|
След това Шатапатха ни разказва, че била създадена жена, която дошла при Ману и обявила себе си за негова дъщеря, с която той се съчетал и дал рождение на детето Ману. Това се отнася до физиологичното превръщане на половете по време на третата коренна раса. И алегорията е твърде прозрачно ясна, за да се нуждае от обяснения. Разбира се, както вече беше отбелязано, при разделянето на половете се предполага, че андрогинното същество разделило тялото си на две половини – както е в случая на Брама и Вак и даже Адам и Ева — и по този начин в определен смисъл жената е негова дъщеря, точно както той би бил неин син, „плът от плътта му (и нейната) и кост от костта му (и нейната)“. Трябва също така да се запомни, че нито един от нашите изтоковеди не се е научил да се оправя в „тези противоречиви и поразяващи безсмислици“, както някои наричат Пураните, и че споменаването на Юга може да означава един Кръг, коренна раса и често субраса, както и да бъде страница, откъсната от предкосмическата Теогония. Този двоен и троен смисъл е доказан с различни позовавания явно на едно и също лице с различни имена, докато в действителност тези цитати се отнасят до събития, разделени помежду си от цели Калпи. Добър пример за това виждаме в Ила. Отначало тя е представена като едно, а след това като нещо съвсем различно. В екзотеричните легенди е казано, че желаейки да създаде синове, Ману Вайвасвата устроил жертвоприношение на Митра и Варуна; но следствие на грешки на брамина, който извършил обреда, той получил само дъщеря – Ила или Ида. Тогава „по милостта на двете Божества“ нейният пол се променил и тя станала мъж – Судюмна. След това тя отново се превръща в жена и т.н.; легендата добавя – на Шива и неговата съпруга много се харесало, че „един месец тя била мъж, а другия – жена“. Това се отнася непосредствено към Третата Коренна Раса, чиито хора били андрогини. Но някои извънредно просветени изтоковеди1 смятат и са обявили, че: 1 Вж. Dowson, „Hindu Classical Dictionary“, sub voce „Ida“. „Първоначално Ида означава храна, хранене или изливане на мляко; после следва поток от възхвали, олицетворения, като богиня на речта.“ На „непосветените“ обаче не се съобщава причината за това, че „изливането на мляко“ или „поток от възхвалявания“ трябва да стават мъж и жена, редувайки се: ако тук действително няма някакъв вътрешен смисъл, който убягва на окултистите. В своя най-мистичен смисъл съчетанието на Сваямбхува Ману с Вак-Шата-Рупа, негова собствена дъщеря – което е първата „евхемеризация“ на двойнствения принцип, чиято второстепенна и трета форма са Вайвасвата Ману и Ила – е представено в космическия символизъм като Корен на Живота, зародиш, от който възникнали всички Слънчеви Системи, Световете, Ангелите и Боговете. Тъй като, както казва Вишну: „От Ману трябва да произлезе цялото творение, боговете, Асурите и човека; От него трябва да бъде създаден Света, това, което се движи и не се движи.“ Но ние можем да намерим по-лоши противници даже и от западните учени и изтоковеди. Ако по въпроса за числата брамините могат да се съгласят с нашето учение, ние не сме така уверени, че някои от ортодоксалните консерватори няма да издигнат възражения против начините на размножаване, приписвани на техните Питри-Девата. От нас ще се иска да представим трудовете, от които привеждаме твърденията си; ние ще им предложим да прочетат по-внимателно собствените си Пурани, без да затварят очи за езотеричния смисъл. И тогава, повтаряме, те ще видят, че под повече или по-малко прозрачния покров на алегориите, всяко направено тук твърдение се потвърждава от собствените им книги. Вече бяха приведени един или два примера, които се отнасят до появяването на втората раса, наречена „Послеродена“. Тази алегория се разглежда като приказка, но въпреки това в нея е скрит психофизически феномен и една от най-великите тайни на Природата. Но предвид направените тук хронологични твърдения, е напълно естествен въпросът: |
