|
СТАНСА VII ОТ ПОЛУБОЖЕСТВЕНИТЕ РАСИ ДО ПЪРВИТЕ ЧОВЕШКИ РАСИ 24. В своята гордост висшите Създатели отхвърлят формите, проявени от „Синовете на Йога“. 25. Те не искат да се въплътят в първите родени от Яйце. 26. Те избират по-късните Андрогини. 27. Първият човек, надарен с разум. 24. СИНОВЕ НА МЪДРОСТТА, СИНОВЕ НА НОЩТА,1 ГОТОВИ ОТНОВО ДА СЕ РОДЯТ, СЕ СПУСНАЛИ. ТЕ ВИДЕЛИ МАЛКИТЕ2 ФОРМИ НА ПЪРВАТА ТРЕТА3 (а). „НИЕ МОЖЕМ ДА ИЗБЕРЕМ“, КАЗАЛИ ВЛАСТЕЛИНИТЕ, „НИЕ СМЕ МЪДРИ“. НЯКОИ ВЛЕЗЛИ В ЧХАЯ. ДРУГИ УСТРЕМИЛИ ИСКРА. НЯКОИ СЕ ВЪЗДЪРЖАЛИ ДО ЧЕТВЪРТАТА.4 ОТ СОБСТВЕНАТА СИ РУПА ТЕ5 НАПЪЛНИЛИ КАМА.6 ТЕЗИ, КОИТО ВЛЕЗЛИ, СТАНАЛИ АРХАТИ. ТЕЗИ, КОИТО ПОЛУЧИЛИ САМО ИСКРА, ОСТАНАЛИ ЛИШЕНИ ОТ ЗНАНИЕ;7 ИСКРАТА ГОРЯЛА СЛАБО (b). ТРЕТИ ОСТАНАЛИ ЛИШЕНИ ОТ РАЗУМА. ТЕХНИТЕ ДЖИВИ8 НЕ СА БИЛИ ГОТОВИ. ТЕЗИ БИЛИ ОТДЕЛЕНИ СРЕД СЕДЕМТЕ.9 ТЕ СТАНАЛИ ТЕСНОГЛАВИ. ТРЕТИТЕ БИЛИ ГОТОВИ. „В ТЕЗИ ЩЕ ПРЕБИВАВАМЕ НИЕ“, КАЗАЛИ ВЛАСТЕЛИНИТЕ НА ПЛАМЪКА И ТЪМНАТА (СКРИТАТА) МЪДРОСТ (с). 1 Излезли от тялото на Брама, когато настъпила нощта. 2 Малки по разум. 3 Раса, все още лишена от разум. 4 Раса. 5 Напрегнали. 6 Носител на желанието. 7 Висше знание. 8 Монадите. 9 Първоначалните човешки видове. Тази станса съдържа пълния ключ към тайните на злото, така нареченото „Падение“ на Ангелите и към редица проблеми, които толкова много са смущавали мозъците на философите от времето на зараждането на паметта на човека. Тя разрешава тайните на последващото неравенство в умствените способности, раждането или социалното положение и дава логично обяснение на неразбираемото кармично течение по време на следващите еони. Предвид трудността на този въпрос, ние ще се опитаме сега да дадем възможно най-доброто обяснение. a) До самия четвърти кръг и даже до последната половина на трета раса в този кръг Човекът – ако може да се даде това вкарващо в заблуда наименование на вечно променящите се форми, обличащи монадите по време на първите две и половина раси от сегашния кръг – този човек е бил животно в смисъла на разумност. Едва в нашия среден кръг той напълно развива в себе си четвъртия принцип, като приспособен носител на петия. Но Манас ще бъде относително изцяло развит едва в следващия кръг, когато ще има възможността да стане напълно божествен до приключването на всички кръгове. Както казва Християн Шотген в „Horae Hebraicae“ и т.н., първият земен Адам „е имал само дихание на живот“ – Нефеш, а не жива Душа. b) Тук се имат предвид низшите раси, аналогични представители на които още съществуват, като например бързо измиращите днес австралийци и някои африкански и океански племена. „Те не били готови“ означава, че кармичното развитие на тези Монади не им позволявало още да се възползват от формите на хора, предназначени за въплътяване във висша разумна раса. Но това ще бъде обяснено по-нататък. c) Зохар говори за „Черния Огън“, който е Абсолютната Светлина – Мъдростта. На тези, които, подстрекавани от старите теологични предразсъдъци, могат да кажат: „Но именно Асурите са въстаналите Деви, противници на Боговете – следователно те са дяволи и духове на злото“, ние ще отговорим: езотеричната философия не признава нито доброто, нито злото per se, като независимо съществуващи в Природата. По отношение на Космоса причината за едното и другото лежи в необходимостта от противоположности или контрасти, а що се отнася до човека, тя се съдържа в неговата човешка природа, в неговото невежество и страсти. Не съществуват дяволи или съвършено развратени същества, така както няма и Ангели, абсолютно съвършени, макар че може да са духове на светлината и мрака; по този начин Луцифер – дух носител на озарението и свободата на мисълта – метафорично е направляващ фар, който помага на човека да намира своя път между рифовете и плитчините на живота, тъй като Луцифер е Логос във висшия си аспект и „Противник“ в низшия си – и двата аспекта са отразени в нашето Ego. Говорейки за природата на Христос, Лактаний представя Логоса, Словото, като „първороден брат на Сатаната и пръв сред всички твари.“1 Вишну Пурана описва тези първоначални твари (Тиряксрота) с изкривени храносмилателни канали: „(Те били) надарени с вътрешни прояви, но пребивавали във взаимно невежество относно своя род и природа.“2 Двайсет и осем вида Бадха или „несъвършенства“ не се отнасят, както това е смятал Уилсън, към известните днес животни, което той подробно е описал, не се отнасят към тях, тъй като в онези геоложки периоди те не са съществували. Това е напълно очевидно от споменатия no-горе труд, в който първосъздадените са същността на „петорния (неподвижен) свят“, минерали и растителност; след което се появили тези митични животни Тиряксрота – чудовища на бездната, изтребени от „Властелините“, както е казано в Станса II и III; след това Урдхвасрота, щастливи небесни същества, хранещи се с амброзия; и накрая Арваксрота, човешки същества – така нареченото седмо творение на Брама. Но тези „творения“, включително и последното, не са ставали на този Глобус, независимо какво е мястото, където това би могло да се извърши. Това не е Брама, който създава нещата и хората на тази Земя, а Главата I и Властелинът Праджапати, Властелин на Битието и земното Творение. „Подчинявайки се на заповедите на Брама“, Дакша – синтез или съвкупност на Земните Създатели или Прародители, включително Питри – сътворил неща висши и низши (вара и авара), „що се отнася до путра“, потомството, и „двукраки и четирикраки“, а след това със силата на волята си (отнася се до синовете на Волята и Йога) дал „живот на съществата с женско начало“3 – т.е. разделил андрогина. Тук също както в езотеричните учения срещаме „двукраки“ или хора, създадени по-рано от „четирикраките“. 1 „Inst. Div.“, II, VIII; приведено в „Кабала“ на Майер, 116. 2 Op. cit., I, V; превод на Уилсън, пояснение на Фитцедуард Хол, I, 72. 3 Пак там, II, 10. |
