|
„Каин... е син на „Господа“, а не на Адам“. „Господ“ е Адам-Кадмон, „Отец“ Yod-Heva, „Адам-Ева“ или Jehovah, син на греховната мисъл, а не порождение на плътта и кръвта. От друга страна, Сит е глава и родител на расите на Земята; тъй като екзотерично той е син на Адам, но езотерично е потомък на Каин и Авел, понеже като Авел или Hebel е жена, съответната женска половина на мъжката половина на Каин, и Адам е събирателно име за мъж и жена: „Мъж и жена (zachar va nakobeh) ги сътворил moй... давайки им име Адам.“ Стиховете в Книгата Битие от глава I до V са объркани преднамерено, поради кабалистични съображения. След „Човека“ в Книгата Битие, I, 26 и Енох, син на човека в гл. IV, стр. 26; след Адам, първия андрогин; след Адам-Кадмон-безполовия (първия) Логос – след разделянето на Адам и Ева, следват накрая Jehovah-Eve и Cain-Jehovah. Всички те представляват определени коренни раси, тъй като ги разделят милиони години. Следователно арийската и семитската Тео-антропографии са същността на два листа на една и съща клонка; техните съответни олицетворения и символически личности по отношение един към друг стоят в следния ред: I. „Непознаваемото“, споменавано многообразно в стиховете на Риг-Веда, като например „Нищо не е съществувало“, наречено по-късно Парабраман, Аин, Нищо или Ейн-Соф на кабалистите, и също така „Дух“ (на Бога), носещ се над Водата в Книгата Битие. Всички те са тъждествени. Освен това стих 2 от Книгата Битие I, е поместен като 1-и в съкровените кабалистични текстове, където следват Елохимите, „създаващи небето и земята“. Това произволно преместване в реда на стиховете е било необходимо за монотеистични и кабалистични цели. Проклятието на Еремия към тези Елохими (Богове), които не създали Небесата и Земята1, показва, че имало други Елохими, които изпълнили това. 1 Еремия, Х, 11. Бълг. прев.: „Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата.“ – Бел. прев. II. Небесният Ману-Сваямбхува, който произлязъл от Сваямбху-Нараяна, „Самосъщния“, Адам Кадмон на кабалистите и андрогинния „човек“ в Книгата Битие, гл. I, всички те са тъждествени. III. Ману-Сваямбхува е Брама или Логос; той е Адам Кадмон, който в Книгата Битие, гл. IV, стр. 5, разделя себе си на две половини – мъж и жена, като става по този начин Jah-Hovah или Jehovah-Eve; така както Ману-Сваямбхува или Брама разделя себе си, за да стане „Брама-Вирадж и Вак-Вирадж“, мъж и жена. Всички останали текстове и версии са само „прикритие“. IV. Вак е дъщеря на Брама и се нарича Шата-Рупа, „със сто форми“, и Савитри, Зараждаща, Майка на Боговете и всичко живеещо. Тя е тъждествена с Ева, „Майка (на всички Властелини или Богове или) на всичко живеещо“. Освен това съществуват още много окултни значения. Написаното по този повод в „Разбулената Изида“ е правилно, въпреки че е разхвърляно в много предпазливи за онова време изрази. Привеждаме езотеричното пояснение на Езекиил, казано за Jodhevah или Jehovah: „Когато триъгълникът е взет в началото на тетраграмата, той изразява Божественото творение – духовно, т.е. без плътски грях; а взет в своя противоположен край той изразява последния и проявява женско начало. Името на Ева се състои от три букви, а името на първоначалния или небесен Адам се пише с една буква Jod или Yod; поради това то не бива да се чете Jehovah, a Jeva или Ева. В първа глава Адам е духовен и поради това чисто андрогинен, Адам Кадмон. Когато жената излиза от лявото ребро на втория Адам (от прахта), чистата Дева е отделена и падайки в „зараждане“ или в низходящ цикъл, става Скорпион, емблема на греха и материята. Докато възходящият цикъл сочи чисто духовните раси или десет допотопни Патриарси, Праджапати и Сефироти, ръководени от самото творящо божество, което е Адам Кадмон или Yodcheva (духовно); низшия (Jehovah) е цикъл на земните раси, оглавявани от Енох или Везните, седмия; който по силата на това, че е полубожествен и полуземен, както е казано, бил взет жив на небето от Бога. Енох и Хермес, или Везните, са единни.“1 1 „Разбулената Изида“, II, 462–463. |
