|
Може би съществуват неща, които могат да се пропуснат от далекогледите – но не и от всевиждащите – очи на съвременните натуралисти; въпреки това именно самата Природа се заема да достави недостигащите звена. Агностиците мислители-теоретици трябва да изберат между изложението на Съкровеното учение на Изтока и безнадеждно материалистичните описания на Дарвин, а също и библейските повествования за произхода на човека; между бездушна и лишена от дух еволюция и Окултното Учение, еднакво отхвърлящо както „специалното творение“, така и „антропогенезиса“ на еволюционистите. Да се върнем отново към въпроса за „самопроизволното зараждане“. Животът — както ни доказва науката – невинаги е царствал на този земен план. Било е време когато даже и Монерата на Хекел – тази обикновена капчица протоплазма – не се е проявявала още на дъното на моретата. Откъде се е появил Импулсът, който заставил молекулите на въглерода, азота, кислорода и т.н. да се групират в първична слуз, по теорията за океана, в органичната „слуз“, кръстена днес „протоплазма“? Какви са били прототипите на Монерата? Те, във всеки случай, не са можели да паднат чрез метеори от други, вече оформили се небесни тела, независимо от нелепата теория по този повод на сър Уилям Томсън. Но дори и да са паднали така, дори и нашата Земя да е получила своята част от жизне-зародиши от други Планети, кой или какво ги е пренесло на съответните други планети? Ако Окултното Учение не бъде прието, тук отново трябва да се сблъскаме с чудо – да приемем теорията за личен, антропоморфен Създател, чиито атрибути и определения във вида, формулиран от монотеистите, дотолкова се разминават с философията и логиката, колкото и унижават идеала за безкрайното, Всемирно Божество, пред непостижимото и страшно величие на което и най-знаменитият човешки ум се чувства нищожен пигмей. Дано съвременният философ, символично поставящ себе си на най-високия достиган някога връх на човешкото разбиране, не открие, че стои духовно и интелектуално по-ниско даже и от представите на древните гърци, които в това отношение са се намирали на доста по-ниско стъпало от философите на източната арийска Древност. От гледна точка на философията хилозоизмът е висшият аспект на Пантеизма. Това е единствено възможният изход, за да се избегне идиотският атеизъм, основан на мъртвата материалност и още по-идиотските антропоморфни представи на монотеистите, между които той стои на своя съвършено неутрална основа. Хилозоизмът изисква абсолютна божествена мисъл, която да прониква всички безкрайни, действени творчески сили или „Създатели“, чиито Същности са движими и съществуват чрез и във тази Божествена мисъл; като при това последната има толкова малко личен интерес към тях или към техните творения, колкото и Слънцето по отношение на слънчогледа и неговите семена или въобще към растителността. Съществуването на подобни дейни „Създатели“ е известно и в тях вярват, тъй като те са видими и се чувстват от Вътрешния Човек в окултиста. Така окултистът твърди, че Абсолютното Божество, което трябва да е безусловно и необвързано, не може да е мислимо в същото време като активен, творящ, единен жив Бог, без този идеал1 да не бъде незабавно унищожен. Божеството, появяващо се в Пространството и Времето – тези две понятия са просто форми на ТОВА, което е абсолютното ВСИЧКО – може би е само дробна частица от цялото. И тъй като това „Всичко“ не може да бъде разделено в своята абсолютност, този почувстван Създател (ние казваме Създатели) в най-добрия случай може само да е аспект на същото. Ползвайки се от същата метафора – недостатъчна за изразяване на пълната идея, но все пак добре прилягаща на този случай – тези Създатели са подобни на многобройните лъчи на слънчевото кълбо, което остава извън съзнанието или извън грижите за работата си, докато неговите помощници-агенти, лъчите, са посредничещи оръдия всяка пролет – по време на манвантарния изгрев на Земята – оплодявайки и пробуждайки спящата жизнеспособност, присъща на Природата и нейната диференцирана материя. Това толкова добре се е разбирало в древността, че даже умерено религиозният Аристотел е забелязал, че подобен труд на непосредственото творение съвсем не би подобавало на Бога – ??????????????. Платон и други философи са учели на същото: божеството не може да приложи своята ръка към творението – ?????????????????. Cudworth нарича това „хилозоизъм“. Също и древният Зенон, по думите на Лаерт, казал: „Природата е навик, действащ сам по себе си на основата на семенни принципи; тя осъществява и съдържа тези няколко неща, които в набелязани периоди излизат от нея и действат по законите на онова, от което тя е била проявена.“2 1 Представянето и определянето на Абсолюта от кардинал Куза може да задоволи само западния ум, който се намира в тъмница и е дотолкова безсъзнателен за самия себе си, че съвършено се е изродил в течение на дълги столетия на схоластична и теологична софистика. Но „неотдавнашната философия на Абсолюта“, нахвърляна от сър Уилям Хамилтън за Куза, никога няма да удовлетвори по-финия метафизичен ум на индуския ведантист. 2 Cudworth, „Intellectual System“, I, 328. Да се върнем към нашата тема и да се замислим над нея. Действително, ако е съществувал растителен живот по време на тези периоди, който да е можел да се храни със смъртоносните елементи и даже ако е имало животински живот, чиито организми са били приспособени към водата и са можели да се развиват независимо от предполагаемото малко количество кислород, защо да не е можело да съществува и човешки живот в своята зародишна физическа форма, т.е. раса от човешки същества, приспособени за този геоложки период и заобикалящите го условия? Освен това науката признава, че тя нищо не знае за действителната продължителност на геоложките периоди. Но главният въпрос за нас е да научим напълно ли е удостоверено, че от времето на периода, наричан Азоен Век, въобще е съществувала някаква атмосфера, подобна на тази, която се предполага от натуралистите? Не всички физици са съгласни с тази идея. Ако авторката се стремеше да потвърди Ученията на Тайната Доктрина чрез точната наука, лесно можеше да докаже на основата на признанията на някои физици, че атмосферата се е изменила съвсем незначително, ако въобще се е изменила, от времето на първата кондензация на океаните, т.е. от времето на Лаврентиевия Период, пиролитичния век. Такова е във всеки случай мнението на Бланшар, С. Мение и даже на Бишоф – както показали това изследванията с базалта, направени от втория учен. Понеже ако се придържаме към това, което се говори от мнозинството учени за количеството смъртоносни газове и елементи, съвършено наситени с въглерод и азот, след които, както ни казват, се развили и процъфтявали растителни и животински царства, ние би трябвало да стигнем до любопитния извод, че в онези дни са съществували океани с течна въглена киселина, вместо вода. При наличието на такъв елемент става съмнително, че ганоидите и дори най-примитивните трилобити са можели да съществуват в океаните на Първичния Век – да не говорим за океаните на Силурския период, както това е показано от Бланшар. Обаче условията, необходими за най-ранната раса на човечеството, не изисквали елементи, нито прости, нито сложни. Това, което беше казано в началото, сега се потвърждава. Духовната, ефирна същност, живяла в пространствата, неизвестни на Земята, преди първата небесна „желеобразна капчица“ да се прояви в Океана на примитивната космическа материя – билиони и трилиони години преди нашата кълбовидна капчица в Безпределността, наричана Земя, да се е проявила и да породи Монерите в своите капчици, наричани океани – тази същност не се е нуждаела от „елементи“. „Ману с меки кости“ е можел прекрасно да мине и без калция на фосфата, тъй като той е имал кости само в символичен смисъл. И в същото време, когато даже и Монерите, независимо от цялата еднородност на своите организми, все пак са се нуждаели от физически условия за живот, които биха им помагали за по-нататъшната еволюция, съществото, станало първичен човек и „баща на човека“ след своето развитие на плановете на съществуване, даже неприсънвали се на науката, е можело прекрасно да остава непроницаемо за каквито и да е състояния на заобикалящите го атмосферни условия. В Попул Вух на Брасьор дьо Бурбург първичният прародител, който по мексиканските легенди е можел да действа и живее с еднаква лекота както под земята, така и във водата, така и на земята, съответства едва на втората и началото на третата раса в нашите писания. И ако трите царства на Природата са били толкова различни в допотопните епохи, защо да не е можело човек да бъде построен от материали и съчетания на атоми, днес съвършено неизвестни на науката? Всички растения и животни, познати сега в почти безкрайни разновидности и видове, са се развивали според научните хипотези от примитивни и много по-малобройни органични форми. Защо да не е можело същото да стане с човека, елементите и всичко останало? Както гласи Коментарът: „Всемирният Генезис получава началото си от Единното, разбива се на Три, след това на Пет и накрая завършва със седем, за да се върне в Четири, Три и Един.“ |
