|
В „Descent of Man“ се среща следното място, което показва доколко близо е бил Дарвин до приемането на това древно учение: „Отдавна е известно, че в царството на гръбначните единият пол носи рудименти на различни допълнителни части, присъщи на системата на размножаване, които в действителност принадлежат на противоположния пол... Някакъв далечен прародител на цялото царство на гръбначните явно е бил хермафродит или андрогин.1 Но тук срещаме едно затруднение. Сред класа на млекопитаещите самците притежават зачатъци на органа на матката и прилежащите канали във vesiculae prostaticae; me имат също така зачатъци на гръдни зърна, а някои самци сред торбестите носят следи от двуутробна торба. Могат да се добавят и други аналогични факти. Трябва ли тогава да предположим, че един от извънредно древните млекопитаещи е останал андрогин, след като е получил главното отличие на своя вид и по силата на това се е отклонил от низшите видове на царството на гръбначните? Това изглежда много неправдоподобно,2 тъй като ние трябва да се обърнем към рибите, най-низшия от всички видове, за да намерим още съществуващи андрогинни форми.“3 Явно Дарвин съвсем не е склонен да приеме хипотезата, която така мощно подсказват фактите, а именно хипотезата за първоначален андрогинен вид, от който са произлезли млекопитаещите. Неговите обяснения са следните: „Обстоятелството, че различните странични вторични органи, специални за всеки пол, намиращи се в зачатъчно състояние в противоположния пол, може да се обясни с това, че такива органи постоянно са се придобивали от единия пол и след това са се предавали, в повече или по-малко съвършено състояние, на другия.“4 1 Защо не всички първични раси, човешки и животински; и защо само един „далечен“ прародител? 2 Несъмнено е така, следвайки линията на еволюционизма, който отнася млекопитаещите към амфибообразния прародител. 3 Второ издание, стр. 161. 4 Пак там, стр. 162. Той дава като пример „шпорите, оперението и ярките цветове, придобити за сражаване или украшение на птичите самци“, които само частично са наследени от тяхното потомство от самки. Въпреки това разглежданият проблем напълно очевидно се нуждае от удовлетворително обяснение предвид на това, че тези факти са много по-изтъкнат и съществен признак, отколкото чисто повърхностните детайли, с които те се сравняват от Дарвин. Защо да не се признае честно доказателството в полза на хермафродитизма, който е характерна черта на древната фауна? Окултизмът предлага решение, което обхваща тези факти по най-разбираем и прост начин. Тези реликви на първичния андрогинен вид трябва да се поставят в същата категория, както и шишарковидната жлеза и други органи, еднакво тайнствени, мълчаливи свидетели, що се отнася до реалностите на функции, които отдавна са атрофирали по време на животинския и човешкия прогрес, но които вече веднъж са изиграли значителна роля в общата икономика на първобитния живот. Във всеки случай Окултната Доктрина може да се съпостави, при това с голяма изгода за себе си, с доктрината на най-свободомислещите учени, изтъкнали свои теории по повод произхода на първичния човек. Много преди Дарвин Ноден, дал названието Бластема на това, което дарвинистите наричат протоплазма, изтъкнал наполовина окултна и наполовина научно-материалистична теория. Той произвел а-секcуалния Адам от глина, както това е казано в Библията, т.е. от Бластема на науката. Както обяснява Ноден: „Именно започвайки с тази ларвична форма на човечеството, еволюционната сила е изпълнила завършването на видовете. За приключването на този велик феномен Адам е трябвало да премине през фаза на неподвижност и безсъзнателност, твърде аналогична на състоянието на пашкула, подложен на метаморфоза.“1 1 Дьо Катрефаж, „Човешките видове“; стр. 124. За този изтъкнат ботаник Адам не е бил един човек, а е представлявал човечеството, което оставало: „Скрито във временен организъм, вече отличаващ се от всички останали и неспособен да се съчетава с някой от тях.“ Той доказва, че диференциацията на половете е станала чрез: „Процес на прорастване, подобен на процеса, присъщ на медузата и асцидиите.“ Така физиологично построено, човечеството: „Би запазило в себе си достатъчно еволюционна сила за бързото пораждане на различни и велики човешки раси.“ Дьо Катрефаж критикува това положение в своето съчинение „Les Espиces Humaines“. Той казва, че то не е научно, или по-точно, че идеите на Ноден „не изграждат научна теория, доколкото изначалната Бластема в неговата теория е свързана с „първопричинността“, на която се приписва потенциалното създаване в Бластемата на всичките минали, сегашни и бъдещи същества и по този начин – в действителност масовото създаване на всички тези същества; освен това Ноден даже не взема под внимание „вторичните причини“ или тяхното действие в тази еволюция на органичния свят. Поради това науката, занимаваща се само с „вторичната причина“, „Няма никакви възражения против теорията на Ноден.“1 Също така науката няма да е в състояние да каже нещо против окултните учения, към които до известна степен се приближава Ноден. Тъй като, ако ние забележим в неговата „Първична Бластема“ Дхиан-Коганичната същност, Чхая или двойник на Питри, която съдържа в себе си потенциалност на всички форми, ще се окаже, че сме в пълна съгласуваност. Но между нашите учения съществуват две действителни и съществени различия. Ноден заявява, че еволюцията се е предвижвала напред с внезапни скокове и подскоци, вместо бавно да се развива в течение на милиони години, и неговата „изначална Бластема“ е надарена само със слепи инстинкти – своеобразна безсъзнателна първична причина в проявения Космос, – което е нелепост. Докато именно нашата Дхиан-Коганична същност – Причинност на първичната причина, създаваща физическия човек, е жива, действена и потенциална материя (наситена per se c животинско съзнание от висш порядък, подобно на това при мравката и бобъра), която произвежда дълъг ред от физиологични диференциации. С изключение на това, неговият „древен и общ процес на творението“, започвайки от протоорганизмите, е дотолкова окултен, колкото и всяка теория на Парацелз или Кхунрата. Освен това кабалистичните трудове са пълни с доказателства за същото. Например Зохар казва, че всеки тип във видимия свят има свой прототип в невидимия. „Всичко, което съществува в низшия (нашия) Свят се намира и във висшия. Низшият и висшият действат и си въздействат помежду си.“2 1 Пак там, стр. 125. 2 Foi. 186. |
