|
„Те населяват или оживяват този свят, като основни (същности и) разрушими и техните корелати и логически противоположности обитават третия населен свят, наричан Азиатичен.“ Тези „противоположности“ се наричат „обвивки“ или демони,1 населяващи седем обители, наричани Шеба Хахалот, които са просто седем зони на нашата Планета.2 В Кабала техният Княз се нарича Самаел, Ангел на смъртта, той се явява и Змея-прелъстител, Сатаната; но този Сатана също така е и Луцифер, прекрасният Ангел на светлината, носител на живота и светлината, „Душа“, отчуждена за известно време от Светците, другите Ангели в очакване на времето, когато ще се спуснат на Земята, за да се въплътят на свой ред. Книгата на Мъдростта учи, че: „Всички Души (Монадите) предсъществуват в световете на Еманациите“3. И Зохар учи, че в „Душата“ се намира истинският човек, т.е. Ego и съзнателното Аз съм, Манас. Повтаряйки вярванията на есеяните, Йосиф Флавий казва: „(Душите) се спускат от чистия въздух, за да станат приковани към телата.“4 Също така Филон твърди: „Въздухът бил пълен (с Души) и че тези, които са били най-близко до Земята, като се спускат, за да бъдат привързани към смъртни тела, се връщат към телата, преизпълнени с жажда да живеят в тях.“5 В човешката форма и чрез нея те могат да станат прогресиращи Същества, докато природата на Ангелите е съвършено непреходна (не е подлежаща на превръщания) ; и поради това Човекът притежава потенциално превъзхождаща Ангелите способност. Затова в Индия Посветените казват, че именно браминът, два пъти роденият, управлява Боговете и Девите; и Апостол Павел е повтарял в своето Послание към Коринтяните: „Нима не знаете, че ние (посветените) ще съдим ангелите?“6 1 Оттук е и кабалистичното наименование „обвивки“, дадено на астралната форма, тялото, наричано Кама Рупа, което се отхвърля от Висшите Ангели, намиращи се във формата на Висшия Манас, когато той се насочва към Девачан и изоставя своите останки. 2 „Royal Masonic Cyclopaedia“, Mackenzie, стр. 409–411. 3 VIII, 20. 4 „De Bell. Jud.“, II, 12. 5 „De Gignat“, стр. 222c; „De Somniis“, стр. 455d; които свидетелстват, че есеяните са вярвали в превъплъщенията на Земята, както и самият Исус, факт, който можем да докажем именно на основата на Новия Завет. 6 I, VI, 3. Накрая, във всички древни писания и космогонии е посочено, че отначало човекът е еволюирал като светеща безплътна форма, по която, като с разтопен бронз в модела на скулптура, била построена физическата форма на неговото тяло чрез и от низши форми и типове на земен животински живот. Зохар твърди: „Спускайки се на земята, Душата и Формата се обличат в земни дрехи“. Неговото протопластично тяло не е било създадено от същата материя, от която са направени нашите смъртни обвивки. „Когато Адам пребивавал в градината Едем, той носел небесна дреха, дреха от небесна светлина... светлина от тази светлина, която ползвали в градината Едем.1 Човекът (Небесния Адам) бил създаден от десет Сефироти на Йециратичния Свят; и седем Ангели на още no-ниския Свят със своята взаимна мощ породили Земния Адам. Самаел паднал първи и след това, прелъстявайки (?) човека, станал също така причина за неговото падение“. (b) Фразата – „те били сенки на сенките на Властелините“, т.е. Прародителите създали човека от своите собствени астрални тела – пояснява всеобщото вярване. На Изток твърдят, че „Девите не хвърлят сенки“ и това е верен признак на благия, свят Дух. (c) Защо те не са имали „още своя Огън или Вода?“2 Защото това, което е водородът в отношенията на елементите и газовете на обективен план, същото е и неговият Ноумен в света на умствените и субективни феномени, тъй като тройнствената му латентна природа се отразява в трите му активни еманации от трите висши принципа в човека – а именно Дух, Душа и Ум или Атма, Будхи и Манас. Това е духовната и също материалната човешка основа. Понеже е питомец на „Въздуха“ и „Вятъра“, рудиментарният човек става по-късно съвършен човек, когато при развитието на „Духовния Огън“, Ноумена на „Три в Един“, в неговото Аз той придобива от своето вътрешно Аз, или Наставника, Мъдростта на самосъзнанието, което не притежава в началото. По този начин и тук Божественият Дух е символизиран със Слънцето и Огъня; Божествената Душа с Водата и Луната, и двете стоят, като Баща и Майка на Пневмата, Човешката Душа или Разума, проявен в символа на Вятъра или Въздуха, тъй като Пневмата означава „Дихание“. 1 Зохар, II, 229b. 2 Въпреки това, то се потвърждава, както вече доказахме от езотеризма на Книгата Битие. Не само там животните са създадени след „Адам от прахта“, но е казано за растителност на Земята, преди да бъдат сътворени небесата и твърдта – „и всеки полски храст, който още не е бил на земята“ (2, стр. 5). В този четвърти кръг планетата е била покрита с растителност и Първото (Астрално) Човечество е било създадено преди нещо да може да расте и да се развива на нея – какво може да означава това? Просто, че тревата се е намирала в почвата на планетата преди тази планета да бъде създадена. И въпреки това смисълът на стих 6, гласящ: „Но парата се издигнала от земята и оросявала цялото лице на земята“ – преди да започне дъждът, следствие на който дърветата и останалото започнало да прораства – е достатъчно ясен. Това показва също в кой геоложки период е станало, и по-нататък, какво се подразбира под „небе“ и „земя“. Това означавало, че небесният свод и земната суша, покрита с кора, се отделили и тя се освободила от своите пари и изпарения. Освен това изучаващият трябва да има предвид, че тъй като Адам Кадмон, Двуполово Същество в Книгата Битие, гл. 1, не е физическо човешко същество, а Войнство Елохими, един от които е бил и самият Йехова – от това следва, че животните, споменати в тази глава като „създадени“ по-рано от човека, по мъртвата буква на текста, не са били животни, а знаците на зодиака и други небесни тела. |
