|
Поради това на Изумрудената Таблица, изопачена от ръцете на християните, „Висшия се съгласува с Низшия и Низшия с Висшия, за да се извърши тази наистина чудесна работа (която е Човекът)“. Тъй като тайната работа на Чирам или цар Хирам в Кабала „единна по същество, но троична в аспектите“, е Всемирният Посредник или Философският Камък. Завършек на тайната работа е духовният съвършен Човек – на единия край на линията; съчетанието на трите Елемента е окултният разтворител в „Световната Душа“, Космическата Душа или Астралната Светлина – на другия; и на материален план това е водород в неговото отношение към другите газове. Наистина To On; Единен, „когото никой не е виждал, освен Сина“; тази фраза е еднакво приложима както към метафизическия и физическия Космос, така и към духовния и материален Човек. Защото как може последният да разбере To On, „Единния Баща“, ако неговият Манас, „Син“ не стане (като) „един с Бащата“ и чрез това сливане не получи озарение от божествения „наставник“ или учител – Атма-Буддхи? Както гласи Коментарът: „Ако ти искаш да постигнеш ВТОРИЧНОТО („Творение“, наричано така), о, Лану, ти трябва отначало да изучиш неговото отношение към ПЪРВИЧНОТО.“1 1 Книга Дзиан, III, 19. Първите раси са имали три елемента, но не са имали Жив Огън. Защо? Защото „Ние казваме четири Елемента, Сине Мой, но би трябвало да кажем три“ – това са думи на Хермес Трисмегист. „В Първичния Кръг“ или Творение, това, което е обозначено като означава „Корен“, така както и във Вторичното. По този начин в алхимията или западния Херметизъм – вариант на източния езотеризъм – ние намираме: Х X Сяра Flamma Spiritus Живак Natura Aqua Сол Mater Sanguis И тези три групи са същината на четворица, завършени от своя Корен, Огъня. Зад пределите на проявената природа духът е огнено ДИХАНИЕ в своето абсолютно единство. В Проявената Вселена това е централното духовно Слънце, електрическият Огън на целия Живот. В нашата Система това е видимото Слънце, дух на природата, земен Бог. И на Земята, вътре и около нея, огненият Ј дух е Въздухът, флуидичният Огън; Водата е течният Огън; Земята – плътният Огън. В своя ултимативен състав всички са Огън – Ignis или 1, чийто корен в нашите представи е 0 (нула), всесъществуващото в Природата и неин разум. „Pro-Metor“ e Божественият Огън. Той е създател, разрушител и Пазач. Всички първоначални имена на боговете са свързани с Огъня – от арийския Агни до еврейския Бог – който е „Изяждащ Огън“. В различните индийски наречия Бога се нарича Еашур, Есур, Исвур и Ишвара на санскритски, но това е преди всичко името на Шива-Разрушителя. Три главни ведически Бога са същността на Агни (Ignis), Ваю и Суря – Огън, Въздух и Слънце, три окултни степени на Огъня. При евреите „Аза“ означава „озарен“ и „Аша“ е „Огън“. В окултизма изразът „да запалим Огън“ е синоним на призоваването на една от трите велики Огнени Сили или „призовавания на Бога“. На санскритски коренът Уш е Огън или топлина; и египетската дума Озирис, както това доказва Шелинг, е съставна от първоначалните Аиш и Аср, което означава „Огнезаклинател“. На древния етруски език Аесар означавало Бог, може би като производна дума от Асура на Ведите. Ишвара е аналогичен термин по предположението на д-р Кинили, който за доказателство привежда извадки от Бхагават Гита: „Ишвара пребивава във всяко смъртно същество и чрез своите свръхестествени сили привежда в движение всичко съществуващо, което се издига на колелото на времето.“ Наистина, той е Създател и Разрушител. „На примитивния Огън се е приписвала огромна жажда за изяждане. Максим Тирски разказва, че древните перси са хвърляли в огъня запалителни вещества, като възклицавали: „Пояж, о, Владика!“ На ирландски език easam или asam означава да правиш или да създаваш. (И) Aesar e било също така име на един от най-древните ирландски богове: буквалното значение на тази дума е „да запалиш огън.“1 Християните кабалисти и символисти, търсещи Пемандър — като най-изтъкнат сред тях е бил Франциск де Тур, Ерски епископ през 16-то столетие – делят елементите по следния начин: Четири Елемента, образували се от Божествените субстанции и Духове на силите на Природата са представени като: Св. Матей Ангел-Човек Вода (Исус Христос, Ангел, Човек, Михаил) A-? Св. Марко Лъв Огън E-? Св. Лука Телец Земя I-O Св. Йоан Орел Въздух2 H The Quintessence, ??????, Flamma-Virgo (Девствено Масло), Flamma Durissima, Virgo, Lucis Жterna Mater. 1 Kenealy, „The Book of God“, стр. 114, 115. 2 За тези, които биха искали да научат какво отношение има Водородът към въздуха или окисляването, отговаряме: изучете отначало азбуката на окултната алхимия. В своето желание обаче да отъждествяват Пемандър, „Уста на Тайната“, със Св. Йоан Кръстител, християнските символисти са отъждествявали по този начин и седемте Кабири и асирийските Бикове с еврейските Херувими и Апостоли. Още повече, понеже са принудени да прекарат граница между четиримата и тримата – тъй като последните са били Паднали Ангели; и освен това, за да избегнат необходимостта да ги свържат със „Седемте Духове на Лика“, Архангелите, те безцеремонно изхвърлили всичко, което не им се искало да признаят. Оттук идва и изопачаването на реда на Стихиите, за да съответстват те на реда на Евангелието и за да се отъждестви Човека-Ангел с Христос. У халдейците и египтяните – от които Мойсей е заимствал Chrub (Керубите в тяхната животинска форма) – и у офитите, у всички тези народи Ангелите, Планетите и Стихиите са се изобразявали мистически и алхимически в символи на съзвездията; съзвездието на Лъва (Михаил); Телеца (Уриел); Дракона (Рафаил); Орела (Гавраил); Мечката (Тот-Саваот); Кучето-Ератаот; Мулето (Уриел или Тантабаот); всички те имат качествено значение. Следователно първата раса от хора е била просто подобие на астралните двойници на своите бащи, които били пионери или най-напредналите същности от предишната, макар и no-ниска Сфера, чиято обвивка сега се явява нашата Луна. Но даже и тази обвивка е всепотенциална, тъй като Луната, пораждайки нашата Земя, своя призрак, привлечена от магнитното родство се опитала да създаде нейните първи обитатели, пред-човешките чудовища. За да се убеди в това, изучаващият трябва отново да се обърне към халдейските фрагменти и да прочете твърденията на Бероз. Бероз, както той сам казва, получил своите сведения от Еа, мъже-женственото Божество на Мъдростта. Когато Боговете били зародени в андрогинното лоно на тази Мъдрост (Свабхават, Майката-Пространство), нейното отражение на Земята станало жената Оморока, която е Тхаватх на халдейците (или Тхалатх), гръцката Тхаласа, Дълбина или Море, което езотерически и даже екзотерически е Луната. Именно Луната (Оморока) е оглавявала чудовищното творение на неописуеми същества, които Дхианите1 унищожили. 1 Вж. „Hibbert Lectures“, 1887, стр. 370 et seq. |
