|
Мистичният Исус е бил разглеждан като мъже-жена. Също така и в орфическите химни, които се пеели по време на Мистериите, ние намираме: „Зевс е мъж, Зевс е безсмъртна дева“. Египетският Амон в своята друга половина е проявявал Богинята Нейт. Юпитер имал женски гърди. На някои статуи Венера се изобразявала с брада и богинята Ила е била едновременно и бога Су-дюмна, и неговото качество на потомък на Вайвасвата. Проф. Уилдър казва: „Името Адам или човек само по себе си предполага двойнствена форма на съществуване. То е тъждествено с Athamas или Thomas (Tarn на тамилски език), което се превежда от гърците като Didimos – близнак; поради това, ако първата жена е била създадена след първия човек, по силата на логическата необходимост тя би следвало да бъде „взета от мъжа“. Относно това ние четем: „И страната, която Господ Бог (Елохим) взел от човека, той направил жена“. Употребената тук еврейска дума е Tzela и отговаря на превода, който ние сме дали. Лесно е да се проследи тази легенда при Бероз, който казва, че Thalatth (Omorфka или Владетелката Урка) била начало на творението. Тя също така била Телита (? Мелита), царица на Луната... Две забележителни раждания на близнаци в Книгата Битие – на Каин и Авел, и Исаак и Яков – предполагат същата мисъл. Името Hebel съответства на Ева и неговите характерни признаци са женствени. „Към тебе ще е неговото влечение“, казал господ Бог на Каин: „И към твоя мъж е твоето влечение и той ще господства над тебе.“ По този начин първоначалното двуполово единство на човешката трета коренна раса е аксиома в Тайната Доктрина. Нейните девствени особи били издигнати до степен на „Богове“ понеже тази раса е представлявала тяхната „Божествена династия“. Съвременните раси се задоволяват да почетат мъжете-герои на четвъртата раса, която е създала боговете по своя еднополов образ, докато всички богове на първоначалното човечество били „мъже-жени“. Както е казано в първи том, човечествата са се развивали в съответствие и паралелно с четирите Елемента (стихии); всяка нова раса физиологически е била приспособена към приемането на нов Елемент. Нашата пета раса бързо се приближава към петия Елемент – наречете го, ако искате, междупланетен ефир, който обаче има повече отношение към психологията, отколкото към физиката. Ние, хората, сме се научили да живеем във всички климати, независимо дали са студени или тропически, но първите две раси не са имали никакво отношение към климатите, както и не се били подложени на никакво въздействие на температурата или нейните изменения. И по този начин, учат ни, хората са живеели до края на третата раса, когато над цялата планета е царствала вечна пролет, като тази, на която сега се наслаждават обитателите на Юпитер, свят, който по твърдението на Камий Фламарион: „Като противоположност на нашия не е подложен нито на повратностите на сезоните на годината, нито на резки промени на температурата, а се ползва от всички съкровища на вечната пролет.“1 Астрономите, които твърдят, че Юпитер се намира в разтопено състояние, в нашия смисъл на този термин, се поканват да обсъдят разминаванията в мнението си с този учен астроном на Франция.2 Едно нещо трябва винаги да се има предвид – че споменатата „вечна пролет“ е условие, осъзнато като такова само от самите обитатели на Юпитер. Това не е „пролет“, каквато ние я познаваме. В това условие се съдържа примиряването на двете приведени по-rope теории. И двете съдържат частични истини. 1 „Pluralitй des Mondes“, стр. 69. 2 Хипотезата, разработена през 1881 година от W. Mattieu Williams, явно е направила малко впечатление на астрономите. Авторът на „The Fuel of the Sun“ казва в списание „Знание“ („Knowledge“) от 23 дек. 1887 г.: „Прилагайки сега изчисленията на д-р Андрюс към условията на слънчевото съществуване... аз заключавам, че слънцето няма твърд, течен или газообразен нуклей, а се състои от несвързана материя в критично състояние, обвита отначало от обвивка от пламък – вследствие на новата (вторична) комбинация от несвързана материя, а над тази обвивка има друга, състояща се от пари, като резултат на тази комбинация.“ Това е нова теория, която трябва да се добави към всички научни и ортодоксални хипотези. Смисълът на „критичното състояние“ е обяснен от М. Уилямс в същото списание (9 дек. 1881) в статията „За твърдите тела, течностите и газовете“. Като се изказва относно опита, направен от д-р Андрюс с въглената киселина, този учен казва: „Когато се достигат 88o, границата между течността и газа изчезва: течността и газът се сливат в един тайнствен междинен флуид; в тръбичката се намира нещо в неопределено движение, като я изпълва – ефирна течност или видим газ. Дръжте нажежен до червено ръжен между вашето око и светлината и вие ще видите издигащата се вълна от движение на това, което изглежда като течен въздух. Видимостта на смесения флуид в тръбичката прилича на това, но е значително по-плътно и очевидно се намира между течно и газообразно състояние на материята, подобно на смолата и меласата, които се намират между твърдото тяло и течността.“ Температурата, при която протича явлението, била наречена от д-р Андрюс „критично състояние“: в този момент газообразното и течното състояние „са постоянни и е много вероятно, че всички подобни субстанции, можещи да съществуват и в двете състояния, притежават характерна за тях специална критична температура.“ Като продължава по-нататък своите разсъждения върху „критичното“ състояние М. Уилямс изказва някои напълно окултни теории за Юпитер и други подобни планети. Той казва: „Понятията ни за твърдите тела, течните и газообразните произтичат от нашия опит със състоянието на материята тук, на Земята. Но ако ние можехме да се пренесем на друга планета, те биха се изменили твърде любопитно. На Меркурий водата би се разглеждала като един от кондензираните газове, на Марс – като разтопено твърдо тяло. Но каква би била тя на Юпитер?“ „Неотдавнашните наблюдения оправдават нашите предположения, че той е слънце в миниатюра, с външна обвивка от облачна материя, явно състояща се от частично сгъстена вода, но при температура на нажежаване, и много вероятно – още no-гореща отвътре. Неговата магнитна атмосфера очевидно е с голяма дълбочина и сила на привличане върху външната му повърхност, бидейки два и половина пъти по-силна, отколкото е на повърхността на нашата Земя; атмосферното налягане, когато то се спуска по-ниско от тази видима повърхност, трябва скоро да достигне тази точка, при която парите на водите ще бъдат доведени до тяхното критично състояние. Поради това ние можем да направим извод, че океаните на Юпитер се състоят не от замръзнала течна или газообразна вода, а са океани или атмосфери от критическа вода. Ако някои риби или птици плават или летят там, те трябва да имат твърде критически организми...“ „Тъй като цялата маса на Юпитер е 300 пъти повече от масата на Земята и неговата енергия на свиване по посока на центъра е пропорционална на това, то неговите материали, ако те са подобни на материалите на Земята и не се намират в нажежено състояние, би трябвало да са значително по-плътни и цялата планета да има голямо относително тегло. Но ние знаем по движението на нейните спътници, че вместо това, относителното й тегло е по-малко и от четвъртината на относителното тегло на Земята. Това оправдава извода, че тя е толкова гореща, тъй като даже водородът при охлаждане би станал по-плътен от Юпитер под такова налягане.“ „Тъй като всички елементарни субстанции могат да съществуват в твърдо състояние, течно и газообразно или критическо, в съответствие с условията на температурата и налягането, аз ще бъда оправдан за предполагаемото заключение, че тя е нито твърда, нито течна, нито газообразна планета, а е планета критическа или кълбо, съставено вътре от свързани елементи, намиращи се в критично състояние и обвити от плътната атмосфера на своите пари, а също така от парите на някои съставки, подобни на водата. Същото разсъждение е приложимо към Сатурн и към други големи и разредени планети.“ Утешително е да се види как „научното въображение“ с всяка година се придвижава все по-близо до границите на нашите Окултни учения. |
