|
По този начин универсалната традиция твърди, че човечеството се е развило в неговата сегашна форма постепенно от почти прозрачното състояние на тъканите, а не по силата на чудо или полови сношения. Това се намира и в пълно съответствие с древните философии: от философиите на Египет и Индия с техните Божествени Династии чак до философията на Платон. И всички тези универсални вярвания трябва да се поместят в разреда на „предчувствията“ и упоритите представи, като някои от тях са неизкореними в народните вярвания. Подобни вярвания, както забелязва това Л. Фигие: „Често са плод на мъдростта и наблюденията на безброй поколения хора... (Тъй като) традицията, която съществува в универсално еднообразен вид, притежава цялото значение на научно доказателство.“1 И както вече беше доказано, в Пураничните алегории се съдържа повече от една подобна традиция. И още – доктрината за това, че първата раса на човечеството се е образувала от Чхая или астралните образи на Питри, напълно се потвърждава в Зохар: „В Тзелем, отразения образ на Елохима (Питри), Той създал Адам (човека).“2 1 „Ден след смъртта“, стр. 123. 2 Изд. на Кремон, III, 76а; изд. на Броди, III, 159а; „Кабала“ на Исак Майер, стр. 420. Нееднократно се е привеждало като възражение, че колкото и да е висока степента на метафизическата мисъл в древна Индия, древните египтяни не са можели да се похвалят с нищо, освен с грубо идолопоклонничество и зоолатрия; и че Хермес, както се твърди, е бил само творение на гръцките мистици, живели в Египет. На това може да се отговори: пряко доказателство, че египтяните са знаели Съкровеното Учение е, че те са го преподавали при посвещение. Нека възразяващите да отворят „Eclogae Physicae et Ethicae“ на Стобей, гръцки компилатор на древни фрагменти, живял в пети век сл. Хр. Следва превод на стар Херметически фрагмент, говорещ за египетската теория на душата. Преведен дословно, той гласи: „От една душа – Душа на всичко съществуващо, излизат всички души, които се разсейват, като че ли те са били нарочно разпределени по целия свят. Тези души се подлагат на многобройни преобразувания; тези, които вече са станали пълзящи твари, се превръщат във водни; от тези водни животни произлизат животните на сушата; и от последните — птиците. От съществата, живеещи високо във въздуха (небесата) се раждат хора. Достигайки степента на човека, душите получават принцип на (съзнателното) безсмъртие и стават духове, а след това встъпват в хора на Боговете.“ |
