|
На друго място показахме, че Великият потоп е имал няколко значения и че той, също както и „Падението“ се е отнасял към събития, както духовни и физически, така и космически и земни; както горе, така и долу. Кораба или ковчега – Navis – казано накратко, като символ на женския зараждащ принцип е олицетворен на небесата от Луната, а на Земята от утробата; както едното, така и другото са съдове и носители на семената на живота и битието, което Слънцето или Вишну, мъжкия принцип, оживява и оплодява. Първият Космически потоп се отнася към Предвечното творение или образуването на Небето и Земята; в този случай Хаоса или великата Дълбина са представени като „Потоп“, Луната като Майка, от която излизат всички жизне-зародиши.1 Но Земният потоп и повествованието за него също има свое двойнствено приложение. В единия случай той има отношение към тази тайна, когато човечеството е било спасено от цялостно изтребване чрез смъртна жена, станала приемник на човешкото семе в края на третата раса,2 а в другия се отнася към действителното историческо потапяне на Атлантида. И в двата случая „войнството“ – или Ману, който спасил „семето“ – се нарича Вайвасвата Ману. Оттук е разногласието между пураничните и другите изложения; докато в Шатапатха Брахмана Вайвасвата създава дъщеря и от нея поражда расата на Ману – това е намек за първите човешки Манушия, които трябвало да създадат жени чрез волята (Криашакти), преди да започнат да се раждат естествено от хермафродитите като независим пол, и поради това те се разглеждали като „дъщери на своите създатели“. Пураничните разкази правят от Ида или Ила жена на Будха (Мъдростта). Тази версия се отнася към събитията на Атлантическия потоп, когато Вайвасвата, великият Мъдрец на Земята, спасил петата коренна раса от изтребване, заедно с остатъците от четвъртата коренна раса. 1 Едва много по-късно Луната е станала Бог с мъжко начало; у индусите той е бил Сома, при халдейците – Нанак или Нанар и Син, син на Мулил, най-стария Бел. Акадийците го наричали „Бог на призраците“; той е бил Бог Нипур (Нифер) в Северна Вавилония. Именно Мулил заповядал на водите на потопа да се излеят от Небето на Земята и по тази причина Ксизуфрус не му позволявял да се приближава към своя олтар. Както е установено от съвременните асиролози, именно в Северен Нипур е бил центърът, от който се разпространила халдейската (черна) магия. Но (южния) Ериду е първоначалното място на култа на Бога на културата, Бога на Божествената Мъдрост – Слънчевия Бог навсякъде е бил Висше божество. При евреите Луната е била свързана с Йехова на Израил и с неговото семе, тъй като Ур е бил главното място на култа на Лунния бог и, както е казано, Авраам (Abraham) дошъл от Ур и тогава от A-bra(h)m той станал Abraham. 2 Когато Нарада, аскет, девственик, заплашвал да постави край на човешката раса чрез забрана на синовете на Дакша да се размножават. Това е доста ясно изложено в Бхагават Гита, където Кришна казва: „Седем велики Ршии, четири предишни Ману, които са едно естество с мене, били родени, от моя разум; от тях произлиза (била родена) човешката раса и Света.“1 Тук четири от седем предишни Риши означава четири раси,2 които вече са живели, тъй като Кришна принадлежи на петата раса и с неговата смърт е започнала Кали Юга. По този начин Вайвасвата Ману, син на Суря, Слънцето и спасител на нашата раса, се свързва със „семето на живота“ както физически, така и духовно. Но сега, макар и да са споменати всички, ние трябва да се заемем с двамата първи. 1 Х, 6. 2 Това се потвърждава от един учен брамин. В своята чудесна лекция върху Бхагават Гита („Theosophist“, апр. 1887, стр. 444) лекторът казва: „Съществува особеност, върху която аз трябва да обърна вашето внимание. Той (Кришна) говори тук за четири Ману. Защо говори за четирима? Ние сега се намираме в седма Манвантара – Манвантара на Вайвасвата Ману. Ако говори за минали Ману, би трябвало да каже за шестима, но той споменава само четирима. В някои коментари е бил направен опит това да се обясни по следния начин: „Думата „Чатварах“ е отделена от думата „Манавах“ и е показана като отнасяща се към Санака, Санандана, Санаткумара и Санасуджата, които били също включени сред Родените от Разума синове на Праджапати.“ Но това обяснение ще доведе до нелеп извод и освен това тази фраза сама ще си противоречи. В текста съществува определено условие относно споменатите в изречението личности. Добре е известно, че Санака и другите трима са се отказали да създават, въпреки че останалите синове се съгласили; поради това, говорейки за лицата, от които е произлязло човечеството, би било нелепо да се включват в списъка и четиримата. Това място би трябвало да се обясни, без да се разделя съставната дума на две съществителни. Тогава броят на Ману ще се равнява на четирима и твърдението ще противоречи на изложението на Пураните, но ще бъде в съответствие с Окултната Теория. Спомнете си какво се твърди (в Окултизма), че ние сега се намираме в пета коренна раса. Всяка коренна раса се разглежда като Сантати на един определен Ману. Сега четвъртата раса е преминала или с други думи – в миналото е имало четирима Ману.“ 3 Stockwell, „Smithsonian Contributions to Knowledge“, XVIII; R. W. Mc Farland, American Journal of Science“, III, XI, 456; и „Climate and Time“, Крол. Лемурия не е била потопена от наводнението, а била разрушена от действието на вулканите и чак след това потънала. Несъмнено е, че „потопът“ е „универсална традиция“. По различни причини „ледниковите периоди“ са били така многобройни, както и „потопите“. Стокуел и Крол преброяват около половин дузина ледникови периоди и следващите ги потопи – като при това най-ранният от тях се отнася към времето преди 850 000 г., а последният – 100 000 г.3 Но кой е бил нашият потоп? Несъмнено първият е този, който в наше време е останал запечатан в традициите на всички народи от най-далечна древност, този, който накрая е погълнал последните полуострови на Атлантида, започвайки от Рут и Даитя и завършвайки със сравнително неголемия остров, споменат от Платон. Това е ясно от някои съответствия във всички легенди. Този потоп е бил последният по своя гигантски размах. Малкият потоп, чиито следи барон Бунзен е намерил в Централна Азия и го е отнесъл приблизително към 10 000 г. пр. Хр., няма нищо общо нито с полусветовния потоп, нито с потопа на Ной – последният е чисто митично предаване на древните традиции – нито даже с потапянето на последния остров на Атлантида; или пък, в краен случай, той има с тях само морална връзка. Нашата пета раса – нейната непосветена част – е чувала за много потопи, смесила ги е и днес познава само един от тях. Именно този, който е изменил целия аспект на нашата планета по силата на преместванията на земи и морета. Ние можем да сравним запазената сред жителите на Перу легенда, която гласи, че: „Инка, седем на брой, отново населили земята след потопа.“1 Хумболт споменава мексиканската версия на същия мит, но донякъде бърка подробностите на все още запазената легенда, отнасяща се до американския Ной. Въпреки това известният натуралист споменава два пъти по седем спътника и „божествената птица“, която летяла пред лодката на ацтеките и по този начин се получават петнайсет избрани, вместо седем и четиринайсет. Това вероятно е било написано под влиянието на неволното припомняне за Мойсей, който, както казват, е споменал за петнайсет внука на Ной, спасили се със своя прадядо. След това Ксисуфр, Ной на халдейците, също е бил спасен и пренесен „жив“ на небето – подобно на Енох – със седем Бога, Кабири или със седем божествени Титани. Също така Яо при китайците отплуава със седем фигури, които той ще „оживи“, когато стигне сушата, и ще ги употреби за „човешко семе“. Озирис, влизайки в ковчега, или Слънчевата Лодка, взема със себе си седем Лъча и т.н. Санхуниатон прави от Атлетите или Титаните (Кабири) съвременници на Агруер, великия Бог на финикийците – който Фабер се е опитвал да отъждестви с Ной2; освен това се изказва предположение, че името „Титан“ произлиза от Тин-Айн – „Източници на бездната на хаоса“1 (Tit-Theus или Tityus e „божествен потоп“) и по този начин Титаните, които са седем, са показани като свързани с наводнението и седемте Риши, спасени от Вайвасвата Ману.2 1 Coste, I, IV, 19. 2 Агруер е Кронос или Сатурн и прообраз на Йехова на израилтяните; Ной, бидейки свързан с Аргха, Луната или Ковчега на спасението, митологически е отъждествен със Сатурн. Но тогава това не може да се отнася към земен потоп. (Вж. „Кабири“ на Фабер, I, 35, 43 и 45.) 1 Пак там, II, 240. 2 Санхуниатон казва, че Титаните били синове на Кронос и седем на брой; и той ги нарича огне-поклонници, Алети (синове на Агни?) и дилувиални. Алет е Бог на Огъня. |
