|
20. ТЕХНИТЕ БАЩИ БИЛИ САМОРОДЕНИ. САМОРОДЕНИ ЧХАЯ ОТ БЛЕСТЯЩИТЕ ТЕЛА НА ВЛАСТЕЛИНИТЕ, ОТЦИТЕ, СИНОВЕ НА ЗДРАЧА. „Сенките“ или Чхая се наричат синове на „самородените“, тъй като последното наименование се е прилагало към всички Богове и същества, родени от волята, независимо дали това е волята на божеството или адепта. Може би и на хомункулите на Парацелз би било дадено същото наименование, въпреки че последният процес е станал на много по-материален план. Наименованието „Синове на здрача“ показва, че „самородените“ праотци на нашата Доктрина са тъждествени с Питри на браминската система, тъй като това наименование намеква за техния начин на раждане; тези Питри са произлезли от „телата на здрача на Брама“, както се твърди в Пураните. 21. КОГАТО РАСАТА ОСТАРЯЛА, СТАРИТЕ ВОДИ СЕ СМЕСИЛИ С ПО-СВЕЖИ ВОДИ (а). КОГАТО ТЕХНИТЕ КАПКИ СТАНАЛИ МЪТНИ, ТЕ СЕ ИЗПАРИЛИ И ИЗЧЕЗНАЛИ В НОВИЯ ПОТОК, В ГОРЕЩИЯ ПОТОК НА ЖИВОТА. ВЪНШНАТА ОБВИВКА НА ПЪРВАТА СТАНАЛА ВЪТРЕШНА НА ВТОРАТА (b). СТАРОТО КРИЛО СТАНАЛО НОВА СЯНКА И СЯНКА НА КРИЛОТО (с). (a) Старата или първичната раса била погълната от втората раса и станала едно с нея. (b) Това е тайнствен процес на трансформация и еволюция на човечеството. Материята на първичните форми – облачна, ефирна и негативна – била привлечена и погълната и по този начин станала допълнение към формите на втората раса. Коментарите обясняват това, казвайки, че тъй като първата раса е била съставена просто от астрални сенки на прародителите-творци и, разбира се, не е имала нито свои собствени астрални, нито свои физически тела, тази раса не е умирала. Нейните „хора“ постепенно са се разтваряли и са се поглъщали от телата на своето собствено „послеродено“ потомство, по-плътни, отколкото са били техните. Старата форма се е изпарявала, поглъщала се и изчезвала в новата форма – по-човешка и физическа. Смъртта не е съществувала в тази епоха, по-блажена, отколкото е Златният Век; но първичната или родителската материя е била употребена за създаването на ново същество, за изграждане на тялото и даже вътрешните или низшите принципи или тела на потомството. (c) Когато „Сянката“ се поглъща, т.е. когато астралното тяло се покрива с по-плътна плът, човек започва да развива физическото тяло. „Крилото“ или ефирната форма, която породила своя сянка и подобие, става сянка на астралното тяло и свое собствено потомство. Този израз е любопитен и своеобразен. Тъй като може би по-нататък не ще възникне възможност да се върнем към тази тайна, най-добре е сега да се покаже двойнственият смисъл, който се съдържа в гръцкия мит и се отнася до тази особена фаза на еволюцията. Той се среща в различни варианти в алегориите за Леда и нейните двама сина Кастор и Полукс, като при това всеки от вариантите има особено значение. Така в Одисея, книга XI, Леда се споменава като съпруга на Тиндар, дала рождение на „двама сина с мъжествено сърце“ – Кастор и Полукс. Юпитер ги дарява с чудесен дар и предимство. Те са полубезсмъртни; те живеят и умират циклично, през ден (??????????).1 Като Тиндариди тези братя-близнаци се явяват астрономически символ и изобразяват деня и нощта. Техните жени Фебея и Хилейра, дъщери на Аполон или Слънцето, олицетворяват Изгрева и Здрача.2 Така е в алегорията, в която Зевс е показан като баща на двамата герои – родени от Яйцето, което ражда Леда – този мит е изцяло теогоничен. Той се отнася към групата космически алегории, в които светът е описан като роден от Яйцето. Тъй като в този мит Леда, съчетавайки се с Божествения Лебед или Брама-Калахамса, приема образа на бял лебед. И така, Леда е митичната птица, на която преданията на различните народи на арийската раса приписват разнообразни орнитологични форми, като при това всички тези птици снасят златни яйца.3 В Калевала, епичната поема на финландците, блажената дъщеря на Ефира „Вода-Майка“ създава Света, съчетавайки се с „патока“ – друг вид на лебеда или гъсока, Калахамса – който полага в нейните недра шест златни яйца и седмото „желязно яйце“. Но вариантът на алегорията за Леда, имащ пряко отношение към мистичния човек, се среща само в Пиндара,1 със слабо споменаване за него в химните на Омир.2 Тук Кастор и Полукс не се явяват повече от Диоскурите на Аполодор,3 а стават високозначителен символ на двойнствения човек, Смъртния и Безсмъртния. И не само това, а както сега ще видим, те са и символ на Третата раса и нейното превръщане (трансформация) от животинския човек в Бого-човек, само че притежаващ животинско тяло. 1 Одисея, XI, 298–305; Илиада, III, 243. 2 Hyg., „Fab.“, 80. Овидий, „Fast.“, 700 и т.н. Вж. „Mythologie de la Grиce Antique“, стр. 653, Дешарм. 3 Вж. Дешарм, пак там, стр. 652. 1 „Nem.“, Х, 80 et seq. Теокрит, XXIV, 131. 2 XXXIV, V, 5. Теокрит, XXII, 1. 3 III, 10, 7. |
