|
Тъй като еврейската буква Jod била membrum virile и Hovah била Ева, майка на всичко съществуващо или пораждащата Земя и Природа, авторът предполага: „Ясно е, че съвършеният (женственият, съвършен кръг или Йони, числено равняващ се на 20 612) като първопричина на измеренията приема също така форма на началото на зараждането в качеството на хермафродит; оттук е произлязла фалическата форма и нейното приложение.“ Именно така „фалическата форма и нейното приложение, са се появили много векове по-късно; и първоначалното значение на Енох, син на Сит, е означавало първата раса, родена по обичайния за нашето време начин – от мъж и жена – тъй като Сит не е човек, а раса. Преди него човечеството се е състояло от хермафродити. Като първи резултат (физиологически), следващ „падението“, Сит е също така и първият човек. Поради това и неговият син Енох се нарича „Син на Човека“. Чрез себе си Сит ознаменува по-късната трета раса. За да се крие истинското, съкровено име на Ейн-Соф – безграничното и Безкрайно Нищо, – кабалистите издигнали съставно, определително наименование на един от личните Творящи Елохими, чието име било Yah или Jдh — буквите i или j, или у често са се заменяли — или Jah-Hovah, т.е. мъж и жена1, Jah-Eve – хермафродит или първичната форма на човечеството, първоначалния Адам на земята, даже не и Адам-Кадмон, чийто „от разума роден син“ мистически е земният Jah-Hovah. И знаейки това, изкусният равин-кабалист направил от него дотолкова тайно име, че не е могъл да го разкрие по-късно, без да издаде цялата схема; по този начин той е бил принуден да го направи съкровено. 1 Jod в Кабала има като символ ръка, показалец и също лингам, тогава, когато числено е съвършен; но той също така е числото 10, мъжкото и женското начало, когато те са разделени. Само сравнявайки Библията с Пураните може да се види доколко близка е тьждествеността между Брама-Праджапати и Йехова-Сефирот, между Брама-Вирадж и Йехова-Адам. Изследвани и прочетени в тази светлина, двете Писания ни дават неоспоримото доказателство, че са две копия на един и същи оригинал – направени в два периода, отстоящи далеч един от друг. Във връзка с тази тема сравнете още веднъж Книгата Битие, гл. IV, стр. 26 и Ману, I, 32 и тези писания ще проявят своя смисъл. В Ману Брама, който подобно на Йехова или Адам в Книгата Битие е едновременно човек и Бог и разделя своето тяло на мъж и жена, в езотеричното значение е олицетворение на творческата и зараждаща сила, както божествена, така и човешка. Зохар предлага още повече убедителни доказателства за тази тьждественост, докато някои равини повтарят буквално оригинални пуранични изрази: така например „творението“ на света обикновено се разглежда в браминските книги като Лила, възторг или игра на Висшия Създател. „Понеже по този начин Вишну е разделено и неразделено естество, дух и време, той играе като забавляващо се момченце. Това вие ще научите, ако се вслушате в неговите намерения.“1 1 Вишну Пурана, I, II, превод на Уилсън, I, 20. Сега сравнете това с написаното в Книгата Nobeleth’ Hokhmah: „Кабалистите казват, че встъпването на световете в съществуване е станало чрез възторг, тъй като Ейн-Соф (?!) се възрадвало в самото Себе си и започнало да блести и да излъчва от Себе си към Себе си... – всички се наричат възторг“ – тази извадка е приведена в „Кабала“ на Майер, стр. 110. Така това не е „странна представа на кабалистите“, както отбелязва току-що споменатият автор, а чиста пураническа, арийска мисъл. Но защо трябва да се прави Творец от Ейн-Соф? |
