличността на рудиментарни органи и до днес. Освен такива осезаеми признаци на първичен хермафродитизъм може да се отбележи фактът, че както пише Ленг – „изучаването на ембриологията... показва, че в човешките висши животински видове половото различие не се развива дотогава, докато не е извършено значително развитие в ръста на ембриона“ („А Modern Zoroastrian“, стр. 106). Законът на забавянето, който еднакво действа в случая на човешките раси, видовете на животните и т.н., след като висшият тип е получил развитие, запазва още хермафродитизма като начин за размножаване сред по-голямата част от растенията и множество низши животни. Защо „сега“, а не по-рано? Това се обяснява със следващия стих. |
