|
МОГЛИ ЛИ СА ДА СЪЩЕСТВУВАТ ХОРАТА ПРЕДИ 18 000 000 ГОДИНИ? На това Окултизмът отговаря утвърдително, независимо от всички възразяващи учени. Освен това, тази продължителност покрива само човека на Вайвасвата Ману, т.е. мъже-жената, вече разделени на два различни пола. Две и половина Раси, които са предшествали това събитие, са можели да живеят преди 300 000 000 години, въпреки всички възражения на науката. Тъй като геологическите и физическите затруднения, които се противопоставят на тази теория, не са можели да съществуват за първоначалния, ефирен човек на Окултните Учения. Цялото решение (изход) на спора между светските и езотеричните науки зависи от вярата в съществуването на астралното тяло вътре във физическото и от доказателството за това, като първото, астралното тяло, е независимо от физическото. Позитивистът Пол д’Асие като че ли е доказал този факт доста ясно,1 без да говорим за натрупаните многовековни доказателства, както и за доставяните от съвременните „спиритуалисти“ и мистици. В нашия век на доказателства, опити и зрителни демонстрации е трудно да се отрече факта. Тайната Доктрина твърди, че физическото човечество е съществувало на земното кълбо в течение на последните 18 000 000 години,2 независимо от общите катаклизми и измествания в четвърти кръг на нашата планета, които – благодарение на това, че този период е време на най-голямо физическо развитие, тъй като четвърти кръг е средната точка на жизнения цикъл, който му е предназначен – били много по-напрегнати и ужасни, отколкото по време на който и да е от предишните кръгове – цикли на неговия ранен психически и духовен живот и неговите полуефирни условия. Този период е бил предшестван от 300000000 години минерално и растително развитие. На това, разбира се, ще възразят всички тези, които ще се откажат да приемат теорията за „безкостния“, чисто ефирен човек. Науката, която познава само физическите организми, ще се възмути, а материалистичната теология – още повече. Първата ще възразява на основата на логиката и разума, опираща се на предубеждението, че всички одушевени предмети винаги и във всички векове са съществували на този план на материалност; а втората, на основата на най-нелепи измислици. Смешното твърдение, обикновено изтъквано от богословите, е основано именно на предположението, че човечеството (четете християните) на тази планета има честта да се състои от единствените човешки същества в целия Космос и по силата на това те са най-добрите сред своя род.1 1 Вж. „Posthumous Humanity“, прев. на полк. Хенри С. Олкът, Лондон, 1887 г. 2 Проф. Нюкомб твърди, че топлината, получена чрез съкращаване, би продължила само 18 000 000 години. („Популярна Астрономия“, 509.) Докато температурата, допускаща съществуване на вода, не би могла да бъде достигната по-рано отпреди 10 000 000 години (Уинчел, „World-Life“, 356). Но сър Уилям Томсън казва, че периодът на образуване на земната кора би изисквал 80 000 000 години, макар че наскоро той отново промени своето мнение и допусна за древността на Слънцето само 15 000 000 год. Разминаването в научните мнения, както ще бъде показано в отд. Addenda, е толкова голямо, че е невъзможно да се спрем на нито една от научните теории. 1 Очеркът по повод „Множества от светове“ (1853), анонимен труд, макар и добре известен като произведение на д-р Whewell, дава добро доказателство за това. Авторът казва, че нито един християнин не трябва да вярва нито на множеството светове, нито в геоложката възраст на нашата планета, тъй като, ако се твърди, че този свят е само един от многото, подобни на него, тогава всички, както и той, са създания на Бога и всички те представляват центрове на живот и царства и обиталища на разумни същества и ще бъде нелепо да се предположи, че именно нашият свят е предмет на специалното предпочитание на Бога и Неговата особена намеса, неговите контакти и Неговите лични Посещения. Може ли Земята да претендира за това да бъде разглеждана като център на морално и религиозно светоздание, пита той, ако тя няма ни най-малко предимство, на което би могла да се опре в тази физическа Вселена? Не е ли толкова нелепо да се поддържа такова твърдение (за множество населени светове), както и да се придържаме в наши дни към старата хипотеза на Птоломей, който поставя Земята в центъра на нашата система? Казаното по-rope е цитирано по памет, но е почти дословно. Авторът на приведения труд не забелязва, че защитавайки се по този начин, сам пука собствените си сапунени мехури. Окултистите, твърдо вярващи в Учението на Основната философия, отхвърлят възраженията както на богословите, така и на учените. От своя страна те твърдят, че даже по времето на онези периоди, когато на двата полюса е трябвало да съществува непоносима жега с последващите наводнения, издигане на долините и постоянно преместване на великите води и морета, даже в онази епоха нито едно от тези обстоятелства не би могло да представлява препятствие за онзи човешки живот и организация, с каквато те даряват ранното човечество. Нито състоянието на разнородност на околните области, пълни със смъртоносни газове, нито опасността от току-що втвърдилата се кора не можели да попречат на първа и втора раса да се появят даже по времето на въгления или самия Силурски век. По този начин Монадите, предназначени да одушевят бъдещите раси, били готови за нови преобразования. Те преминали фазите на „иметализация“, фазите на растителния и животинския животи, от низш към висш, и се намирали в очакване на своите човешки, по-разумни форми. Въпреки това, какво са можели да направят Пластичните Ваятели, освен да следват законите на еволюцията на Природата? Можели ли са те, както това се твърди от мъртвата буква на Библията, подобно на „Господ-Бог“ или както Пигмалион в гръцката алегория, да създадат Адам-Галатея от вулканичен прах и да вдъхнат „жива душа“ в човека? Не, понеже душата вече е била там, латентна в своята Монада и нуждаеща се само от „покритие“. Пигмалион, който не успял в оживяването на своята статуя и Бахак Зиво на гностиците-назаретяни, който не сполучил да построи „човешка душа в твар“, са много по-философски и научни представи, отколкото Адам, взет в смисъла на мъртвата буква, или библейските Елохими-Създатели. Езотеричната Философия, която учи на самопроизволното зараждане – след като Шишта и Праджапати хвърлили семето на живота на земята – показват, че Ангелите от по-ниска степен могат да построят само физическия човек даже с помощта на Природата, след като те проявили ефирната форма от себе си и предоставили физическата форма постепенно да се развива от нейния ефирен – или от това, което би било наречено днес – протоплазмен образец. И против това ще бъдат направени възражения; „самопроизволното зараждане“, ще ни кажат, е захвърлена теория. Пастьор вече двайсет години откакто е я изоставил, проф. Тиндал също се е изказал против нея. Прекрасно, да предположим, че той е против. Той би трябвало да знае, че самопроизволното зараждане действително е било доказано като невъзможно в нашия сегашен световен период и при съществуващите днес условия – което окултистите отричат – и все пак това не е доказателство, че не би могло да стане при други космически условия и не само в моретата на лаврентиевския период, а даже на потръпващата тогава Земя. Би било интересно да се научи как може науката да обясни появяването на видовете и живота на Земята, особено на човека, след като тя отхвърля както библейските учения, така и самопроизволното зараждане? Наблюденията на Пастьор обаче са далеч от съвършенството и доказателствата. Бланшар и д-р Люто отхвърлят тяхното значение и фактически доказват, че те са лишени от него. Засега този въпрос остава sub judice, както и другият – относно това, кога и в кой период се е появил животът на Земята? Що се отнася до идеята, че Монерата на Хекел – щипка сол! – е разрешила проблема за началото на живота, това е просто нелепо. Материалистите, които са склонни да се надсмиват над теорията за „Само-Същното“, „Само-Родения небесен човек“, представен като ефирен, астрален човек, трябва да извинят даже и новака в Окултизма, ако той на свой ред ще осмее някои теории на Съвременната мисъл. Като доказват твърде научно, че примитивната капка Протоплазма (Монера) не е растение и не е животно, а е и едното, и другото, и че тя няма предци сред тях, тъй като именно тази Монера служи за отправна точка на всяко организирано съществуване, накрая ни казват, че Монерите са свои собствени предци. Това може да е много научно, но също така е много метафизично, дори твърде много – даже за окултиста. |
