|
Пиндар описва Леда като съчетаваща се в една и съща нощ със своя съпруг и с бащата на Боговете – Зевс. По този начин Кастор е син на Смъртния, Полукс е потомък на Безсмъртния. В създадената за този случай алегория е казано, че по време на метежа, предизвикан от чувството за мъст против Атаридите4 (т.е. синове на Атарид), Полукс убива Линкей – „този, който от всички безсмъртни е имал най-проникващ поглед“, – но Кастор е ранен от Идас, „този, който вижда и знае“. Зевс поставя край на битката, като хвърля своята мълния и убива двамата сражаващи се. Полукс намира умиращия си брат.5 В отчаянието си той призовава Зевс да порази и него. „Ти въобще не можеш да умреш“ – отвръща Властелинът на боговете, — ти принадлежиш към Божествената раса“. Но той му предоставя избор: или Полукс ще остане безсмъртен, постоянно пребивавайки на Олимп, или ако пожелае да сподели съдбата на брат си във всичко, той ще трябва да прекарва едната половина от съществуването си под земята, а другата в златните небесни Палати. Това полубезсмъртие, което ще бъде поделено с Кастор, се приема от Полукс.6 Така братята-близнаци живеят, като се редуват — единият през деня, а другият през нощта.7 4 Аполодорий, III, l. 5 Гробницата на Кастор е била показвана в древни времена в Спарта, казва Павзаний (III, 13–1); а Плутарх съобщава, че в Аргос го наричали полусмъртен или полу-герой, ???????????? („Quaest. Gh.“,23). 6 Пиндар, „Nem.“, X, 60 et seq., Dissert. 7 Schol. Eurip., „Orest.“, 463, Диндорф. Вж. Дешарм, op. cit., стр. 654. Дали това е само поетична измислица? Или е алегория, едно от тези тълкувания на „слънчевия мит“, над които не може да се издигне нито един от съвременните изтоковеди? Наистина, това е много по-значително. Тук срещаме намек за третата раса, „яйце-родената“, чиято първа половина е смъртна, т.е. безсъзнателна в своята личност, като такава, и нямаща в себе си нищо, което да може да преживее смъртта1; втората Ј половина става безсмъртна в своята индивидуалност по силата на това, че нейният пети принцип, като призован към живот от вдъхновяващите богове, свързва така Монадата с тази Земя. Това е Полукс, докато Кастор изобразява личността, смъртния човек, животното – и даже не от висш вид, когато той е разделен от божествената индивидуалност. „Близнаци“ наистина, но въпреки това завинаги разделени от смъртта, ако Полукс, движен от гласа на близначеството, не дари по-малко надарения си брат с част от божествената си природа, приобщавайки го по този начин към своето безсмъртие. Такъв е окултният смисъл на метафизичния аспект на алегорията. Нейното широко разпространено съвременно тълкуване – толкова възпявано в древността, по думите на Плутарх,2 като символ на братската любов, виждащо в нея само изображение на Слънцето и Луната, взето от съзерцанието на Природата, е слабо и недостатъчно за обяснение на тайния смисъл. Освен факта, че Луната у гърците и в екзотеричната митология е била с женско начало и поради това надали е можела да се разглежда като Кастор и в същото време да бъде отъждествявана с Диана, древните символисти, приемащи Слънцето, Царя на всички небесни тела, като видим образ на Висшето Божество, никога не биха го олицетворили с Полукс, който е бил само полубог.3 1 Монадата е безлична и поради това тя е бог per se, макар че на този план е безсъзнателна. Тъй като е разделена със своя трети (често наричан пети) принцип, Манаса, който е хоризонтална линия на първия, проявения триъгълник или троица, тя не може да има нито съзнание, нито познание за нещата на този земен план. „Висшето вижда с очите на низшето“ в проявения свят; Пуруша (Духа) остава сляп без помощта на Пракрити (Материята) в материалните сфери; така както и Атма-Будхи без Манас. 2 „Moral“, стр. 484f. 3 Това странно тълкуване и представяне е било прието от Дешарм в неговата „Митология на Древна Гърция“, стр. 655. „Кастор и Полукс – казва той – не е нищо друго освен Слънцето и Луната, представени като близнаци... Слънцето е безсмъртно и могъщо същество, изчезващо всяка вечер от хоризонта и спускащо се под Земята, като че ли иска да отстъпи мястото си на братското светило, което се появява за живот през нощта, това е Полукс, принасящ себе си в жертва заради Кастор; Кастор, бидейки но-долу от своя брат, му е задължен за своето безсмъртие; тъй като Луната, казва Теофраст, е само друго, по-слабо Слънце („De Venus“, 17).“ Ако от гръцката митология преминем към алегориите и символизма от времето на Мойсей, ще открием още по-поразяващо потвърждение на същата доктрина, но в друга форма. Въпреки че няма да сме в състояние да проследим в тях „яйцеродените“, все пак в първите четири глави на Книгата Битие несъмнено ще намерим Андрогина и Първите Три Раси на Тайната Доктрина, скрити под необикновено изкусен символизъм. |
