|
Тези Титани са синове на Кронос-Времето и Гея-Земята; и тъй като Агруер, Сатурн и Сидик са едно и също лице и след като седемте Кабири също са представени като синове на Сидик, или Кронос-Сатурн, следователно Кабирите и Титаните са тъждествени. И този път благочестивият Фабер е бил прав, пишейки: „Аз не се съмнявам, че седемте Титани или Кабири са тъждествени със седемте Риши на индуската митология (?), които, както е казано, са се спасявали в лодка със своя Мену (Many), глава (?) на семейството.“3 Но неговите разсъждения са по-малко успешни, когато той допълва: „В своите диви легенди индусите многообразно са изопачили историята на Ноахидите (?!). Въпреки това е забележително, че те явно свято са се придържали към числото седем,4 поради което капитан Уилфорд съвсем основателно забелязва, че „може би седем Мену, седем Брамадика са тъждествени със седемте Риши и представляват само седем отделни личности.5 Седем Брамадика са били Праджапати или властелини на праджа или на тварите. От тях е произлязло човечеството и те вероятно са тъждествени – със седемте Мену... Тези седем велики предци на човешката раса са били ... създадени с цел изпълването на земята с обитатели.“6 Взаимната прилика на Кабирите, Титаните, Ришите и семейството на Ной е твърде поразяваща, за да е следствие на проста случайност.“7 3 Пак там, I, 130, забележка. 4 Следва да се отбележи, че арийците, а не семитите са дали началото на числото седем, тъй като евреите са заимствали това число от халдейците. 5 Седем индивидуални синове на Бога или Питара (Кала, „Времето“) и Аркитите, подобно на Кабирите и Титаните, както показва тяхното наименование – „Лунни предци“; Луната е ковчег или Аргха върху водната бездна на пространството. 6 „Asiatic Researches“, том 246. 7 „Кабири“, ibid., loc. cit. Фабер бил вкаран в това заблуждение и като следствие построил цялата си теория относно кабирите на факта, че в Писанието името Яфет се намира сред Титаните, изброени в един от стиховете на Орфическите химни. Според Орфей имената на седемте Титани Аркити — които Фабер отказва да отъждестви с безбожните Титани, тяхното потомство – били Kњus, Krњus, Phorcys, Cronus, Oceanus, Hyperion и lapetus. К???????, К???????????????????????????????????? ??????????????????????????????????????????????????.1 Но защо вавилонският Ездра не може да даде името Яфет (Iapetus) на един от синовете на Ной? По Арнобий2 Кабирите, които са същите тези Титани, също се наричат Манес, а майка им – Мания. Поради това индусите могат да твърдят с много по-голямо основание, че Манес е техният Ману, а Мания се явява женствения Ману в Рамаяна. Мания е Ила или Ида, жена и дъщеря на Вавасвата Ману, от която „той родил расата Ману“. Подобно на Гея, майка на Титаните, тя е Земята – Саяна прави от нея Богиня на Земята – и тя е само второто издание и повторение на Вак. Както Ида, така и Вак се превръщат в мъже и жени; Ида става Бог Судюмна, а Вак – „женствен Вирадж“, превръща се в жена заради наказанието на Гандхарвите; едната версия се отнася към космическата и божествена Теогония, другата към по-късен период. Манес и Мания, срещащи се у Арнобий, са имена с индуски произход, заимствани и изкривени от гърците и латинците. Това не е случайност, а следствие от една древна доктрина, обща по всичко, която израилтяните приели последни чрез Ездра, автор на модернизираните книги на Мойсей. Дотолкова безцеремонно са се отнасяли те към собствеността на другите народи, че Псевдо-Бероз3 сочи, че Титеа – която Диодор Сикул4 прави майка на Титаните или Дилувианите – била жена на Ной. Фабер го нарича „Псевдо-Бероз“, но все пак приема това сведение, за да се установи още едно доказателство, че езичниците са заимствали всичките си Богове от евреите, преобразявайки целия патриархален материал. По наше скромно мнение това е едно от най-добрите доказателства именно за обратното. То ясно показва, доколкото фактите могат да свидетелстват, че именно библейските псевдоперсонажи са били заимствани от езическите митове, ако те се смятат за митове. Във всеки случай това доказва, че Бероз добре е познавал източника на Книгата Битие и че тази книга е носела същия космически и астрономически характер, както и алегорията за Изида-Озирис и Ковчега и подобни по-древни „Аркитски“ символи. Тъй като Бероз казва, че „Титеа-Магна“ впоследствие се е наричала Аретия1 и се е почитала наравно със Земята; и това отъждествява Титеа, съпругата на Ной с Гея, Майка на Титаните и с Ида; тъй като и двете са богини, оглавяващи Земята и Майки на Ману и Манес или Титаните-Кабири. Титеа-Аретия била почитана като Horchia, казва същият този Бероз, като при това последното наименование е титла на Веста, Богиня на Земята. 1 Орфей и Прокл. в „Тимей“, V, 295. 2 Арнобий, „Contra Gentes“, III, 124; извадки, приведени от Фабер, ор. cit., I, 135. 3 „Ant.“, Ill, 8. 4 „Bibl.“, III, 170. 1 Орфей и Прокл. в „Тимей“, V, 295. 2 Арнобий, „Contra Gentes“, III, 124; извадки, приведени от Фабер, ор. cit., I, 135. 3 „Ant.“, Ill, 8. 4 „Bibl.“, III, 170. 1 Аретия е женствената форма на Артес, Египетския Марс. Оттук е и халдейската, а днес еврейска дума Аретс, „Земя“. Зейфарт, автор на труда „Beitrдge zur Kenntnis“ (подзагл. „Artes“, Марс) привежда извадката ,,Addit Cedrenus (Saml. I. с); Stella Mortis ab Жgyptiis vocatur Ertosi (plantare, generare). Significat autem hoc omnis generis procreationem et vivipcationem, omnisque sibstantiae et materiae natural et vim ordinantem alque procreantem.“ Именно Земята, „като източник на битието“; или както е обяснено от автора на „The Source of Measures“ (стр. 186), Артс има същото значение на еврейски език, каквото и на египетски, именно първоначалната представа за земята като източник; точно както при евреите в друг аспект Адам и Маадим, Марс са отьждествени и съединяват представата на земята с Адам под формата на h-adam-h.“ Sicanus deificavit Aretiam, et nominavit earn Lingua Janigena Horchiam.2 Едва ли може да се намери древен поет от историческите или доисторическите дни, който да не е споменавал в някаква форма за потапянето на двата материка – често наричани острови, освен за Атлантида, и за гибелта на Флегийския остров. Павзаний и Ноний, и двамата разказват така: „Страшният Нептун разтресъл дълбоката основа на остров Флегий, И скрил под вълните тези нечестиви обитатели.“3 2 „Ant.“, том 64. 3 Nonnus, „Dionys“, XVIII, 319. Извадките са приведени от Фабер, ор. cit., I, 328. |
