|
И тъй като твърдото щитовидно влечуго веднъж вече е било желеобразна капчица, „съвършено еднородна частица белтък в силно лепливо състояние“, такава е била и външната обвивка на първичния човек, неговият ранен „покров на кожата“ plus безсмъртна Монада и временна психическа форма и тяло вътре в тези обвивки. Съвременният твърд, мускулест човек, противостоящ на почти всички климати, може би преди 25 000 000 години е бил именно това, което се явява Монерата на Хекел, казано по-точно – „организъм без органи“, съвършено еднообразна субстанция с безформено белтъчно тяло отвътре и човешка форма само външно. Нито един учен в това столетие няма правото да смята числата на брамините по въпроса за хронологията за нелепи, тъй като техните собствени изчисления често значително надминават всички заявления, направени от езотеричната наука. Това може лесно да се докаже. Хелмхолц изчислил, че охлаждането на нашата земя от 2000° до 200° по Целзий би трябвало да продължава не по-малко от 350 000 000 години. Западната наука (включително и геологията), явно допуска съществуването на нашата планета в течение на около 500 000 000 години. Сър Уилям Томсън обаче ограничава появата на най-ранната растителност в срока отпреди 100 000 000 години – твърдение, почтително опровергано от древните писания. Но теориите в областта на науката се изменят всекидневно. Засега някои геолози са твърдо против такива ограничения. Фолгер изчислява: „По този начин времето, необходимо за отлагането на слоевете , които са ни известни, би трябвало да се равнява поне на 648 милиона години.“ Както времето, така и пространството са вечни и безкрайни. „Като материално съществуване Земята наистина е безкрайна; само измененията, на които тя се е подлагала, могат да бъдат определени като завършени периоди от време... Поради това ние трябва да предположим, че звездното небе не само в пространството, в което нито един астроном не се съмнява, a и във времето, е без начало и край; и че то никога не е било създадено и поради това е нерушимо.“1 Цолбе повтаря именно това, което казват и окултистите. Но на нас могат да ни възразят, че окултистите, арийците, нищо не са знаели за тези по-късни теории. Както казва Колман: „Те даже не са знаели за кълбовидната форма на нашата земя.“ На това ние намираме отговор във Вишну Пурана, който е накарал някои изтоковеди широко да отворят очи: „Слънцето е неподвижно през цялото време, и на пладне, и в полунощ, във всичките Двипа (Материци), о, Майтрея! Но тъй като изгревът и залезът на Слънцето винаги си противостоят – точно както и всички кардинални точки и всички пресичащи се точки, о, Майтрея, хората говорят за изгряване на Слънцето там, където те го виждат; а където Слънцето изчезва, там за тях то залязва. За Слънцето, което винаги е на едно и също място, няма нито залез, нито изгрев, тъй като това, което се нарича изгрев и залез, е само видимост и невидимост на Слънцето.“2 По това Фитцедуард Хол отбелязва: „Хелиоцентризмът, преподаван в този откъс, е забележителен. Обаче малко по-нататък той се опровергава.“3 1 Такива са мненията на Бурмайстер и Цолбе. Вж. „Сила и Материя“, Л. Бюхнер, издание на Колингууд, член на Кралското общество в Лондон, стр 61. 2 Вишну Пурана, II, VIII; обяснения на Фитцедуард Хол в прев. на Уилсън, II, 241. 3 Пак там, стр. 242. Това противоречие е умишлено, понеже е било тайно храмово учение. Мартин Хауг е отбелязал на друго място същото учение. Безполезно е да се клеветят повече арийците. Сега да се върнем към хронологията на геолозите и антрополозите. Ние се страхуваме, че науката няма разумно основание против възгледите на окултистите в тази насока. С изключение на това, че „в първичните слоеве не е била намерена ни най-малка следа от човек, най-висшето органично същество на Творението, а само в най-горния, в така наречения наносен слой“ – това е всичко, което могат да изтъкнат. Обстоятелството, че човекът не е бил последният член в семейството на млекопитаещите, а първи в този Кръг е нещо, което науката все някога трябва да признае. Подобен възглед е бил изказан във Франция от един голям авторитет. Че човек е живял в средата на Третичния период и в геоложкия век, когато още не е съществувал нито един от видовете на днес известните семейства млекопитаещи, е твърдение, което науката не може да отрича и което беше доказано днес от Катрефаж.1 Но даже ако се предположи, че неговото съществуване в Еоценския период още не е доказано, тогава колко време е изтекло от началото на Кредния период? Ние знаем факта, че само най-смелите геолози се решават да отнесат човека още по-назад от Миоценския Период. Но ние питаме: каква е продължителността на тези векове и периоди от началото на Мезозойското време? На този въпрос, след значително количество теории и обсъждания, науката мълчи; най-големите авторитети в тази област са принудени да отговорят: „Ние не знаем“. Това би трябвало да покаже, че по този въпрос учените не са по-големи авторитети от профаните. Ако по мнението на проф. Хъксли, „времето, използвано само за въглената формация, се е разпростряло в 6 000 000 години,2 колко още милиони биха били необходими, за да се покрие времето от Юрския период или от средата на така наречения Век на Влечугите – когато се е появила третата раса – до Миоценския период, когато мнозинството от четвъртата раса е било потопено?3 1 „Увод към изучаването на човешките раси.“ 2 „Съвременна наука и съвременна мисъл“, С. Ленг, стр. 32. 3 „Езотеричен Буддизъм“, стр. 70. |
