|
Това е само едно от няколкото значения. Няма нужда да се напомня на изучаващия, че Скорпионът е астрологичен знак на органите на размножаване. Подобно на индуските Риши, всички Патриарси могат да бъдат превърнати в техните числени знаци, а също така и да се заменят помежду си. В съответствие с въпроса към който се отнасят, те стават десет, дванайсет, седем или пет или даже четиринайсет и имат същото езотерично значение, което и Ману, и Ришите. Освен това Йехова, което може да се докаже, притежава етимологично разнообразие, но са точни само тези имена, които се срещат в Кабала. Jeve е термин от Вехтия Завет и се произнася като Ya-va. Инман предполага, че той е съкращение от две думи – Yaho-Iah, Jaho-Jah или J aho е Jаh. B древноеврейската писменост тези две думи с точките променят смисъла – произвол от страна на равините, имащ за цел да го свърже с името Адоний, което има същите точки. Любопитно и наистина трудно е да си представим, че в древността евреите са четели името като Адоний, когато са имали толкова имена, сред които са Jeho и Jаh, и Iah. Но това е било така. И Филон Библейски, който ни дава така наречения фрагмент на Санхуниатон, представя неговия правопис с гръцки букви ????, Javo или Jevo. Теодорит казва, че самаритяните са го произнасяли Yahva, а евреите Yaho. Проф. Гибс обаче предлага следната пунктуация – Ye-hou-vih; и той разсича гордиевия възел на неговото истинско окултно значение. Тъй като в тази последна форма като еврейски глагол той означава „той ще бъде“.1 То също така се е произвеждало от халдейския глагол eue (eve) или еиа (eva), „да бъде“. И това е било така, понеже само от Енох, „Син на Човека“ са започнали истинските човешки раси и започнали „да са“ мъже и жени. 1 Вж. за сравнение Hosea, XII, 6, където има такава пунктировка. Намирайки в санскритския език срички като Jаh и Yah, например Jah-navi, „Ganges“ и Jagan-natha, „Властелин на Света“, става ясно защо в своите трудове Раулинсън се изказва така убедено в арийското и ведическото влияние върху ранната митология на Вавилон. Също така не трябва много да се учудваме от това, че прословутите десет еврейски племена са изчезнали по време на пленничеството, без да оставят никакви следи, защото в действителност евреите са имали само две племена – Юдейското племе и племето на Левит. Освен това левитите съвсем не са били племе, а свещеническа каста. Тяхното потомство само последвало своите праотци, различните патриарси и се разтворило във финия небесен въздух. Наистина в древността са съществували брами и а-брами, и то преди да се роди първият евреин. Всеки народ е смятал своя първичен бог или богове за андрогини, иначе не би могло и да бъде, тъй като те са разглеждали своите далечни изначални праотци, своите двуполови предци, като божествени същества и богове, точно както правят това китайците и до днес. И действително, в определен смисъл те са били божествени точно така, както и тяхното първо човешко потомство, „роденото от разума“ първобитно човечество, което несъмнено било двуполово, според свидетелствата на най-древните символи и традиции. „Под измислените емблеми и в специалната фразеология на свещенослужителите от древността лежат скрити намеци за някои науки, още неоткрити в сегашния цикъл. Колкото и да е добре запознат ученият със свещените писмености и системата на йероглифите на Египет, той трябва преди всичко да се научи внимателно да изследва техните писмени документи. Преди да се осмели да ги тълкува, той трябва да се убеди, с компас и линийка в ръка, че пиктографската писменост, която изследва, съвпада по всички линии с определени установени геометрични фигури, които представляват скрити ключове към подобни записи. Но има митове, които сами говорят за себе си. В техния раздел ние можем да включим мита за двуполовите първични творци на всички Космогонии. Гръцкият Зевс-зен (Ефир) и Чтхониа (Хаотичната Земя), и Метис (Вода) – неговите жени; Озирис и Изида-Латона – първият Бог също така изобразява Ефира, първата еманация на висшето божество, Амон, първичният Източник на Светлина; Богинята – Земята и Водата; Митра, бог роден от скалата, символ на мъжкия световен огън или олицетворената изначална светлина и Анахита – Богинята на Огъня, негова съпруга и дъщеря едновременно; чистия елемент на Огъня (активен или мъжки принцип), разглеждан като светлина и топлина в съчетание със Земята или Материята (женски или пасивен елемент на космическото зараждане).“1 1 „Разбулената Изида“, I, 156. Всичко това е същността на писанията за първоначалния божествен Хермафродит. |
