|
16. КАК СЕ РАЖДАТ МАНУШИЯ2? МАНУ, ПРИТЕЖАВАЩИ РАЗУМ, КАК СЕ СЪЗДАЛИ ТЕ (а)? БАЩИТЕ3 ПОВИКАЛИ НА ПОМОЩ СВОЯ СОБСТВЕН ОГЪН4, КОЙТО Е ОГЪН, ГОРЯЩ В ЗЕМЯТА. ДУХЪТ НА ЗЕМЯТА ПОВИКАЛ НА ПОМОЩ СЛЪНЧЕВИЯ ОГЪН5. ТЕЗИ ТРИМАТА6 СЪЗДАЛИ С ОБЕДИНЕНИ УСИЛИЯ ГОДНА ФОРМА. ТЯ МОЖЕЛА ДА СТОИ, ХОДИ, БЯГА, ЛЕЖИ ИЛИ ЛЕТИ. НО ВСЕ ПАК ТЯ1 БИЛА САМО ЧХАЯ, СЯНКА, ЛИШЕНА ОТ РАЗУМ (b)... 1 Проф. Jolly пише, че „Отец на свещения Огън“ е „носел името Тваштри... Неговата майка била Майа, самият той се наричал Акта (помазан, Христос), след като жрецът възлял на главата му spirituous (?) Сома и на тялото му масло, пречистено от жертва („Man before Metals“, стр. 190). На френските дарвинисти не се посочва източникът на тези сведения. Но редовете са приведени, за да се покаже, че светлината започва да озарява даже материалистите. Адалберт Кюн н неговия „Die Herabkunft des Feuers“ отъждествява двата знака и c Арани и ги обозначава с това име. Той добавя: „Този процес на запалване на огъня естествено довел човека до представата за полово размножаване“ и т.н. Защо по-достойна и по-окултна мисъл не е могла да доведе човека до начертаването на този символ, доколкото той е свързан в един от своите аспекти с човешкото размножаване? Но главният му символизъм се отнася до Космогонията. „Агни в състоянието на Акта или помазания изобразява Христос“, забелязва проф. Jolly. „Майа, Мария, е неговата Майка; Тваштри – св. Йосиф, библейският дърводелец“. В Риг-Веда Вишвакарман е най-великият и най-древният сред Боговете и техен „Баща“. Той е „дърводелец и строител“, тъй като даже и монотеистите наричат Бога „Архитект на Светосътворението“. Все пак първоначалната представа е чисто метафизическа мисъл и няма нищо общо с по-късния фалически култ. 2 Истинските Манушия. 3 Бархишади (?). 4 Кавяавахана, електрическия огън. 5 Шучи, духът в Слънцето. 6 Питри или два Огъня. 1 Формата. (a) Тук още веднъж е необходимо пояснение с помощта на светлината, хвърлена от екзотеризма, добавен към езотеричните писания. Манушия (хората) и Ману тук са еквивалентни на Адам на халдейците – при това, както и в представите на халдейците и асирийците, този термин въобще не означава първичния човек като при евреите, или единичен индивид, а човечеството колективно. Именно четири степени или класа Дхиан-Когани от седем, гласи Коментарът, „се явили Прародители на Скрития Човек“ – т.е. финия вътрешен човек. Лха на Луната, Лунните Духове, както вече беше казано, били само предци на неговата форма, т.е. на този образец, по който природата е започнала своята външна работа. И така, при появата си първоначалният човек бил само безсъзнателен Бхута2 или „призрак“. Това „творение“ било несполучливо. 2 Трудно е да се разбере защо Бхута се превежда от изтоковедите в Пураните като „злобни духове“. Във Вишну Пурана (1, V; превод на Уилсън, забележка на Фитцедуард Хол, I, 83) стихът просто гласи: „Страшни Врагове, защото те били с цвят на маймуна и кръвожадни“; и тази дума означава сега в Индия „призрак“, ефирен или астрален фантом, докато в езотеричното учение то означава елементарни същности, нещо състоящо се от разредена и несъставна субстанция и се отнася специално към астралния двойник на човека и животното. В дадения случай тези първобитни хора са били двойници на първите ефирни Дхиани или Питри. (b) Този опит отново се оказал несполучлив. Това се съдържа в алегорията, изобразяваща напразните опити на физическата Природа да построи дори съвършено животно, да не говорим за човека. Тъй като Отците, низшите Ангели, всички по същество са Духове на Природата и висшите елементали също притежават своеобразна разумност; но всичко това не е достатъчно, за да се построи мислещ човек. Необходим бил „Жив Огън“, Огънят, който дава на човешкия разум самопознание и самосъзнание или Манас; потомство на Парвака и Шучи са Животно-електрическите и Слънчевите огньове, които създават животните и поради това са можели да предоставят само физическия, жив организъм на този първичен астрален прообраз на човека. Следователно първите Създатели били Пигмалионите за първобитния човек; на тях не им се е удало да оживят тези статуи с разум. Както ще видим, тази Станса е много показателна. Тя обяснява тайната и запълва празнината, съществуваща между одухотворяващия принцип в човека – висшето Аз или човешката Монада – и животинската Монада, съставящи заедно едно, въпреки че първата е надарена с божествен разум, а втората само със способността на инстинкта. Как трябва да се разбира тази разлика и как да се обясни присъствието на висшето Аз у човека? Коментарите гласят: „Синовете на Махат са тези, които ускоряват развитието на човешкия растеж. Те са водите, падащи върху безплодната почва на латентния живот, и искрата, оживяваща човешкото животно. Те са Властелини на духовния живот на вечността... В началото (втора раса) някои (от Властелините) само вдъхвали своето естество в Манушия (хората), други избрали човека за свое обиталище.“ Това показва, че не всички хора са станали въплъщения на „Божествените въстанали“, а само някои от тях. При останалите техният пети Принцип бил просто ускорен в развитието си чрез хвърлени в него искри, което обяснява голямата разлика на умствените способности сред хората и расите. Ако, казано алегорично, „Синовете на Махат“ в своя стремеж към умствена свобода не били прескочили през междинните Светове, животинският човек никога не би бил в състояние да се вдигне от тази Земя и да постигне с лични усилия своята крайна цел. Цикличното странстване е трябвало да стане през всичките планове на съществуване – полубезсъзнателно, ако не и напълно, както виждаме това от примера на животните. Именно благодарение на това въставане на разумния живот против мъртвата бездейност на чистия дух ние сме това, което сме – самосьзнателни, мислещи хора, надарени със способностите и свойствата на Боговете както за добро, така и за зло. Следователно Въстаналите са наши Спасители. Нека философите добре се замислят върху това и пред тях ще се разкрие не една тайна. Само по силата на привличане на контрастите две противоположности – Дух и Материя – могат да бъдат свързани помежду си на Земята и понеже са разтопени в огъня на самосъзнателното изпитание и страдание, да се слеят във Вечността. Това ще открие смисъла на досега неразбираемите алегории, наричани „басни“. Като начало това обяснява твърдението, направено в Пемандър, че „Небесния Човек“, „Син на Отеца“, приобщавайки се към природата и естеството на седемте ръководители или Създатели и Управници на Материалния Свят, „погледнал през Хармонията и прониквайки през мощта (на седемте) на кръговете (на Огъня), по този начин открил и показал природата, родена в низходящ ред.“1 Това обяснява всеки стих в херметическото повествование, а също и гръцката алегория за Прометей. Но главното е, че то обяснява много алегорични разкази за „войните в Небесата“, включително и войната в Откровение, отнасяща се до християнската догма за „Падналите Ангели“. Това обяснява „Въстанието“ на най-древните и висши Ангели и смисъла на тяхното сваляне от Небето в бездната на Ада, т.е. Материята. Това даже разрешава неотдавнашното недоумение на асиролозите, изразили учудването си чрез покойния Джордж Смит със следните думи: „Моята първа представа за тази част (въстанието) беше, че войната със силите на злото е предшествала Творението; сега аз мисля, че тя е последвала падението.“2 В същия труд3 Джордж Смит представя от един ранен вавилонски цилиндър изображението на Свещеното Дърво, Змея, мъжа и жената. Дървото има седем клона; три от страната на мъжа и четири от страната на жената. Тези клони изобразяват седемте коренни раси, в третата от които, в самия Ј край е станало разделянето на половете и така нареченото Падение в зараждане. Първите три раси са безполови, след което станали хермафродити; останалите четири – от отличаващи се помежду си мъже и жени. Както ни казва авторът: „Драконът, който в халдейските повествования за Творението вкарва човека в грях, е Тиамат, живо начало на морето и хаоса... който се възпротивил на божествата при създаването на света.“4 1 Вж. Пемандър, Превод на Еверард, II, 17–29. 2 „Chaldean Account of Genesis“, стр. 92. 3 Стр. 91. 4 Ibid., loc. cit. |
