|
А сега за пункта, на който ние настояваме преди всичко. Той се заключава в това, че какъвто и произход да се приписва на човека, неговата еволюция е станала в следния ред: 1) безполов, както и всички примитивни (ранни) форми; 2) след това по силата на естествения преход той станал „самотен хермафродит“, двуполово същество; и 3) накрая той се разделил и се превърнал в това, което представлява сега. Науката ни учи, че всички примитивни форми, макар и безполови, „все пак са съхранили силата да се подлагат на процеса на безполовото размножаване“; защо тогава човекът трябва да се изключва от този природен закон? Двуполовото размножаване е еволюция, форма, определила се и усъвършенствана на скалата на Материята в процеса на размножаване по пътя на деление. Окултните учения са предимно панспермични и ранната история на човечеството е скрита само от „простосмъртните“; също така историята на първичните раси е погребана в гроба на времето не за посветените, а само за невежата наука. Поради това, поддържани, от една страна, от тази наука, показваща ни ръста на развитие и вътрешната причина на всяко външно изменение като закон на Природата; от друга страна, по силата на непоколебимата вяра в Мъдростта – ние можем да кажем – даже в Пансофията на универсалните традиции, събрани и запазени от посветените и усъвършенствани от тях в почти безгрешна система – при такава подкрепа ние ще се осмелим да представим тази доктрина по възможно най-ясния начин. В талантлива статия, написана преди около петнайсет години, нашият учен и уважаван приятел проф. Александър Уилдър от Ню Йорк доказва абсолютната логичност и необходимостта да се допусне, че „Първоначалната раса е била двуполова“ и привежда цял ред научни доводи.1 Преди всичко той сочи, че голяма част от растителния свят проявява феномена на двуполовото съществуване, класификацията на Линей поставя почти всички растения в тази категория. Това условие се среща както сред висшите семейства на растителното царство, така и при неговите низши видове от конопа до тополата и ailanthus от Ломбардия. Същото се наблюдава и в животинското царство. В живота на насекомите пеперудата поражда гъсеница и гъсеницата става пеперуда. Тази велика тайна е била изразена в Мистериите със следните думи – Taurus Draconem genuit, et Taurum Draco. Семейството на кораловите, което по думите на Асиз по време на сегашния геоложки период е преминало много стотици хиляди години за построяването на полуостров Флорида, поражда своето потомство от себе си както пъпките и клоните на дърветата. До известна степен пчелите стоят в същия ред. Афидията или въшливата трева се употребява от амазонките във всекидневието и девствените родители продължават рода в течение на десет следващи поколения. Какво казват античните мъдреци, философите-учители на древността? Говорейки за „Пир“ на Платон, Аристофан се изразява по следния начин: „В древни времена нашата природа не е била такава, каквато изглежда сега. Тя е била двуполова; формата и името съответствали и еднакво принадлежали както на мъжкото, така и на женското начало... Техните тела... били кръгли и начинът им на придвижване бил въртелив.2 Те били ужасни по своята сила и издържливост и притежавали чудовищно властолюбие. Поради това Зевс ги разделил на две и по този начин ги направил no-слаби; следвайки неговите наставления, Аполон излекувал плътта (кожата).“ 1 Вж. извадки от този очерк в „Theosophist“, февр. 1883, откъдето изброеното е обобщено. 2 Сравнете видението на Езекиил (гл.1) на четирите Божествени Същества – „и облика им бил като при човека“ и въпреки това с външността си напомняли колело, „когато те вървели, те вървели на четирите си страни... тъй като духът на живата твар бил в колелата...“ Забележка на Е. Рьорих – в православн. Библия този стих е преведен иначе: „ ...защото духът на животните беше в колелата“. При древните перси Meshia u Meshiane съставлявали единно същество. „Те също учели, че човечеството е било произведено на Дървото на Живота и се разраствало в андрогинни двойки дотогава, докато те не били разделени при последващото изменение на човешката форма.“ Така стиха в „Книга на Потомството“ (Toledoth) на Адам“: „Господ създал (bara, явил) човека по свое подобие, по образа Божий го създал той него; мъж и жена ги създал той тях“, ако го прочетем езотерически, ще се види истинският смисъл, т.е.: „Елохимите (Боговете) проявили от себе си (по пътя на изменения) човека по свое подобие... създали го (човечеството в неговата съвкупност, или Адам); мъж и жена ги създал той (колективното Божество).“1 Това показва езотеричния смисъл. Безполовата раса е била тяхното първо произведение, видоизменение на тях самите и от тях самите, чисти духовни съществувания; именно това е бил Адам solus. Оттук е произлязла втората раса: Адам-Ева или Jod-Heva, бездейните андрогини; и накрая Третата, или „разделилия се Хермафродит“, Каин и Авел, които породили четвъртата Сит-Енох и т.н. Именно тази третата, последната полудуховна раса, която също се явила последен носител на божествената и вродена Мъдрост, вродена също така в Енохите, ясновидците на онова Човечество. Четвъртата, вкусила плода на Дървото на Доброто и Злото – Мъдростта, вече обединена със земен разум2 и ето защо нечиста – по силата на това трябва отново да придобие тази Мъдрост чрез посвещение и велика борба. Обединяването на Мъдростта и Разума, като при това тя е властваща над него, в херметическите книги се нарича „Бог“, притежаващ двойната “плодовитост на двата пола.“ 1 Евгибий, християнинът, равинът Самуил Менсае бен Израил и маймонидите, всички те учели, че „Адам имал две лица и една личност и отначало той бил мъж-жена – мъж от едната страна и жена – от другата (подобно на Брама при Ману); но след това тези части се разделили“. Като доказателство за това равинът Еремия бен Елиазар привежда сто трийсет и деветия псалм на Давид: „Ти ме оформи отпред и отзад“, а не „обвил“ (beset), както е преведено в англ. Библия, което е нелепо и безсмислено, и това показва по предположението на проф. Уилдър, „че първоначалната форма на човечеството е била андрогинна“. 2 Вж. съчинението на Хокма, мъдростта на Бина, разума или Йехова, демиург, наричан Разбиране в Притчите на Соломон (VII). Не е ли премъдростта (Божествената окултна мъдрост) тази, която призовава: „Вас, хората, призовавам аз: научете се, неразумни, на благоразумие и глупави – на разум.“* Това е Дух и Материя; Nous и Психея; за последната Св. Йаков казва, че тя е „земна, чувствена и от дявола“. * Бел. прев. – В православната Библия, бълг. прев., посоченото място се намира в гл. 8, 45: „Към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас! Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци – на разум.“ |
