|
В екзотеричните описания Асурите са първите същества, създадени от „Тялото на Нощта“, докато Питри произлизат от тялото на „Здрача“; Боговете се поставят от Парашара във Вишну Пурана между тези двамата и са показани като проявени от тялото на „Деня“. В това лесно може да се забележи явното намерение да се скрие реда на творението. Човекът е Арваксрота, произлязъл от тялото на „Зората“; а на друго място човек се споменава отново, когато Творецът на Света, Брама, е показан като създаващ свирепи същества, наречени Бхута и „плътоядни“ или по израза в текста – „страшни врагове, тъй като били кръвожадни и по цвят приличали на маймуните.“1 Докато Ракшаса обикновено се приемат като „зли Духове“ и „врагове на Боговете“ и по това се отъждествяват с Асурите. В Рамаяна, когато Хануман се отправя да търси врага, той намира на Ланка Ракшасите, някои от които били ужасни, „а други с прекрасен вид“, и във Вишну Пурана има пряко споменаване на тяхното преобразяване в Спасители на „Човечеството“ или Брама. Тази алегория е доста остроумна. Силният интелект и твърде голямото знание в живота са оръжия с две остриета и оръдие както за добро, така и за зло. Когато те се съчетават с егоизма, правят от цялото човечество пиедестал за възвеличаването на този, който ги притежава, и средство за постигането на неговите цели; ако се приложат за алтруистични, хуманни цели, те могат да станат средство за спасението на много хора. Във всеки случай отсъствието на самосъзнание и разум ще направи човека идиот, звяр в човешка форма. Брама е Махат, Вселенският Разум; поради това тези Ракшаса, които били завладени от егоизма и користолюбието, проявили желание да го хванат целия – „да изядат“ Махат. Алегорията е много прозрачна. Във всеки случай езотеричната философия отъждествява добраманичните Асури, Рудрите,2 Ракшасите и всички „противници“ на боговете в алегориите с тези Ego, които, въплъщавайки се във все още лишения от разум човек на третата раса, са го направили съзнателно безсмъртен. Така по време на цикъла от въплъщения те са истински двойнствен Логос – противоречив и двулик Божествен принцип у човека. Следващите Коментари и Станси без съмнение могат да осветят повече тази твърде трудна доктрина, но авторката не се чувства достатъчно компетентна, за да я обясни напълно. Въпреки това – за последователността на расите, Коментарите гласят: 1 Пак там, I, 83. 2 Които Ману нарича „праотци на предците“ (III, 284). Рудра са седем проявления на Рудра-Шива, „Бога-Разрушител“, а също така и велик йога и аскет. „Отначало на тази Земя се появяват САМО-СЪЩНИТЕ. Те са „Духовни Животи“, устремени от абсолютната ВОЛЯ И ЗАКОНА в Изгрева на всяко ново Раждане на Светове. Тези животи са божествените „Шишта“ (Ману-семе или Праджапати и Питри).“ От тях произлизат: 1. Първата раса – „Самородените“, които са (астрални) сенки на своите прародители. Тялото е било лишено от всякакво разбиране (ум, разум и воля). Вътрешното същество (висшето Аз или Монадата), въпреки че се е намирало в земната обвивка, не е било свързано с нея. Звеното, Манас, още не е съществувало. 2. От Първата (раса) еманирала втората, наричана „После-родена“1 и „Безкостна“. Това е втората коренна раса, дарена с пазители (Ракшаса) и Въплътили се Богове (Асури и Кумари) и с първата примитивна и слаба Искра (зародиш на разума)1... И от тях на свой ред произлезли: 1 Да говорим за живота и за човешката раса като започнали по такъв до нелепост ненаучен начин, когато имаме пред очите си съвременното генеалогично дърво на Човека, значи да се осъдим на незабавно унищожение. Въпреки това езотеричната доктрина върви срещу тази опасност и даже е стигнала толкова далеч, че моли безпристрастния читател да сравни приведената горе хипотеза (ако това е хипотеза) с теорията на Хекел, която бързо става аксиома в науката и която ние цитираме тук дословно: „Как е възникнал животът, живият свят на организмите? И второ, главният въпрос: как е започнала човешката раса? Първият от тези два въпроса, що се отнася до първото появяване на живи същества, може да се реши само по емпиричен път (!!), приемайки като доказателство така наречения Архебиозис или двойнственото (equivocal) зараждане, или самопроизволното раждане на организмите от най-простия вид, който е възможно да си представим. Такива са монерите (протогените, протоамебата, протомикса, вампирелата), извънредно прости микроскопични маси от протоплазма без никакъв строеж и организация, които попиват храната и се размножават чрез деление. Монера като този първобитен организъм, открит от известния английски зоолог Хъксли и наречен от него Bathybius Haeckelii, представлява плътна нерушима протоплазмена обвивка, намираща се в самите дълбини на океана, между 3000 и 30 000 фута под водното равнище. Наистина първото появяване на монера досега не е било още фактически наблюдавано, но такъв род еволюция не съдържа нищо невероятно“ („The Pedigree of Man“, превод на Авелинг, стр. 33). Тъй като неотдавна беше установено, че протоплазмата Bathybius съвсем не е органична субстанция, остава малко още да се каже. Също така след прочитането на това, не следва да се губи време за опровержение на твърденията, че: „В такъв случай и човекът, без всякакво съмнение (в умовете на Хекел и подобните му), е произлязъл по силата на прогресивна трансформация от низшите млекопитаещи, човекоподобни маймуни, ранните маймуноподобни твари и още по-ранните торбести, амфибии, риби“ (стр. 36) – всички те създадени „от цял ред сили на природата, работили сляпо... без цел и без план“. Тези думи правят излишна каквато и да е критика. Науката е принудена да твърди това, което досега „никога не е било фактически установено“. Тя е принудена да отрича феномена, доказващ разумността на природата и жизнената сила независимо от формата и материята и да признава за по-научно чудотворното действие на „природните сили, работещи сляпо, без цел или план“. Ако това е така, ние ще стигнем до извода, че физико-механичните сили на мозъка на някои известни учени ги насочват също така сляпо да принесат в жертва логиката и здравия смисъл пред олтара на взаимното възхищение. Защо предположението за протоплазмената Монера, произвеждаща първото живо същество по пътя на самоделението, трябва да се смята за твърде научна хипотеза, когато твърдението, че ефирната предчовешка раса е пораждала първичния човек по същия начин, се осмива като антинаучно суеверие? Или може би материализмът е получил изключителен монопол в науката? 1 Ракшаса, разглеждани от народната индуска теология като демони, се наричат „Пазители зад границите на Хималаите“. Този двустранен смисъл има основание във философската алегория, твърде различно изложена в Пураните. Казано е, че когато Брама създал демоните, Якша (якш — изяждам) и Ракшаса, тези два вида демони веднага след като се родили, поискали да изядат своя Създател, „тези от тях, които възкликнали: „Не така! О, нека Той бъде спасен (запазен)“ – били наречени Ракшаса“. (Вишну Пурана, I, V; Уилсън, I, 82). Бхагавата Пурана (III, 20, 19–21; ibid., loc.cit) предава тази алегория по друг начин. „Брама се преобразил в нощ (или невежество), облечена в тяло.“ Якша и Ракшаса го победили, възкликвайки: „Не го щадете, изяжте го.“ Брама отвръщал с възгласа: „Не ме изяждайте, пощадете ме!“. Това, разбира се, има вътрешен смисъл. „Тяло на Нощта“ е мракът на невежеството, на мълчанието и тайната. Но Ракшаса, почти във всеки случай, са показани като йоги, набожни Садху и Посветени – доста необичайно занимание за демоните! Смисълът следователно е такъв – ако ние имаме властта да посеем мрака на невежеството – „изяжте го“ – трябва да запазим смисъла на свещената истина от профанация. „Брама само за брамините“, казва гордата каста. Поуката от тази басня е очевидна. |
