|
БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЕРМАФРОДИТ Върху окултните и религиозните мистерии е бил хвърлен непроницаем покров на тайната след потъването на последните представители на расата на Атлантидите преди около 12 000 години, за да се избегне възможността те да станат владение на недостойни хора и по този начин да бъдат осквернени. Някои от тези науки са се превърнали сега в екзотерични, като например астрономията в нейния чисто математически и физически аспект. Но всичките им догми и тезиси, затворени в символи, понеже са оставени под изключителната охрана на притчите и алегориите, са били забравени и впоследствие смисълът им е бил променен. Въпреки това хермафродитът се среща в писанията и легендите почти на всеки народ; откъде е това единодушно признание, ако твърдението е само измислица? Под покрова на тази тайна петата раса е била насочена към установяване, или по-точно – възстановяване, на религиозните мистерии, в които древните истини е можело да се предадат на бъдещите поколения в алегории и символи. Обърнете внимание на нерушимия свидетел на еволюцията на човешките раси – на египетския Сфинкс, тази загадка на вековете! Въплъщавайки се на Земята, Божествената Мъдрост, принудена да опита горчивия плод на личния опит от страдания и болка, се зародила на Земята само под сянката на Дървото на знанието за доброто и злото – тайна, която отначало е била известна само на елохимите, Само-посветените „висши Богове“.1 В Книгата на Енох срещаме Адам,2 първия божествен Андрогин, разделил се на мъж и жена и станал Jah-Heva в една форма или раса и Каин и Авел1 – мъж и жена – в друга своя форма или раса – двуполов Йехова,2 отзвук на своя арийски прообраз Брама-Вак. Следват трета и четвърта коренни раси на човечеството,3 т.е. раси на мъже и жени, или индивиди от противоположни полове, но вече не безполови полудухове и андрогини, каквито са били двете раси преди тях. Намек за този факт се среща във всички антропогенни. Има го в разказите и алегориите, в митовете и откровенията, в легендите и преданията. Тъй като от всички велики тайни, наследени от посветените на белокосата древност, именно тази е най-великата. Тя обяснява двуполовия елемент, намиращ се във всяко творящо божество, в Брама-Вирадж-Вакх, както и в Адам-Йехова-Ева и в Каин-Йехова-Авел. Тъй като „Книга за Потомството на Адам“ даже и не споменава Каин и Авел, а само казва: „Мъж и жена ги сътворил... давайки им име Адам.“4 1 Вж. Книга на Енох, прев. Епископ Лаврентий, 1883. 2 Адам (Кадмон) подобно на Брама и Марс е символ на зараждащите и творчески сили, представляващи образно Водата и Земята – тайна на алхимията. „Нужни са Земя и Вода, за да се създаде човешката душа“, казва Мойсей. Марс е индуският Мангала, планетата Марс, тъждествена с Картикея, „Бог на Войната“... Той е Гхармаджа, роден от потта на Шива и от Земята. Той е Лохита, червен, подобно на Брама, а също и на Адам. Подобно на Адам, индуският Марс не е роден от жена и майка. При египтяните Марс бил първичният зараждащ Принцип, както в екзотеричните учения е Брама, и Адам в Кабала. 1 Авел е Chebel, което означава „родилни страдания“, зачатие. 2 Вж. „Разбудената Изида“, II, 398, където Йехова е показан като слети Адам и Ева; и Hevah и Авел като женствен змей. 3 Вж. „Разбулената Изида“, I, 305. „Съчетаването на тези две раси създало трета раса“. 4 Книга Битие, гл. 5, стих 2, Вж. Библията в англ. изд. И по-нататък следва: „И Адам... родил син по свое подобие, по свой образ и му дал името Сит.“6 След това той родил други синове и дъщери, като с това се доказва, че Каин и Авел са негови собствени алегорични заместници. Адам представлява първоначалната човешка раса, особено в нейния космосидерален смисъл. Но в тео-антропологичното значение обаче това не е така. Съставното име Jehovah или Jah-Hovah, означавайки мъжки живот и женски живот – отначало андрогинен, а след това разделен на два пола – се употребява в този смисъл в Книгата Битие от пета глава и по-нататък. Както казва авторът на труда „The Source of Measures“: „Двете думи, от които е съставено името Jehovah, показват първоначалната представа за мъже-жената като зачеващ живота.“6 5 Пак там, гл. 5, стих 3. 6 Стр. 159. |
