|
Фабер бил убеден, че Флегийският остров е бил Атлантида. Но всички подобни алегории са повече или по-малко изопачен отзвук от индуската традиция за великия катаклизъм, стоварил се върху четвъртата, действително човешка, макар и гигантска раса, която предшествала арийската. Но както вече беше казано, легендата за потопа, подобно на всички други легенди, има повече от едно значение. В Теогонията тя се отнася към предкосмическите промени, към духовните съответствия – колкото и нелепо да звучи този термин за ухото на учения – а също така и към следващата космогония; към великото наводнение на водите (Материята) в Хаоса, пробудени и оплодени от тези Лъчи на Духа, които били погълнати и загинали в тайнствената диференциация – предкосмическата тайна, пролог към драмата Битие. Ану, Бел и Ной предшествали Адам Кадмон, Червения Адам и Ной, точно така, както Брама, Вишну и Шива предшествали Вайвасвата и останалите.1 Всичко това показва, че полу-световният потоп, известен на геологията – първият ледников период, – е трябвало да стане точно в това време, което му се дава от Тайната Доктрина; вземайки кръгли числа, а именно 200 000 години след началото на нашата пета раса или около времето, приписвано от Крол и Стокуел на първия ледников период; т.е. преди около 850 000 години. По този начин, тъй като причината за последния катаклизъм се приписва от геолозите и астрономите „на извънредна ексцентричност на земната орбита“ и тъй като Съкровеното Учение го отнася към същата причина, но с добавянето и на друг фактор, а именно преместването на земната ос – доказателство за което може да се намери в Книгата на Енох,2 ако замъгленият език на Пураните е неразбираем – всичко това показва, че древните са били осведомени за „съвременните открития“ на науката. Говорейки за „великия наклон на Земята“, „намираща се в действие“, Енох се изразява съвършено ясно и с пълно значение. 1 Вж. „Разбулената Изида“, II, 420 et ceq., където се прави намек за едното или двете от седемте значения. 2 Глава XIV (Отд. XI). „Не е ли всичко това самоочевидно? Noah е Ной, носещ се по водите в своя ковчег; като при това той е и емблема на Аргха или Луната, женското начало. Ной е „дух“, падащ в материята. Ние го намираме веднага, след като се спуска на Земята да сади лоза, да пие вино и да се опиянява от него, т.е. чистият дух става опиянен, когато окончателно се потопи в материята. Седмата глава на Книгата Битие е само друго изложение на първата. Докато в първата се чете: „И мрак бил над бездната. И Дух Божий се носел над водата“, в седмата е казано: „и се умножи водата... и ковчег плавал (с Ной-Дух) по повърхността на водите“. По този начин Ной, ако той е тъждествен с халдейския Noah, е Дух, оживяващ материята, която по-късно се явява хаоса, представен като бездна или като водите на Наводнението. Във вавилонската легенда (предкосмическото събитие се сляло със земното), а именно Истар (Астарта или Венера, Богиня на Луната) е затворена в ковчега и изпраща гълъб да търси суша.1 Джордж Смит отбелязва в „Табличките“ отначало създаването на Луната, а след това и на Слънцето: „Неговата красота и съвършенство се възпяват така, както и правилността на неговата орбита, което довело до това, че започнали да го смятат за съдия и прообраз на съдия и управник на света“. Ако това повествование се е отнасяло просто към космогеничния катаклизъм – даже и ако последният е бил всемирен, – защо Богинята Истар или Астарта, Луната, би започнала да говори за създаването на Слънцето след потопа? Водите можели да достигнат височините на планината Низир в изложението на халдейците, или Джебел Джуди, планината на потопа в арабските легенди, или планината Арарат в библейския разказ и даже Хималаите по индуската традиция и все пак те не биха достигнали Слънцето; даже самата Библия се е спряла пред такова чудо! Очевидно за народа, който пръв е отбелязал потопа, той е имал съвършено друго значение, по-малко проблемно и много по-философско, отколкото е значението на всемирния потоп, от който не са останали никакви геоложки следи.“2 1 „Разбулената Изида“, II, 423, 424. 2 „Разбулената Изида“, 423, забележка. Тъй като всички подобни катаклизми са периодични и имат своите цикли и тъй като Вайвасвата Ману при различни обстоятелства и събития се явява събирателно лице, изглежда, че няма сериозни възражения срещу предположението, че първото „велико наводнение“ е имало алегорично и космично значение и че то е станало в края на Сата Юга, „Века на истината“, когато втората коренна раса „Ману с кости“ се е появила за първи път като „послеродена“. Второто наводнение – така нареченото „всемирно“ – се стоварва на четвъртата раса, която теологията разглежда сега за своите цели като проклета раса, раса на гигантите, „Каинитите“ и „синове на Хам“ – то е наводнение, което за първи път е признато от геологията. Ако внимателно се сравнят описанията в различни халдейски легенди и в екзотеричните трудове на други народи, ще бъде открито, че всички те съвпадат с ортодоксалните разкази в браминските книги. И може да се забележи, че докато в първото изложение „няма още Бог или смъртен на земята“, когато Ману Вайвасвата стига брега на Химаван, във второто на седемте Риши им е позволено да го съпровождат; по този начин се показва, че докато някои описания се отнасят до сидералното и космическото наводнение, предшестващо така нареченото „Творение“, други разказват за великото наводнение на материята на Земята, а трети – за истински воден потоп. В Шатапатха Брахмана Ману вижда, че наводнението е отнесло всички живи твари и само той е бил оставен – т.е. само семето на живота, останало от предишното разложение на Вселената или Махапралая след „Деня на Брама“. В Махабхарата просто е казано за геоложки катаклизъм, който е отнесъл почти цялата четвърта раса, за да даде място на петата. Поради това в нашата езотерична космогония1 Вайвасвата Ману е показан в три определено различни аспекта: (а) като „Коренен Ману на Глобус А в Първи Кръг; (b) като „Семе на Живота“ на Глобус D в Четвърти кръг и (с) като „Семе на Човека“ в началото на всяка коренна раса – особено в нашата пета раса. В самото си начало петата раса е свидетелка на гибелта по време на Двапара Юга,2 предоставени на проклятието на магьосниците; 1 Трябва да се помни, че в индуската философия всяка диференцирана единица е такава само по време на циклите на Майа, бидейки единна в своята същност с Всевишния или Единния Дух. Оттук възникват видимата обърканост и противоречия в различните Пурани, а понякога даже и в една Пурана, относно една и съща личност. Вишну, като многолик Брама и като Брама (безполов) е един и въпреки това, както е казано, той се явява всичките двадесет и осем Виаси. „По време на всяка Двапара (или трети) век Вишну, в лицето на Вияса разделя Ведата, която (в действителност) е една, на много части... Двадесет и осем пъти Ведите са били събирани от великите Риши по време на Вайвасвата Манвантара във века Двапара; и следователно двадесет и осем Вияса вече са минали.“ (Вишну Пурана, III, 3; прев. Уилсън, Ш, 33, 34). („Те, които всичките били) в образа на Веда Вияса; които били Вияси на своите съответни епохи.“ (Ibid., loc. cit., стр. 33). „Този свят е Брама, в Брама и от Брама... нищо по-нататък не може да бъде познаваемо.“ След това в Харивамша: „Съществували са (в първа Манвантара) седем прославени синове на Васиштха, които (в трета Манвантара) били синове на Брама (т.е. Риши) блестящо потомство на Урджа.“ (Пак там, III, 6, забележка). Това е ясно: човечеството на първа Манвантара е потомство на седмата и всички междинни. Човечеството на първа коренна раса е човечеството на втора, трета, четвърта, пета и т.н. До последната става циклично и постоянно превъплъщаване на Монадите, принадлежащи на Дхиан-Коганите на нашата Планетна Верига. 2 Двапара Юга е различна за всяка раса. Всички раси имат свои собствени цикли, което е фактор за голямото различие. Например четвъртата раса на атлантите се е намирала в своята Кали Юга когато те са били унищожени, а петата се е намирала в своята Сатя или Крита Юга; арийската раса е сега в своята Кали Юга и ще се намира в нея в течение още на 427 000 години; докато различните „родствени раси“, наричани семити, хамити и т.н. се намират в свои собствени специални цикли. Идващата шеста раса – която може да започне много скоро – ще се намира в своя Сатя (Златен) Век тогава, когато ние ще жънем плодовете на беззаконието си в нашата Кали Юга. От онзи остров (Платон споменава само за неговия последен остров), който се намирал зад Херкулесовите стълбове в Атлантическия океан, откъдето е съществувала лесна връзка с другите острови, разположени в околностите на друг голям материк (Америка). Именно тази земя на атлантите се е съединявала с „Белия Остров“ и този Бял Остров бил Рут; но той не е бил Атала или „Белия дявол“ на полковник Уилфорд,1 както това вече беше казано. Тук следва да се отбележи, че според санскритските текстове Двапара Юга е продължавала 864 000 години; и ако Кали Юга е започнала само преди около 5000 години, именно 869 000 години са минали от това разрушение. Отново тези цифри не се различават особено от числата на геолозите, които поставят своя ледников период преди 850 000 години. 1 Вж. „Asiatic Researches“, VIII, 280. |
