Тъй като пълното обяснение ще бъде намерено в коментарите на Станса V, сега ще са достатъчни няколко забележки. „Бащата“ на първоначалния физически човек или неговото тяло е жизненият Електрически принцип, пребиваващ в Слънцето. Луната е неговата „Майка“, по силата на присъщата й тайнствена мощ, с такова определено влияние върху човешкото зараждане и раждане, регулирано от нея, каквото и върху ръста на растенията и животните. „Вихър“ или Ефир, означаващ в дадения случай проводник, чрез който въздействията на тези две светила се пренасят и разсейват на Земята, се нарича „Възпитател“5; а само „Духовния Огън“ прави от човека божествено и съвършено същество. 5 Вж. стих 22. 6 Вж. „Genesis of the Elements“, У. Крукс, стр. 21. Какво е този „Духовен огън“? В алхимията това е общо казано водородът; докато в езотеричната действителност е еманация или лъч, излизащ от своя Ноумен, „Дхиани на първия елемент“. Водородът е газ само на нашия земен план. Но даже и в химията водородът „би бил единствената съществуваща форма на материята, в нашето значение на този термин“6 и той твърде много се приближава до протила, който е нашият Лаям. Той е, така да се каже, баща и родител, или по-точно Упадхи (основа) както на въздуха, така и на водата и в действителност е „огън, въздух, вода“; един в три аспекта; оттук е химическата и алхимическата троица. В света на проявяването или материята той е обективен символ и материална еманация на субективното и чисто духовното, ентитативно битие в областта на ноумените. Годфрид Хигинс правилно сравнява и даже отъждествява водорода с To On, „Единен“ у гърците. Понеже, както той отбелязва, водородът не е вода, макар и да я поражда; водородът не е огън, макар че го проявява или създава; той не е и въздух, макар че въздухът може да се разглежда като продукт от съчетанието на водата и огъня – тъй като водородът се съдържа само във водния елемент на атмосферата. Именно това са три в едно. Ако изучаваме сравнителната теогония, лесно ще открием, че тайната на тези „Огньове“ се е преподавала в мистериите на всички древни народи, предимно в Самотракия. Няма ни най-малко съмнение, че Кабирите, най-съкровените от всички древни божества, богове и хора, велики божества и Титани, са тъждествени с Кумарите и Рудрите, начело с Картикей – също Кумар. Това е напълно очевидно даже екзотерически; и тези индуски божества са били подобни на Кабирите, олицетворени от свещените Огньове, най-окултните сили в Природата. Някои разклонения на арийската раса, азиатски и европейски, индуси и гърци, са направили всичко възможно, за да скрият тяхната истинска природа, ако не и тяхното значение. Както и по отношение на Кумарите, броят на Кабирите е неопределен. Някои казват, че те са били само трима или четирима; други твърдят, че са били седем. Axierus, Axiocersa, Axiocersus и Casmilus могат прекрасно да се разглеждат като alter egos на четиримата Кумари – Санат-Кумара, Сананда, Санака и Санатана. Първите от тези божества, за чийто баща е бил смятан Вулкан, често са били смесвани с Диоскурите Corybantes, Anactes и т.н., подобно на това, как Кумарите, за чийто баща бил считан Брама – или по-точно „Пламъка на неговия гняв“, който го е накарал да създаде деветото или Творението Каитага, резултат от което били Рудрите или Нилалохита (Шива) и Кумарите – са се смесвали с Асурите, Рудрите и Питрите по простата причина, че всички те са единни – т.е., взаимно съотнасящи се Сили и Огньове. Тук не разполагаме с място да описваме тези „Огньове“ и тяхното истинско значение, а ще се опитаме да го направим после, ако краят на този труд бъде някога отпечатан. А засега могат да се добавят още няколко обяснения. Всичко казано no-горе са тайни, чието разгадаване трябва да се предостави no-скоро на личната интуиция на читателя, отколкото да се прави опит да бъде описвано. Ако читателят пожелае да научи нещо за тайната на Огньовете, нека се обърне към някои трудове на алхимиците, които доста правилно свързват Огъня с всеки елемент, както това правят и окултистите. Читателят трябва да помни, че древните народи са разглеждали религията и естествените науки, а също и философията, като тясно и неразривно свързани помежду си. Ескулап е бил син на Аполон – Слънцето или Огъня на живота; едновременно Хелиос, Пифиос и Бог на Мъдростта на оракулите. В екзотеричните религии, както и в езотеричната философия елементите – особено Огъня, Водата и Въздуха — са представени като прародители на нашите пет физически чувства и следователно са непосредствено свързани с тях окултно. Тези физически чувства принадлежат даже на по-ниско творение от това, което в Пураните се нарича Пратисарга или „вторично творение“. „Течният Огън излиза от неразделния Огън“ – гласи окултната аксиома. Кръгът е Мисъл; Диаметърът (или линията) е Слово, и тяхното съчетание е Живот. В Кабала Бат-Кол е дъщеря на Божествения Глас или Предвечната Светлина, Шекина. В Пураните и индуския екзотеризъм Вак, Гласа, е Женски Логос на Брама – преобразяване на Адити, Предвечната Светлина. Ако Бат-Кол в еврейския мистицизъм е ясен, свръхестествен глас от небесата, който открива на „избрания народ“ свещените традиции и закони, това е само защото Ван се е наричала още преди юдейството „Майка на Ведите“, която влязла в Ришите и ги вдъхновила със своите откровения; също както се казва, че Бат-Кол е вдъхновявала израелските пророци и еврейските първосвещеници. И двете съществуват и до днес в своите свещени символи, тъй като древните са свързвали Звука или Речта с Ефира на Пространството, чийто характерен признак е Звукът. Затова Огънят, Водата и Въздухът проявяват чрез себе си първоначалната Космическа Троица. „Аз съм твоята мисъл, Твоят Бог, no-древен отколкото Влажното Начало, Светлината, излъчваща се в Мрака (Хаоса) и блестящото Слово на Бога (Звука) е Син на Божеството.“1 1 Пемандър, I, 6. Противниците на индуизма могат да нарекат казаното горе пантеизъм, политеизъм или както и да е другояче. Ако науката още не е съвсем заслепена от предразсъдъци, тя ще види в това описание дълбокото познаване на естествените науки и физиката, както и на метафизиката и психологията. Но за да се стигне до това, нужно е да се изучат олицетворенията и да се преобразят в химически атоми. Тогава ще бъде открито, че те задоволяват не само физическата, но даже и чисто материалистическата наука, а също и всички тези, които виждат в еволюцията работа на „Велика и Непознаваема Причина“ в нейните феноменални и илюзорни аспекти. |