|
Законът на Еволюцията заставил Лунните Бащи да преминат, в своето монадно състояние, през всички форми на живота и съществуването на нашата Планета; но в края на третата раса те вече били хора в своята божествена природа и поради това били призвани да станат създатели на формите, предназначени да се превърнат в храмове на по-малко напреднали Монади, на които е дошъл редът да се въпльтят. Тези „форми“ се наричат „Синове на йога“, тъй като йога – сливане с Брама, екзотерично – е най-висoкото състояние на пасивното безгранично Божество, понеже то съдържа всички божествени енергии и е същност на Брама, който според преданието създава, като Брама, всичко съществуващо чрез мощта на йога. Брама, Вишну и Шива са най-мощните енергии на Бога, на Брама (безполовия), гласи текстът на Пураншпе. Тук йога е същото, което е и Дхиана, дума синоним на йога в тибетския текст, където „Синовете на йога“ се наричат „Синове на Дхиана“ или на това абстрактно съзерцание, по силата на което Дхиани-Буддите създават своите небесни синове Дхиани-Бодхисатви. „Всички същества в света имат no-висш над себе си. Този висш, чиято вътрешна радост е в предаването на тях на своите еманации, не може да ги предаде (еманациите), докато те не изкажат почитание (т.е. съзерцание, както това се прави по времето на йога).“1 19. ВТОРАТА РАСА ПРОИЗЛЯЗЛА ЧРЕЗ ПЪПКУВАНЕ И ОТДЕЛЯНЕ, А-ПОЛОВА2 ОТ БЕЗПОЛОВА3. ТАКА, О, ЛАНУ, БИЛА СЪЗДАДЕНА ВТОРАТА РАСА. Авторитетите на науката най-много ще въстанат именно против тази А-сексуална втора раса, бащите на така наречените „Послеродени“, и може би още повече срещу третата раса, „яйцеродените“ андрогини. Тези два начина за размножаване са най-трудни за усвояване, особено за западния ум. Напълно естествено е, че е невъзможно да се опитваме да обясним това на онези, които не са ученици на окултната метафизика. Европейските езици нямат думи за обяснение на неща, повече неповтаряни от Природата на този стадий на еволюцията, които по силата на това са лишени от всякакъв смисъл за материалиста. Но има аналогии. Не се отрича, че в началото на физическата еволюция са съществували процеси в Природата, като например самопроизволното зараждане, днес прекратени, но които се повтарят под други форми. Казват ни, че микроскопското изследване не сочи постоянство на някакъв единствен начин на размножаване, тъй като то показва, че: „Един и същ организъм може да преминава през различни метаморфози по време на своя жизнен цикъл, като при това в един случай той може да прояви пол, а в друг да бъде безполов, т.е. той може да произвежда себе си посменно или при кооперацията на две същности от противоположен пол, или чрез деление или пъпкуване само от едно безполово същество.“4 1 „Sepher M’bo Sha-arim“, в края, превод на Ис. Майер, Qabbalah, стр. 110. 2 Форма. 3 Сянка. 4 S. Laing, „Съвременната наука и съвременната мисъл“, стр. 90. „Пъпкуване“ е именно думата, употребена в Стансата. Как иначе са можели да се възпроизведат тези Чхая, т.е. да породят втората раса, ако са били ефирни, а-сексуални и даже лишени за момента от носител на желания или Кама Рупа, който се развил едва в третата раса? Те развили втората раса безсъзнателно, както правят това някои растения. Или може би подобно на амебата, само че в по-ефирен, значителен и голям мащаб. Ако теорията на клетките е действително еднакво приложима както в ботаниката, така и в зоологията, и също така се разпространява върху морфологията и върху физиологията на организмите, и ако микроскопичните клетки се разглеждат от физическата наука като живи и независими същества – именно както окултизмът разглежда „Огнените Животи“ – не може да има затруднения, когато си представяме първичния процес на размножаване. Изучете първите стадии на развитието на зародишната клетка. Нейното ядро расте, изменя се и образува вътре в клетката двоен конус или вретено . Това вретено се приближава към повърхността на клетката и неговата половина се изблъсква във вид на онова, което се нарича „клетки, притежаващи полярност“. Тези поляризирани клетки сега умират и ембрионът се развива от растежа и делението на останалата част на ядрото, хранещо се от субстанцията на клетката. Защо тогава други същества да не могат да са живели така и да са се размножавали по същия начин – в самото начало на еволюцията, както човешката, така и еволюцията на млекопитаещите? Вероятно това може да послужи за аналогия и да даде някаква представа за процеса, чрез който втората раса се е образувала от първата. Обличащата Монадата астрална форма е била обвита, както и сега, от яйцевидната сфера на аурата, която тук съответства на субстанцията на зародишната клетка или Ovum. Самата астрална форма сега е, както и тогава, ядро, надарено с принципа на живота. Когато настъпва времето за размножаване, суб-астралната „изтласква“ свое миниатюрно подобие на яйцето, обкръжаващо аурата. Този зародиш расте и се храни от аурата дотогава, докато неговото развитие не приключи, след което той постепенно се отделя от родителя си, като отнася със себе си своя собствена сфера на аурата; точно както ние виждаме това при живите клетки, възпроизвеждащи подобни на себе си по пътя на нарастване и последователно разделяне на две части. Аналогията с „поляризираните клетки“ явно остава точна, тъй като тяхната смърт сега съответства на изменението, въведено от разделянето на половете, когато нарастването в матката, т.е. вътре в клетката, е станало правилно. Както казват Коментарите: „Първите хора на втората (коренна) раса били Бащи на „послеродените“; последните хора на втората (коренна) раса били „послеродени“. Това място от Коментарите се отнася до работата на еволюцията от началото на расата до нейния край. „Синовете на йога“ или Първичната астрална раса са преминали през седем стадии на еволюция, като раса или колективно; както и всяко индивидуално Същество в нея е преминало и сега преминава през тях. И така, не само Шекспир е разделял епохите на човечеството на седем серии, а и самата Природа. По този начин първите субраси на втората раса отначало са били родени чрез процеса, описан на основата на закона за аналогиите; докато последните започнали постепенно, pari passu заедно с еволюцията на човешкото тяло, да се възпроизвеждат по друг начин. Процесът на размножаване във всяка раса е имал също така седем стадия, като при това всяка раса е била с продължителност от еони време. Какво може да каже физиологът или биологът относно това, дали сегашният начин на зараждане с всичките му фази на нарастване е започнал преди половин милион или милион години, след като цикълът на техните наблюдения датира едва отпреди половин век? Първичните човешки хермафродити са факт в Природата, добре известни на древните, и представляват една от великите загадки за Дарвин. Въпреки това съществуването на хермафродитизма при еволюцията на първичните раси несъмнено не представлява невъзможност, а напротив — голяма вероятност, тъй като така и трябва да бъде на основата на аналогията и наличието на единен и всеобщ закон за физическата еволюция, действащ еднакво както при изграждането на растенията, така и на животните и човека. Грешните теории на моногенезиса и произхода на човека от млекопитаещите – вместо произхода именно на тях от човека – във вида, в който се преподават в съвременните школи, следвайки начертанията на дарвинизма, са пагубни за представянето на еволюцията в нейната цялост; ще се наложи те да бъдат оставени настрана предвид непреодолимите трудности, с които им се налага да се сблъскват. Само окултното предание – ако в дадения случай е отказано на древността да ползва термини като наука и знание – може да примири всички противоречия и да запълни празнината. В Талмуда аксиомата гласи: „Ако искаш да познаеш невидимото, отвори широко очи за видимото.“ |
