23. САМОРОДЕНИТЕ БИЛИ ЧХАЯ. СЕНКИ ОТ ТЕЛАТА НА СИНОВЕТЕ НА ЗДРАЧА. НИТО ВОДАТА, НИТО ОГЪНЯТ МОЖЕЛИ ДА ГИ УНИЩОЖАТ. НЕ БИЛО ТАКА С ТЕХНИТЕ СИНОВЕ.1 Този стих не може да бъде разбран без помощта на Коментарите. Той означава, че първата раса, „Сенките“ на прародителите, не можели да бъдат повредени или унищожени от смъртта. Понеже били толкова ефирни и толкова малко човешки по своя строеж, те не можели да бъдат повредени от никаква стихия – нито от вода, нито от огън. Но техните „синове“, втората коренна раса, можела и поради това била унищожена. Както прародителите изцяло се потопили в своите собствени астрални тела, които били тяхно порождение, точно така това порождение е било погълнато от своето потомство, от „послеродените“. Те станали второто човечество – съставено от най-разнообразни гигантски получовешки чудовища – първите опити на материалната Природа при построяването на човешките тела. Вечно цъфтящите страни (Гренландия сред тях) на Втория Материк били последователно превърнати от Едеми, с тяхната вечна пролет, в хиперборейски Хадес. Това превръщане станало следствие изместванията на великите води на планетата, океаните, които променили своите корита; мнозинството от втората раса загинало при този първи спазъм на еволюцията и втвърдяването на Планетата по време на човешкия период. Такива велики катаклизми е имало вече четири.2 И ние можем да очакваме петия за нас самите в задължителния срок от време. 1 Така били унищожени. 2 Първият катаклизъм е станал, когато това, което сега е Северният Полюс, се отделило от последните Материци. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА „ПОТОПИТЕ“ И „НОЕВЦИТЕ“ Повествованията в различните Пурани за нашите праотци са така противоречиви в своите подробности, както и всичко останало. Докато в Риг-Веда Ида или Ила е името на вдъхновителката на Вайвасвата Ману, Саяна прави от нея богиня, оглавяваща Земята; В Шатапатха Брахмана тя е показана като дъщеря на Ману, дете на неговата жертва, а по-нататък негова (на Вайвасвата) съпруга, от която той породил расата Ману. В Пураните тя отново е дъщеря на Вайвасвата, но е и жена на Будха (Мъдростта), незаконен син на Луната (Сома) и Тара, жена на планетата Юпитер (Брихаспати). Всичко това изглежда глупаво за непосветения, но за окултиста е пълно с философски смисъл. Тайният и съкровен смисъл може да се види дори по самата форма на повествованието, тъй като всички подробности нарочно са така объркани, че само опитното око на посветения може да ги проследи и да размести събитията в нужния ред. Разказът, предаден в Махабхарата, дава основната нота, но въпреки това трябва да бъде пояснен чрез тайния смисъл, съдържащ се в Бхагават Гита. Това е Пролог към драмата на нашето (петото) Човечество. Когато Вайвасвата бил потопен в молитвено съзерцание на брега на реката, до него доплувала риба, която молела той да я защити от по-голяма риба. Той я спасил и я поставил в глинен съд, където тя ставала все по-голяма и му съобщила за наближаващия потоп. Тази риба е добре познатата Матся Аватара, Първия Аватара на Вишну, Дагон1 на халдейския Ксисуфр и освен това означава още много други неща. Този разказ е много добре известен и не се нуждае от повтаряне. Вишну заповядва да се построи лодка, в която, според Махабхарата, се спасява Ману заедно със седемте Риши; тази подробност обаче отсъства в другите текстове. Тук Седемте Риши представляват седемте раси, седемте принципа и различни други неща; тъй като тук е заключена двойнствена тайна, скрита в тази многолика алегория. 1 Ние трябва да помним, че начело на всички вавилонски богове са стояли Еа, Ану и първоначалният Бел; и че първият, Еа, бил Бог на Мъдростта, велик „Бог на светлината“ и бездната и че той бил отъждествяван с Оан или с библейския Дагон – Човека-риба, който се издигнал от Персийския залив. |