|
СТАНСА VI ЕВОЛЮЦИЯ НА „ПОСЛЕРОДЕНИТЕ“ 22. Еволюцията на трите раси продължава. 23. Втората раса създава Третата и загива. 22. ТОГАВА ВТОРАТА РАЗВИЛА РОДЕНИ ОТ ЯЙЦЕ, ТРЕТАТА.1 ПОТТА СЕ УСИЛИЛА, НЕЙНИТЕ КАПКИ СЕ УВЕЛИЧИЛИ И КАПКИТЕ СТАНАЛИ ТВЪРДИ И КРЪГЛИ. СЛЪНЦЕТО Я СТОПЛИЛО. ЛУНАТА Я ОХЛАДИЛА И ОФОРМИЛА; ВЯТЪРЪТ Я ХРАНЕЛ ДО СЪЗРЯВАНЕТО Й. БЯЛ ЛЕБЕД ОТ ЗВЕЗДНИТЕ ВИСИНИ2 ОСЕНИЛ ГОЛЯМАТА КАПКА. ЯЙЦЕ НА БЪДЕЩАТА РАСА, ЧОВЕКА-ЛЕБЕД3 В КРАЯ НА СЛЕДВАЩАТА ТРЕТА (а). ОТНАЧАЛО МЪЖ-ЖЕНА, СЛЕД ТОВА МЪЖ И ЖЕНА (b). 1 Раси. 2 Луната. 3 Хамса. (а) Текстът на тази Станса ясно предпоставя, че човешкият ембрион е бил изхранен ab extra от Космическите сили и че „Бащата-Майка“ явно са отделили зародиш, който съзрявал; и по всяка вероятност това е било „послеродено яйце“, което е трябвало да бъде измътено по някакъв тайнствен начин, като разделено от своя „двойнствен“ родител. Сравнително лесно е да си представим яйцеродно човечество, тъй като даже и досега в определен смисъл човекът е „яйцероден“. Още повече, Магенди в своя труд „Precis Elйmentaire de Physiologie“, привеждайки „случай, при който пъпната връв била нарушена и раната напълно зараснала“, и въпреки това детето се родило живо, пита с голямо основание: „По какъв начин е ставала циркулацията на този орган?“ На следващата страница той казва: „Нищо още не е известно относно храносмилането в утробния плод.“ Що се отнася до неговото хранене, той поставя следния въпрос: „Какво можем ние тогава да кажем за храненето на утробния плод? Трудовете по физиология съдържат само мъгляви предположения по този въпрос.“ „Да, но може да възрази скептикът – но книгата на Магенди принадлежи на предишното поколение, а науката оттогава е постигнала такива успехи, че печатът на невежеството не може повече да се слага на тази професия.“ Ако това е така, да се обърнем към някой много голям авторитет по физиология, например към сър Майкъл Фостър, и за срам на съвременната наука ще видим какви са неговите твърдения. „Що се отнася до възникването и развитието на функционалната дейност в ембриона, нашите знания се равняват почти на нула. Ние почти нищо не знаем за различните фази, през които преминават главните основни свойства на протоплазмата на овума, диференцирайки се в тези сложни феномени, които направихме опит да обясним в този труд.“1 Учениците на Тринити колеж на Кеймбриджкия университет нека спуснат завеса пред статуята на Хигия и да завържат очите на бюстовете на Гален и Хипократ, от страх те да не обърнат пълния си с упрек поглед от своите изродили се потомци. Ние трябва да приведем още един факт. Сър Майкъл Фостър внимателно пази мълчание по повод случая с пъпната връв, посочен от неговия велик френски колега. (b) Това много любопитно твърдение е обяснено в Коментарите. Да го разясним още: както беше казано no-горе, първата раса създала втората чрез „пъпкуване“, втората раса дала рождение на третата, която сама се разделила на три отделни подразделения, състоящи се от различно породени хора. Първите две подразделения се размножили по яйцевидния метод, по всяка вероятност неизвестен на съвременната естествена история. Докато ранните субраси на Третото човечество се размножавали чрез своеобразно отделяне на влажности или жизнен флуид, чиито капки се събирали и образували яйцевидно кълбо – или да кажем яйце, служещо за външно вместилище за зараждането в него на плода и детето; начинът на размножаване на следващите субраси се изменил, във всеки случай по своите резултати. Потомството на ранните субраси било напълно безполово – даже безформено, доколкото ние можем да знаем това,2 но потомството на следващите субраси се е раждало андрогинно. Именно в третата раса станало разделянето на половете. От безполово, човечеството се състояло от определени хермафродити или двуполови; и накрая, яйцето на човека започнало да ражда постепенно, почти незабелязано в своето еволюционно развитие, отначало същества, в които единият пол е преобладавал над другия и накрая – изразени мъже и жени. Сега да потърсим потвърждение на това твърдение в религиозните легенди на Изтока и Запада. Да вземем отначало „яйцеродената“ раса. Замислете се над Кашияпа, ведийски мъдрец, най-плодовит от създателите. Той бил син на Маричи, от разума роден син на Брама; и той става баща на Нагите или Змейовете сред другите същества. Екзотерически Нагите са полубожествени същества с човешки лица и змийски опашки. Въпреки това расата на Нагите е съществувала и както казват, по брой не е била повече от хиляда; родена или по-точно излязла от Кадру, жена на Кашияпа, с цел населяване на Патала, която несъмнено е Америка, и това ще бъде доказано; също така е съществувала Нага-Двипа, едно от седемте подразделения на Бхарата-Варша, Индия, населена от народ със същото име, което се признава даже от някои изтоковеди, народ исторически и оставил до наше време много следи от своето съществуване. 1 „Text-Book of Physiology“, трето издание, 1879, стр. 623. 2 Вж. „Тимей“. |
