|
И така, „Божествения хермафродит“ е Брама-Вак-Вирадж, а у семитите, или по-точно у евреите той е Йехова-Каин-Авел. Само че „езичниците“ били, а и до днес са по-искрени и откровени, отколкото по-късните израилтяни и равини, несъмнено познаващи истинското значение на своето екзотерично божество. Евреите смятат даденото им име – Jah-udi – като обида. Въпреки това те имат, или биха имали, ако поискат, такова неоспоримо право да наричат себе се древни Jah-udi, Jah hovians, както и брамините, наричащи себе си брамини по своето национално божество. Тъй като Jah-hovah e родово име на тази група или йерархия на творящи планетни ангели, под чиято звезда се е развила тяхната народност. Той е един от планетните Елохими на управляващата Сатурн група. Стих 26 на глава IV в Книгата Битие, ако бъде прочетен правилно, вече би им дал такова право, тъй като в него новата раса на хората, произлязла от Сит и Енох, се нарича Jehovah, нещо съвсем различно от приетия в Библията превод, който би трябвало да се чете: „Също така му се родил син Енох; тогава хората започнали да наричат себе си Jah или Jah-hovah“, т.е. мъже и жени, „властелини на Творението“. Нужно е само да се прочете споменатият стих в еврейския първоначален текст и в светлината на Кабала, за да се види, че вместо думите, които сега стоят в превода, правилното предаване на текста би било: „Тогава хората започнали да се наричат Jehovah“; а не: „Тогава хората започнали да призовават името на Господа“, като последното е изопачено предаване, без значение случайно или не. Също така добре известното място: „Аз породих човека от Господа“, би трябвало да се чете: „Аз породих човека, подобен на Jehovah.“1 Лютер е превел това място по един начин, католиците по съвършено друг. Епископ Wordsworth го предава така: „Cain — аз породих – Kain om Kв’nilhi аз породих.“ Лютер: „Аз породих човека — подобен на Господа (Jehovah).“ И автора на „The Source of Measures“: „Аз измерих човека, подобен на Jehovah.“ Последното е и правилното предаване на текста, тъй като (а) прочутият равин-кабалист е обяснил това място на авторката на този труд именно по този начин и (b) последното предаване е тъждествено с онова, което съществува в Съкровеното Учение на Изтока, що се отнася до Брама. В „Разбулената Изида“2 беше обяснено от авторката, че: 1 Вж. „Source of Measures“, стр 277. 2 II, 464. |
