|
3. Третата коренна раса, „Двойнствените (Андрогините). Първите раси са съществували на нейната Обвивка, докато тя не стане „обитаема“ (т. е. одушевена) Дхиани. Както е казано no-горе, втората раса, също така безполова, отделила от себе си в самото начало третата, андрогинната раса, по аналогичен, но вече по-сложен процес. Както вече е описано в Коментарите, най-първи в тази раса са били: „Синовете на пасивната Йога.“2 Те произлезли от вторите Манушия (човешката раса) и станали яйценосни. Еманациите, излизащи от телата им по време на периода на размножаване, били яйцевидни; малко сферично ядро, което, развивайки се в голяма мека яйцевидна форма, постепенно се втвърдявало, след периода на нарастване се разчупвало и младото човешко животно излизало от него без всякаква помощ, като птиците в нашата раса.“ 2 Постепенната еволюция на човека в Тайната доктрина показва, че всички по-късни раси са произлезли физически от ранната четвърта раса. Но именно субрасата, предшествала тази, в която станало разделянето на половете, трябва да се разглежда като раса на духовни предци на днешното ни поколение и специално на източните арийски раси. Идеята на Вебер, че индо-германската раса е предшествала арийската, ведическата раса, за окултистите е смешна до крайна степен. Това сигурно изглежда на читателя смешно до нелепост. Но то следва точно линиите на еволюционната аналогия, която науката вижда в развитието на всички съществуващи животински видове. Отначало размножаване, подобно на монерите, чрез „самоделение“; после, след няколко стадия, то става яйценосно, както е при влечугите, след които следват птиците и накрая млекопитаещите с техния живороден (ovoviviparous) начин на размножаване на своето потомство. Ако терминът „ovoviviparous“ е приложим към някои риби и влечуги, мътещи своите яйца вътре в тялото си, защо да е неприложим към самките на млекопитаещите, включително и жената? Ovule, в която след оплодяването става развитието на утробния плод, е именно яйце. Във всеки случай такова разглеждане е много по-философско, отколкото представата, че с внезапно създала се плацента Ева ражда Каин, като следствие на инцидента с „ябълката“, докато даже и торбестите, най-ранният вид на млекопитаещите, нямат още плацента. Още повече, че прогресивният начин на размножаване, както е разкрито от науката, е блестящо потвърждение на езотеричната етнология. Следва само да се състави таблица на данните, за да се докаже нашето твърдение.1 I. Размножаване чрез деление. a) Както е установено при разделянето на две на еднородна частица протоплазма, известна под названието монера или амеба. b) Както е установено при разделянето на нуклейна клетка, при което ядрото Ј се разделя на две суб-ядра, които или се развиват вътре в основната обвивка на клетката, или я разкъсват и се размножават като независими същности. (Сравни първа коренна раса.) II. Пъпкуване. Неголяма част от основната тъкан набъбва на повърхността и накрая се отделя от нея и нараства до размера на основния организъм; например много растения, морските анемонии и т.н. (Сравни втора коренна раса.)2 1 Сравни специално Шмит, „Deszendenzlehre und Darwinismus“, стр. 34 et. seq. и „A Modern Zoroastrian“, Ленг, стр. 102–111. 2 Всеки процес на зарастване и образуване на белези във висшата животинска група – даже и в случаите на израстване на изродени телесни части у амфибията – става чрез деление и хемация (развиване) на елементарни морфологични елементи. III. Спори. Единствената клетка се отделя от организма на производителя, развива се в многоклетьчен организъм, като възпроизвежда неговите характерни признаци. IV. Междинен хермафродизъм. Мъжките и женските органи са присъщи на един и същи индивид; например множеството растения, червеите, мидите и т.н.; близко до пъпкуването. (Сравни втората и началото на третата коренна раса.) V. Истинско полово съчетаване. (Сравни последната половина на трета коренна раса.) Сега стигаме до важна точка, що се отнася до двустранната еволюция на човешката раса. Синовете на Мъдростта или Духовните Дхиани станали „разумни“ чрез своето съприкосновение с Материята, защото в течение на предишните цикли въплъщения те вече са достигнали тази степен на разумност, която им позволила да бъдат независими и самосъзнателни същности на плана на Материята. Родили са се отново само по силата на кармични следствия. Те влезли в онези, които били „готови“, и станали споменатите Архати или Мъдреци, за които беше казано. Необходимо е обяснение. Това не означава, че Монадите са влезли във форми, в които вече са обитавали други Монади. Те били „Същности“, „Разуми“ и Съзнателни духове; Същества, стремящи се да станат още по-съзнателни по пътя на съчетаването с по-развитата Материя. Тяхното Естество е било твърде чисто, за да стане различно от Всемирното Естество; но техните „Ego“ или Манас (наричат ги Манасапутра, родени от Махат или Брама) е трябвало да преминат през земните човешки изпитания, за да станат всезнаещи и да са в състояние да започнат възвратния възходящ цикъл. Монадите не са разделени принципи, условни или ограничени, а са лъчи от единния абсолютен Принцип. Преминаването на слънчеви лъчи след друг през отвор, в тъмната стая няма да представлява два лъча, а само един, усилен лъч. Следвайки течението на естествения закон, човек не трябва да става съвършено седмично Същество по-рано от седмата раса и седмия кръг. Въпреки това той притежава всички тези принципи в латентно състояние от самото си раждане. Това не е самостоятелна част от еволюционния закон, така че петият принцип (Манас) не може да получи своето пълно развитие по-рано от пети кръг. Всички подобни преждевременно развити разуми (на духовен план) в нашата раса са анормални; те са именно онези, които нарекохме „хора на пети кръг“. Даже и в бъдещата cедма pаса, в края на този четвърти кръг, когато нашите четири низши принципа бъдат напълно развити, принципът на Манас ще е развит само пропорционално. Това ограничение обаче се отнася само за духовното развитие. Развитието на разума на физическия план е било достигнато по време на четвъртата коренна раса. Тези, които били „наполовина готови“, които получили само „една искра“, изграждат средното равнище на човечеството и трябва да придобият своята разумност по време на еволюцията на сегашната Манвантара, след което, в следващата, ще са напълно готови да възприемат „Синовете на Мъдростта“. Докато онези, които съвсем „не са били готови“, най-последните Монади, едва развили се от своите последни, преходни и низши животински форми при завършването на третия кръг, се споменават в Стансата като останали „тесноглави“. С това се обяснява иначе необяснимата разлика в степента на разум, наблюдавана даже и в наше време, сред различните раси на хората – диваци, бушмени и европейци. Племената на диваци, чиито умствени способности едва надминават равнището на животните, не са несправедливо „ограбени“ или по-малко „облагодетелствани“, както това може да изглежда. Нищо подобно. Те са просто най-късните сред пристигналите човешки монади, „които не били готови“, и е трябвало да се развият по време на сегашния Кръг точно както и на трите останали Глобуса – следователно на четирите различни плана на битието, така че да достигнат нивото на средния клас при стигането им на пети кръг. Във връзка с това една забележка може да е полезна като храна за ума на изучаващия. Когато за пръв път са се родили като хора, монадите на низшите представители на човечеството – „тесноглавите“1 диваци от островите на Южното море, африканците, австралийците, – когато за пръв път са се родили, не са имали Карма, която трябва да изживеят, както е било в случая с техните no-надарени братя, в смисъл на умствени способности. Първите изтькават Карма едва сега; а вторите са натоварени с минала, сегашна и бъдеща. В това отношение жалкият дивак е по-щастлив от най-великия гений на цивилизованите страни. 1 Употребеният тук термин не означава нито дългоглави, нито широкоглави, нито пък череп с малък обем, а просто мозък, въобще лишен от разум. Теорията, по която може да се съди за умствените способности на човека по обема на неговия череп, е нелепа и нелогична за този, който е изучавал въпроса. Черепите от каменния период, както и черепите на африканските раси (включително и бушмените) показват, че първите no-скоро превъзхождат по обем, а не стоят по-ниско от средния обем на мозъка на съвременния човек, а черепите на вторите (както е при папуасите и полинезийците) са с един кубически дюйм повече от черепа на средния французин. Също така обемът на черепа на средния парижанин има средно 1437 куб. см при 1523 куб. см на черепа на французите от Оверн. |
