|
Всички тези „богове“ са се отказали да създават човека, не защото, както се твърди в екзотеричните писания, гордостта им е била голяма, за да разделят небесната мощ на своето естество с Децата на Земята, а по силата на вече приведените причини. Въпреки това алегорията се впуска в безкрайни измислици и теологията на всяка страна е използвала това, за да установи своята теза против Първородените или Логосите и да я запечата като истина в съзнанието на невежите и лековерните.1 Християнската религия не е единствената, която е унизила тези богове до демони, зороастрианизмът и даже браманизмът са се възползвали от това, за да завземат властта над умовете на хората. Даже в екзотеризма на халдейците съществата, отказващи да създават и с това, както е казано, възпротивили се на Демиурга, също се разобличават като духове на мрака. Сура, завоювали своята умствена независимост, се сражават с лишените от това Сури и по тази причина представени като прекарващи живота си в изпълнение на безполезни обреди и поклонения, основани на сляпа вяра – намек, който днес се подминава с мълчание от ортодоксалните брамини, — и поради това първите стават А-Сура. Първите и от разума родени синове на божеството се отказват да създават потомство и поради това са прокълнати от Брама и са осъдени да се родят като хора. Тях ги свалят на Земята, която според теологичната догма по-късно се превръща в адски области. Ариман унищожава Бика, създаден от Ормазд, който е емблема на земния илюзорен живот, „Зародиша на скръбта“, и като се забравя, че преминаващото и тленното семе трябва да умре, за да може растението на безсмъртието, на духовния и вечен живот да прорасне и живее, Ариман е обявен за враг, противодействаща сила, дявол. Тифон разрязва Озирис на четирийсет части, за да му попречи да насели света и с това да създаде страдания; и Тифон става в екзотеричните теологически учения сила на мрака. Но всичко това е само екзотерична обвивка. Именно нейните почитатели приписват на непослушанието и въстанието усилието и саможертвата на тези, които са искали да помогнат на човека да постигне своето първоначално състояние на божественост чрез самосъзнателни усилия; именно тези поклонници на формата от Ангелите на светлината са направили демони. Но езотеричната философия учи, че една mpema2 от Дхианите – т.е. три класа от Арупа Питри, надарени с Разум, „което е безформено дихание, състоящо се от мислителна, а не от елементарна субстанция“1 – били просто осъдени от закона на кармата и еволюцията на ново раждане, или да се въплътят на Земята2. Някои и от тях били Нирманакая от други манвантари. Затова във всички Пурани ние ги виждаме като появяващи се отново на тази планета в трета манвантара – т.е. в третата коренна раса – като царе, риши и герои. Този тезис, като твърде философски и метафизичен, за да бъде разбран от масите, както вече казахме бил изопачен от свещеничеството с цел съхранение на властта над тълпата чрез суеверен страх. 1 Сравнете също какво е казано за Макара и Кумарите във връзка със Зодиака. 2 Оттук са по-късните твърдения на основание на виденията на Св. Йоан, споменати в неговия Апокалипсис, видения на „велик червен дракон със седем глави и десет рога и седем корони на главите, чиято опашка е повлякла една трета от звездите на небето и ги свалила на земята“ (гл. XII). Бълг. прев.: 3. „След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони; 4. опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята...“ — Бел. прев. 1 Вж. Харивамша, 932. 2 Стихът – „свалил ги на земята“ – ясно сочи неговия произход от великата и древна алегория на арийските мистици, които след гибелта на великаните и магьосниците на Атлантида скрили истината – астрономическата, физическата и божествената – под различни алегории, тъй като това е страница от предкосмическата теогония. Нейното истинско езотерично тълкуване е днешното Божие Правосъдие, постигнало така наречените „паднали Ангели“; доброволни и недоброволни създатели и тези, които се отказали да създават, които сега са смесени по най-невероятен начин от християните-католици, забравящи, че техният висш ангел св. Михаил, представян от тях като победител (надвил и усвоил) дракона на Мъдростта и божественото самопожертване – днес оклеветен в заблудата и наречен Сатана – бил първият, който отказал да създава! Това довело до безкрайна бъркотия. Християнското богословие толкова малко разбира парадоксалността на изразите на Изтока и неговия символизъм, че то даже приема – в мъртвия смисъл на буквата – обредите на китайските буддисти и екзотеричните ритуали на индусите, като например произвеждането на шум по време на някои затъмнения, за да се уплаши „великия червен дракон“, замислящ да отнесе „светлината“! Но тук „светлината“ означава езотеричната Мъдрост и ние вече достатъчно изяснихме тайния смисъл на термините Дракон, Змей и т.н., всички те се отнасят до адептите и посветените. И така, предполагаемите „въстанали“ били просто онези, които, принудени от кармичния закон да изпият горчивата чаша до последната Ј капка, е трябвало отново да се родят и да създадат мислещи същности от астралните статуи, проявени от техните низши братя. Както вече беше казано, някои от тях се отказали, тъй като не са притежавали необходимия материал – т.е. астрално тяло – понеже са били Арупа. Отказът на други е бил основан на това, че те са били адепти и йоги в отдавна минали предишни манвантари; още една тайна. Но по-късно, като нирманакая, те пожертвали себе си за благото и спасението на монадите, които очакват своя ред и които иначе е трябвало да се мъчат в течение на безкрайни векове като безотговорни животоподобни форми, макар и на вид човешки. Това може да е притча или алегория, затворена в друга алегория. Нейното решаване се предоставя на интуицията на изучаващия, ако той си направи труд да прочете с духовно око написаното. Що се отнася до техните Леяри и Предци – тези ангели, които в екзотеричните легенди са се подчинили на закона, – те трябва да се отъждествяват с Питри-Бархишадите или Питри-Девата, т.е. с тези, които са притежавали физически творчески огън. Те можели да създават, или по-точно да облекат човешките Монади само със своята собствена астрална същност, но не можели да създадат човека по свой образ и подобие. „Човекът не бива да прилича на един от нас“, казват боговете Създатели, на които е било поверено да построят низшето животно човека и не повече1. Създаването на подобие на хора от тяхното собствено божествено естество означава езотерично, че именно те са станали първа раса и по този начин са разделили нейната участ и по-нататъшна еволюция. Те не са искали, просто защото не са можели да дадат на човека тази съкровена свещена искра, която гори и се развива в цветето на човешкия разум и самосъзнание, тъй като не са я притежавали, за да я дадат. Това е било предоставено на този клас на Девите, чийто символ в Гърция е бил Прометей; именно на тези, които не са имали никакво отношение към физическото тяло, а изцяло към чисто духовния човек. 1 Вж. Книга Битие и „Тимей“ на Платон. |
