|
И така, ние трябва добре да изучим „Първичното Творение“, преди да можем да разберем Вторичното. Първата Раса е имала в себе си три рудиментарни Елемента и не е притежавала още Огъня, тъй като според древните еволюцията на човека, ръстът и развитието на неговите духовни и физически чувства са били подчинени на еволюцията на елементите на Космическия план на тази Земя. Всичко излиза от Прабхавапия, еволюцията на творящите и чувстващи принципи в Боговете и даже от самото така наречено „Творящо Божество“. Това виждаме от имената и наименованията, дадени на Вишну в екзотеричните писания. Както и орфическия Протологос той се нарича Пурваджа, „прегенетичен“, и с други имена, взети в техния низходящ ред, които все повече и повече го свързват с Материята. В еволюцията на елементите и чувствата или в космическия земен „Човек“ или „Дух“ и в смъртния физически човек може да се установи следният ред с приведените паралели: 1. Ефир 2. Въздух 3. Огън или Светлина 4. Вода 5. Земя Слух Осезание Зрение Вкус Обоняние Звук. Звук и Осезание. Звук, Осезание и Цвят. Звук, Осезание, Цвят и Вкус. Звук, Осезание, Цвят, Вкус и Обоняние. Както виждаме, всеки елемент добавя към своя характерен признак признаци на своя предшественик; също както всяка коренна раса добавя характерното чувство на предишната раса. Същото е вярно и по отношение на седмичното „творение“ на човека, който постепенно се развива в седем стадия и по същите принципи, както ще бъде показано по-нататък. По този начин, докато Боговете или Дхиан-Коганите (Дева) излизат от Първичната Причина – която не е Парабраман, тъй като последният е ВСЕ-ПРИЧИНА и не може да се нарече „първична причина“ – тази Първична Причина в браминските книги се нарича Джагад-Йони, „утроба на света“, човечеството произлиза от същите тези действени посредници в Космоса. Но по време на първа и втора раса хората не са били физически същества, а просто рудименти на бъдещи хора; Бхута, произлезли от Бхутади, „начала“ или „първоначалното място, откъдето са възникнали елементите“. Следователно те са произлезли с всичко останало от Прабхавапия, „място, от което всичко излиза и където се разтваря всичко съществуващо“, както е обяснено в Коментарите на Вишну Пурана. Оттам са и нашите физически чувства. Оттам е и самото висше „създадено“ Божество на нашата философия. След като то е единно с Вселената, независимо дали ще го наречем Брама, Ишвара или Пуруша, то е проявеното божество – следователно „създадено“, или ограничено и условно. Това лесно се доказва даже и на основата на екзотеричните учения. След като го нарекли непознаваем, вечен Брама (безполов или абстрактен) Пундарикакша, „превисша и непреминаваща слава“ и след като вместо Садаика-Рупа, „неизменна“ или „непреходна“ Природа, към него се обръщат като към Еканека-Рупа, „единно и множествено едновременно“, той – Причината, става слят със своите собствени следствия; и неговите имена, ако ги поставим в езотеричен ред, образуват следната низходяща скала: Махапуруша или Парабраман Превисш Дух Атман или Пурваджа (Протологос) Жив дух на Природата Индрияатман или Хришикеша Духовна или Разумна Душа (единна с чувствата) Бхутатман Жива или Жизне-Душа Кшетраджна Въплътената Душа или Вселена на Духа и Материята Бхрантидаршанатах Погрешно познание – Материалната Вселена Последното наименование означава нещо познато или изглеждащо, по силата на заблуждението или погрешното представяне, като материална форма, а в действителност то е само Майа, илюзия, както и всичко съществуващо в нашата физическа Вселена. Именно на основата на точната аналогия с атрибутите на този Брама, както в духовния свят, така и в материалния, става еволюцията на Дхиан-Коганичните Същности; на свой ред характерните признаци на последните се отразяват у човека колективно и във всеки от неговите принципи, от които всеки съдържа в себе си, в същия прогресивен ред, част от техните разнообразни „Огньове“ и „Елементи“. |
