|
СТАНСА V ЕВОЛЮЦИЯ НА ВТОРАТА РАСА 18. Синовете на Йога. 19. Безполовата втора раса. 20. Синове на „Синовете на Здрача“. 21. „Сянката“ или астралният човек влиза вътре и човек развива физическото тяло. 18. ПЪРВИТЕ1 БИЛИ СИНОВЕ НА ЙОГА. ТЕХНИТЕ СИНОВЕ СТАНАЛИ ПОТОМСТВО НА ЖЪЛТИТЕ БАЩИ И БЯЛАТА МАЙКА. 1 Първата раса. В по-късните Коментари тези изречения се превеждат така: „Синове на Слънцето и Луната, питомци на Ефира (или „Вятъра“) (а)...Те били Сенки на Сенките на Властелините (b). Те (сенките) се умножили. Духовете на Земята ги облекли. Слънчевите Лха ги стоплили (т.е. запазили Жизнения Огън в раждащите се физически форми). Диханията имали живот, но нямали разбиране. Те нямали още своя Огън и вода“ (с). (а) Да си спомним във връзка с това Tabula Smaragdina на Хермес, чието езотерично значение имало седем ключа, астрохимичното значение е добре известно на изучаващите, а антропологичното може да се представи сега. „Единното нещо“, споменавано в нея, е човекът. Казано е: „Бащата на това Едно и Единствено Нещо е Слънцето; Майка му е Луната; Вятърът го носи в лоното си и неговата яростна Възпитателка е (Spirituous) Земята.“ В окултното предаване на същото това място е добавено: „И Духовния Огън се явява негов Наставник (Гуру).“ Този Огън е висшето Аз, духовното Ego или това, което – пълно с Тахна или желание за Живот – вечно се превъплъщава под влиянието на своите низши лични Аз, променяйки се с всяко раждане. Странен е Законът на Природата, че на този план висшата (Духовна) Природа трябва да се намира, така да се каже, под робството на низшата. Ако Ego не намери убежище в Атмана, ВСЕСЪЩНИЯ ДУХ и не се слее напълно с неговото естество, личното Ego може да доведе до печален край. Това не може да бъде напълно разбрано, ако изучаващият не се запознае с тайната на протичащата по три линии еволюция – духовна, психическа и физическа. Това, което устремява към еволюция и я ускорява, т.е. подтиква растежа и развитието на човека към усъвършенстване, е (а) Монадата или онова, което действа в нея безсъзнателно чрез силата, присъща и самосъщна; и (b) низшето астрално тяло или личното Аз. Независимо дали е затворена в растително, или животинско тяло, първата е надарена с тази Сила и в действителност самата е тази Сила. Благодарение на нейната тьждественост с Bce-Силата, която, както е казано, е присъща на Монадата, тя е всемогъща на Арупа или безформения план. По силата на това, че нейното естество е твърде чисто, на нашия план тя остава всепотенциална, но индивидуално бездейна. Например лъчите на Слънцето, които помагат за израстването на растенията, не избират това или онова растение, за да излъчват върху него светлината си. Извадете растението с корена и го посадете на такова място, където слънчев лъч не може да проникне, и той няма да го последва. Същото става и с Атмана; ако висшето Аз или Ego не се издигне до своето Слънце – Монадата – низшето Ego или личното Аз, във всички случаи ще вземе връх. Тъй като именно това Ego с неговото яростно себелюбие и животинско желание да живее безразсъден живот (Танха) се явява „създател на храма“, както го нарича Будда или Дхамапада.1 Оттук е и изразът – Духове на Земята облекли Сенките и ги разпространили. Към тези „Духове“ временно принадлежат човешките Астрални Самосъщности и именно те дават или построяват физическия храм на човека за пребиваването в него на Монадата и нейния съзнателен принцип Манас. Но „Слънчевите“ Лха или Духове стоплят Сенките. Буквално и физически това е истина; също е вярно метафизически или на психически и духовен план, че само Атман стопля Вътрешния Човек, т.е. осветява го с лъча на Божествения Живот и само той може да предаде на вътрешния човек или превъплъщаващото ce Ego неговото безсмъртие. Така ние ще видим, че за първите три коренни раси и половината от четвъртата, до средната или повратна точка, именно Астралните Сенки на „Прародителите“, Лунните Питри, са формиращи сили в расите, които строят и постепенно насочват еволюцията на физическата форма към усъвършенстване – и това става за сметка на пропорционалната загуба на Духовността. След това от тази повратна точка висшето Ego или въплъщаващия се принцип, Nous или Разум, започва да царства над животинското Ego и да го ръководи във всички случаи, когато последното не го тегли надолу. Казано накратко, Духовността се намира на възходяща дъга и животинската или физическата страна само тогава пречи на неотклонното Ј напредване по пътеката на еволюцията, когато себелюбието на Личността дотолкова силно е заразило вътрешния, истински Човек със своя смъртоносен микроб, че горното привличане е загубило своята сила над мислещия и разумен човек. Честно казано, в сегашния период на нашата човешка еволюция порокът и злобата са анормални и неестествени прояви или поне те би трябвало да са такива. Фактът, че човечеството никога не е било по-себелюбиво и по-порочно от сега – цивилизованите народи успешно са издигнали себелюбието до етично понятие, а порока до изкуство – е още едно допълнително доказателство за изключителната природа на този феномен. 1 Стихове 153–154. Цялата схема се съдържа в халдейската Книга на Числата и даже в Зохар само ако бъде разбран смисълът на апокалиптичните намеци. Отначало Ейн-Соф, „Съкровено от Съкровеното“, след това Точка, Сефира и последвалите я Сефироти, след това Ацилатичния Свят, свят на Еманациите, даващи рождение на три други Свята – първия Бриатичен Свят, наричан Престола, Обител на чистите Духове; втория, Свят на Образуването или Йециратичен, Обител на Ангелите, раждащ третия или Света на Действието, Азиатичния Свят, който е Земята или нашия Свят; но за този Свят, наричан също така Клифот, съдържащ (шест други) Сфери и Материята, се казва, че е място, където пребивава „Княза на Мрака“. Това е казано напълно ясно: тъй като Метатрон, ангел на втория, Бриатичен свят, първият обитаем, означава вестоносец, ???????, Ангел, наричан велик Учител; и в негово подчинение се намират Ангелите на Третия Свят и Йециратичния Свят, техните десет и седем класа съставят Сефиротите1, за които е казано, че: 1 Те са символизирани в триъгълника на Питагор, десет чертички вътре в него и седем точки на триъгълника и квадрата. |
