|
Всеки клас Създатели дарява човека с това, което трябва да му даде: един строи външната му форма; друг му дава естеството си, което по-късно става човешко висше Аз благодарение на личните усилия на индивида; но те не можели да направят човека такъв, какъвто са били самите те – съвършени, тъй като са без грях, а без грях, понеже са притежавали само първи, блед и неясен намек за атрибути, като при това последните, от човешка гледна точка, били съвършени – бели, чисти и студени като девствен сняг. Там, където няма борба, няма и заслуги. На човечеството, „земно и от земята“, не било съдено да бъде създадено от Ангели от Първичното Божествено Дихание. Затова е и казано, че те са се отказали да създават и човек е трябвало да бъде оформен от по-материални създатели1, които на свой ред са можели да дадат само това, което е присъщо на собствената им природа и не повече. Подвластни на вечния закон, чистите Богове са можели да проявят от себе си само сенките на хората, малко по-малко ефирни и духовни, по-малко божествени и съвършени от самите тях – но все пак само сенки. Затова първото човечество е било бледо копие на своите Прародители, твърде материално даже в своята ефирност, за да представлява йерархия на Богове, твърде духовно и чисто, за да са хора, понеже е надарено с всички отрицателни (ниргуна) съвършенства. За да е пълно съвършенството, то трябва да се роди от несъвършенството. Нетленното трябва да израсне от тленното, имайки второто за свой носител, основа и противоположност. Абсолютната Светлина е Абсолютен Мрак и vice versa. B действителност, в обителите на Истината няма нито Светлина, нито Мрак. Доброто и Злото са близнаци, родени от Пространството и Времето под властта на Илюзията. Разделете ги, отрежете едното от другото и двете ще умрат. Нито едно от тях не може да живее само по себе си, per se, тъй като всяко от тях трябва да бъде родено и създадено от другото, за да получи битие, и двете трябва да се опознаят и оценят, преди да станат предмет на съзерцание. Поради това в ума на смъртния те трябва да бъдат разделени. 1 Независимо от всичките си усилия, насочени против това, християнското богословие – поело тежкото бреме на еврейското езотерично описание на човека, разбирано от тях дословно – не може да намери никакво разумно обяснение за своя „Бог-Творец“, който създава човека лишен от разум и чувства; както и не може да оправдае наказанието за постъпката, в която Адам и Ева могат да се смятат за невинни. Защото, ако се допусне, че преди вкусването на забранения плод тази двойка не е знаела нищо за доброто и злото, как може да се очаква, че те ще знаят, че непослушанието е зло? Ако първичният човек е бил осъден да остане полуразумно същество, или по-точно – неразумно, неговото създаване се явява безцелно и дори жестоко, щом то е било създание на всезнаещия и съвършен Бог. Но даже и в самата Книга Битие Адам и Ева са показани като създадени от Група на низшите божествени Елохими, които толкова ревниво са се отнасяли към своите лични предимства на създатели и разумни същества, че не искат да допуснат човекът да стане „един от нас“. Това е ясно даже и от мъртвата буква на Библията. Затова гностиците са били прави, разглеждайки еврейския бог като принадлежащ към групата на по-ниски материални и не много свети обитатели на невидимия свят. Въпреки това, след като илюзорната разлика съществува, тя се нуждае от no-ниска степен на Ангели Създатели, за да „създаде“ населените сфери – специално нашите – или да обработи Материята на този земен план. Гностиците, надарени с философски ум, били първите, които са се досетили за това и на основата на тази теория изобретили различни системи. Затова в схемите им за творението винаги могат да се намерят техните „Създатели“, заемащи място в самото подножие на стълбата на Духовното Битие. За тях тези, които са създали нашата Земя и нейните смъртни, са се намирали на самата граница на майавическата, илюзорна Материя и техните последователи са вярвали – за велико отвращение на отците на църквата – че нито едно висше божество не може да е отговорно за създаването на тези жалки раси, в духовен и морален смисъл, които украсяват нашата Земя, а само Ангелите от низшата Йерархия,1 към чиято категория те отнасяли еврейския Бог Йехова. Човечества, отличаващи се от сегашното, се споменават във всички древни Космогонии. В своя „Phaedrus“ Платон описва „крилата“ раса на хора. В „Пира“ на Платон Аристофан говори за андрогинна раса с кръгли тела. В Пемандър даже цялото животинско царство е друполово. Казано е: „Когато кръгът завършил, възелът бил развързан... и всички животни, които също били двуполови, били развързани (разделени) едновременно с човека... (тъй като)... причините би трябвало да предизвикат следствия на Земята.“2 1 В „Разбулената Изида“ са приведени няколко от тези гностични системи. Една от тях е взета от „Codex Nazaraeus“, писание на назаряните, които са били гностици, макар и да са живели дълго преди Христос и даже преди законите на Мойсей и много сред тях са били посветени. Те провеждали своите „Мистерии на Живота“ в Назара (древния и съвременен Назарет) и доктрините им са верен отзвук на съкровените учения – някои от които се стараем сега да обясним. 2 1, 18. Вж. превода от гръцки Francois, M-r de Poix, Evesque d’Ayre, труд посветен на Маргарита Наварска, кралица на Франция. Изд. 1579. Бордо. В древния манускрипт на индианците от племето кише, Попол Вух – публикуван от покойния абат Брасьор де Бурбург – първите хора са били описани като раса, притежаваща неограничено зрение и непосредствено познание за всички неща, свидетелствайки по този начин за божественото знание на Боговете, но не на смъртните. Поправяйки неизбежните преувеличения на народната фантазия, Тайната Доктрина дава фактите, както те са записани в древните символи. b) Тези „сенки“ са били родени „всяка със свой цвят и вид“, всяка „на степен по-ниско от своя Баща“ или Създател, тъй като той е бил завършено същество от своя вид. Коментарите поясняват първата фраза като указание за цвета на кожата на всяка човешка раса, проявена по този начин. В Пемандър всичките седем първоначални хора, създадени от природата от „небесния човек“, разделят качествата на седемте „ръководители“ или „управници“, възлюбили човека – тяхно собствено отражение и синтез. В северните легенди може да се разпознае в Азгард, обител на Боговете, в самите Ази същите мистически Локи и олицетворения, изграждащи канавата на народните „митове“, като в нашата Тайна Доктрина; и ние ги намираме във Ведите, в Пураните, в Писанията на маздеите и в Кабала. Азите на Скандинавия, Управниците на Света, предшествал нашия, чието име дословно означава „Стълбове на Света“, негови „Устои“, по този начин са тъждествени с гръцкия Космократор, седемте „работници“ или Ректори в Пемандър, седемте Риши и Питри на Индия, седемте халдейски богове и седемте Зли Духа, седемте сефироти на Кабала, синтезирани от горната Триада, и даже седемте Планетни Духа на християнските мистици. От останките на сразения великан Имир Азите създават земята и моретата, небето и облаците, целия видим свят, но те не създават човека, а само неговата форма от дървото Аск или Аш. Бог Один го дарява с живот и душа, след като Лодур му дал кръв и кости и накрая именно Хьонир го снабдил с разум (Манас) и съзнателни чувства1. Скандинавският Аск, дървото на Аш на Хезоид, от който произлезли хората на бронзовото поколение, третата коренна раса, и Дървото Тзите в Попол Вух, от което е била създадена мексиканската трета раса, всички те са единни. Това е очевидно за всеки читател, но кой от западните учени може да обясни окултната причина за това, че скандинавският Игдразил, индуският Ашватха, Гогард, Дървото на Живота на елините и тибетският Цампун, всички те проявяват тьждественост с кабалистичното Дърво на Сефиротите и даже със Свещеното Дърво, създадено от Ахура Мазда и Дървото на Едем?2 Въпреки това плодовете на всички тези „Дървета“, независимо дали са Пипала, или Хаома, или даже по-прозаичната ябълка, всички те са „растения на живота“, фактически и наистина. Всички прототипи на нашата раса са се съдържали в Микрокосмическото Дърво, което е израсло и се е развивало вътре и под обширното всемирно Макрокосмическо Дърво1; и тази тайна наполовина се разбулва в Диргхотамас, където е казано: 1 „Азгард и Боговете“, стр. 4. 2 Джеймс Дармстетер, преводач на Вендидад, говорейки за него, казва: „Дървото, каквото и да е...“ – „Свещените книги на Изтока“, том IV, стр. 209. 1 „Тимей“, Платон. |
